Той беше висок 6 фута 1, тежеше 190 паунда и

Той беше висок 6 фута 1, тежеше 190 паунда и се движеше с грациозността на спортист. Изящен стилист, който предпочиташе ленени ризи и стилни вратовръзки, Баярд Ръстин имаше мустаци на Кларк Гейбъл и възприе английски акцент, който му придаваше още по-приветливо държание.

Нямаше водач на гражданските права, който да наподобява или да приказва като Ръстин. Той беше ненасилственият нравствен ментор на преподобния Мартин Лутър Кинг, основният уредник на епичния Марш против Вашингтон от 1963 година и намерено гей негър мъж, който „ в никакъв случай не се извини за това кой е, в какво има вяра или кого желае “ по време на ера, когато хомосексуалността се смяташе за извращение, заслужаващо затвор.

„ Той изглеждаше ужасно на ораторска платформа “, споделя Арч Пъдингтън, който е работил с Ръстин при започване на 70-те години в трудова организация която насърчаваше чернокожите служащи да бъдат по-активни в синдикатите.

„ Той щеше да стане и да приказва с някои от тази черна аудитория и в действителност можеше да ги подпали “, сподели Пудингтън пред CNN. „ И той съвсем в никакъв случай не е приказвал от текст. Щях да напиша текст за него, а той просто щеше да го пренебрегва изцяло.

Човекът, който провежда тогава най-големия митинг в спокойно време в американската история, в последна сметка стана прочут като „ невъзпятия воин “ на придвижването, като значително избледня в неопределеност след гибелта му през 1987 година

Но в този момент Ръстин се завръща в светлината на прожекторите. „ Ръстин “, биографичен филм, който разказва по какъв начин Ръстин преодолява редица персонални и политически трудности, с цел да реализира Похода против Вашингтон, дебютира в Netflix през днешния ден.

Филмът, изработен от продуцентската компания на Барак и Мишел Обама, идва посред ренесанса на мини-Ръстин. Последните месеци също донесоха нов мюзикъл, „ Bayard Rustin: Inside Ashland, “ и нова книга, „ Bayard Rustin: A Legacy of Protest and Politics “, редактирана от Майкъл Г. Лонг.

Новият филм е положително встъпление към Ръстин и по какъв начин се случва обществената смяна. Режисиран от Джордж К. Улф, той пука от сила. Актьорът Колман Доминго улавя огромна част от харизмата и проницателния разсъдък на Ръстин. Филмът също по този начин разкрива по какъв начин някои от най-големите борби, които водачите за цивилен права са водили на похода, са били между тях, за територия и его.

Голяма част от спешността на кино лентата е резултат от неговия стеснен фокус. Тя е структурирана към неистовата акция на Ръстин за образуване на похода, показваща по какъв начин той и 200 доброволци са свикали 250 000 стачкуващи във Вашингтон единствено с два месеца за обмисляне. Те направиха това по време на епоха на тракащи пишещи машини, стационарни телефони и мимеографски машини - доста преди интернет или обществените медии да съществуват.

„ Това беше най-великият миг в живота ми “, сподели Ръстин в джука история на придвижването за цивилен права, наречено „ Гласове на свободата “.

Това беше и един от най-великите моменти в американската история. Филмът обаче предлага освен това от урок по история. Предлага минимум три урока за водачество и обществена смяна.

Урок 1: Характерът е по-голям от харизмата

Казват, че характерът е това, което сте, когато никой не ви гледа. Филмът на Ръстин и неговият живот илюстрират този урок по няколко метода.

Движението за цивилен права беше цялостно с харизматични оратори. И въпреки всичко доста от нейните най-велики водачи се дефинират не от това, което споделиха пред камерата, а от решенията, които взеха уединено.

Malcolm X, да вземем за пример, може да възпламени навалица като малко други. Но решението му да скъса с Илия Мохамед, създател на Нацията на исляма оказа помощ да запечата величието му. Знаеше, че решението му евентуално ще му коства живота, само че беше подготвен да поеме този късмет поради честността си.

Решението на Кинг да се опълчи на войната във Виетнам също беше необятно непопулярно. Той загуби поддръжката на един американски президент, черните водачи се обърнаха против него и даренията за организацията за цивилен права, на която той е съосновател, пресъхнаха. Но той го направи, тъй като, сходно на Малкълм, той споделя главен ангажимент към своята честност.

Много основни моменти в „ Ръстин “ и в живота на деятеля се свеждат до едно и също морално пресмятане.

В напрегната частна среща, разказана във кино лентата, А. Филип Рандолф (великолепно изигран от артиста Глин Търман) се застъпва за Ръстин, когато други водачи на гражданските права се пробват да го изгонят от шествието поради половата му ориентировка.

Ръстин завоюва уважението на хора като Рандолф и Кинг частично поради това, което направи, когато камерите не бяха обърнати към него.

Той беше пацифист, който отиде в пандиза по време на Втората международна война, вместо да наруши убежденията си. Той лежа във верижна тайфа и беше грубо обичай няколко пъти поради интензивността си, само че отхвърли да отмъсти поради вярата си в ненасилието.

Той също по този начин прекарва известно време в Индия, изучавайки философията на Ганди за ненасилието, която по-късно предава на Кинг - което кара някои да го назовават „ Американският Ганди “.

Ръстин беше надълбоко замесен в съвсем всяка огромна битка за цивилен права от средата на 20-ти век, когато доста от тези придвижвания не бяха известни или отразявани от пресата.

„ Той [Ръстин] откри стандарт за почтеност и мощ на духа, които бяха извънредно високи в неговата ера и доста нужни в нашата “, написа Пудингтън в едно есе за Ръстин.

Характерът на Ръстин може да се види и в метода, по който се оправя със половата си ориентировка: без извинения; няма двоен живот.

По време на една сцена от кино лентата той споделя на Кинг, че няма да крие кой е от други водачи на гражданските права.

„ В деня, в който се родих черен, аз също бях роден педераст “, споделя той. " Те или имат вяра в свободата и справедливостта за всички, или не. "

Урок 2: Всяко придвижване се нуждае от „ слепващ “ човек

Известно е, че военачалник Омар Брадли, американски пълководец по време на Втората международна война, е споделил: „ Аматьорите приказват за тактика, а експертите – за логистика “.

Цитатът на Брадли може да е апокрифен, само че отразява една истина във войната. Най-добре снабдените армии постоянно печелят. Победите на бойното поле постоянно не са резултат от умни тактики, а от логистика — гарантиране, че войските разполагат с задоволително хранителни запаси и работно съоръжение.