Д-р Вл. Сотиров пред ФрогНюз: Поведението на Радев е перверзно и ...
Това съобщи в изявление за ФрогНюз психиатърът лекар Владимир Сотиров. Вижте и цялото изявление:
Доктор Сотиров, по какъв начин зимата и неприятните метеорологични условия въздействат на душeвността ни? Има ли нарастване на депресивните положения и тревожната симптоматика?
Не съм сигурен, че има растеж на клинично значимите положения, свързани с тревога и депресивитет, само че сигурно зимата и неприятните метеорологични условия се отразяват отрицателно на прочувственото ни положение. Факторите за това са няколко. Основният е обвързван с лимитираната дълготрайност на светлата част на деня. Това значи, че е понижена онази част от денонощието, в която ние можем да бъдем дейни и пълноценно функциониращи на открито, отвън домовете си. Възможностите ни за това са лимитирани. Втори фактор - неприятното време. Когато на открито е студено, духа вятър, вали дъжд и сняг, ние сме на практика блокирани по насилствен метод в домовете си. Ние сме пандизчии, изгубили сме свободата си да сме дейни. Отново споделям - да действаме пълноценнно на открито, където се случва една забележителна част от живота ни. Животът се случва в домовете ни, само че и отвън тях. Най-значителната част от обществения ни живот се случва точно на открито. И тогава, когато ние не можем да живеем обществено и пълноценно, ние сме фрустрирани. Ние сме лишени от една фундаментална характерност на здравето и това е да се усещаме свободни, с цел да можем да се себеизразим и да се разгърнем, по този начин да се каже.
Ние би трябвало да сме свободни да разгърнем капацитета си посредством взаимоотношения и интензивност. И тогава, когато сме изгубили това чувство за независимост, ние не се усещаме здрави. Защото една от най-кратките дефиниции на заболяването е да загубиш свободата си да си деен, да си функционален. Всъщност свободата може да я приравним към здравето. Несвободата може да я приравним към заболяването. Както заболяването лишава свободата, по този начин и неналичието на независимост провокира болест. А неприятното време в действителност ни затваря - прави ни пандизчии и лимитира нашата независимост. В този смисъл ни разболява.
То също по този начин води до положения, за които думата " меланхолия " не е задоволително да се употребява. Депресията е термин, с който ние отбелязваме клинично значими положения на потиснато въодушевление и нарушено действие. Това нарушаване във действието има доста измерения - обществено, междуличностово, професионално, прочувствено, когнитивно. Говорим за термин, който ние използваме като диагноза. Депресията е разстройство, което е толкоз мощно изразено, че е задоволително да удовлетвори избрани клинични критерии. Т.е. клиничен проблем, който може да бъде повлиян с клинични способи. Лошото време единствено по себе си провокира депресивитет - желая да подчертая, че това не е меланхолия - който ние отбелязваме с понятието " дистимия ". Т.е. потиснато въодушевление, загуба на тонус, изнемощялост, липса на задоволително мотивация, едно общо неспокойствие, фрустрация е точната дума. Думата " фрустрация " доста тъкмо приляга на тези моменти, в които ние имаме потребност да действаме пълноценно, само че заради независещи от нас условия не можем. Казваме, че сме фрустрирани, когато наши базисни потребности - да поддържаме връзка, да творим, да спортуваме, да сме дейни, да сме в контакт с природата - са блокирани.
Трети фактор е и понижената светлина. Виждате и в този момент какъв брой е тъмно на открито. Липсата на задоволително светлина също е фактор, който въздейства непосредствено върху прочувственото ни положение. И по тази причина в географски ширини, където има продължителни интервали на мрачевина - приказвам за скандинавските страни най-много, Полярният кръг и прочие - там тези положения са доста чести и лекуването в действителност е със светлина. Има характерни лампи, които са създадени за фототерапия - т.е. терапия със светлина. Много е значимо в къщите ни да е ярко. Не би трябвало да има полумрак. Другото, което можем да вършим, в случай че не можем да се виждаме на открито с хора, това значи да ни гостуват другари. Това е лекуването на такива положение - светлина и гостувания на другари, на близки хора.
Когато приказваме за психологично здраве и за фрустрацията, която непроменяемо от време на време ни съпътства, не може да не обърнем внимание на феномена на гнева, който също много постоянно поражда. Наскоро станахме очевидци на митинга на футболните почитатели против БФС и желаната оставка на Боби Михайлов. Имаше случаи на принуждение от страна на полицията и от страна на ентусиастите. Какво предизвика съгласно Вас гнева и от двете страни?
Вероятно в основата на този яд е прекарване за неуважение. Запалянковците се усещат подценени, незачетени, нечути, невидяни и неразбрани. Не им се обръща задоволително внимание. Не са взимани насериозно. И това може да предизвика в някакъв смисъл обективен яд, в случай че фактически има подобен вид незачитащо отношение. Ако се изразим на по-вулгарен език - " Я не ме занимавай с твоите искания, с твоите потребности, какво ме интересува какво искаш ти? Я се разкарай оттука. Я ми се махай от главата. "
Говорим за подобен вид послания, може би не толкоз директни и експлицитни. Но може да е с надменно безмълвие, с невзимане на отношение да вземем за пример. Например, правиш някакви претенции, възражения, митинги, ноти, заявления, открити писма, подписки - и глас в пустиня. Никой не те чува. Това също може да предизвика такова прекарване за дисквалификация, за надменно отношение от страна на институции и организации.
Ако фактически ентусиастите са имали такова прекарване - че техният глас не се чува - това може да предизвика у тях законосъобразен, натурален яд. Защото в края на краищата пренебрежението е форма на експанзия, въпреки и пасивна. То е пряк удар по прекарването за персонално достолепие. А ние нямаме нищо по-ценно от това. И всякога, когато то е умишлено или несъзнателно засегнато от другите, предумишлено или не, с деяние или с безучастие, ние незабавно влизаме в режим на отбрана. Това е най-ценното нещо, което би трябвало да охраняваме. Много постоянно отбраната става през експанзия. Бягството е един вид, само че то не всеки път е адаптивна тактика. Понякога би трябвало да се защитиш през експанзия - не като се махнеш, а като останеш и браниш това, което ти е скъпо. Допускам, че ентусиастите са се чувствали точно по този метод. Друг е въпросът дали те могат да споделят по съответен метод претенциите, настояванията и потребностите си, тъй че да могат да бъдат зачетени, чути, забелязани, разбрани. Допускам, че те имат някакви дефицити в способността си да споделят пълноценно претенциите си. Да декларират потребностите си и себе си като цяло. Но по този начин или другояче прекарването у тях е това.
От друга страна, служителите на реда, съвсем несъмнено е, че са се почувствали незачетени. Вероятно са получавали послания с думи или дейности - " Кои сте, бе, вие, нещастници, я се разкарайте оттука! Кои сте вие, че ще ни казвате на нас какво да вършим? " Нещо от този вид. Т.е. не е приет престижът им, не е приета властта им, която произтича от длъжността им, от специалността, която заемат. И това още веднъж е нападателен акт на дисквалификация, на неуважение. Напълно е допустимо служителите на реда, които не са добре тренирани да работят с прекарванията си, най-малкото да ги разпознават, да си дават сметка какво ги стимулира в дейностите им, а доста постоянно дейностите им са прочувствено стимулирани, тъй като става въпрос за интензивни прекарвания на фрустрация или на яд, който е в някаква степен законосъобразен. Този яд стимулира държание, което е искрено нападателно. Това е естествена реакция на жертвата на експанзия, да отвърне с експанзия.
Когато служителите на реда не са задоволително себерефлексивни, усетни, осъзнати, школувани, тренирани, да овладяват страстите си - първо да ги разпознават, да ги разпознават, да си дават сметка за тях - те би трябвало да са доста деликатни и да имат механизми, в това число групови, чрез които те да могат да удържат тези интензивни и всъщност разрушителни страсти. Няма по какъв начин да чакаме, че те ще се оправят с това възприятие, в случай че нямат съответните механизми. Разрушителните страсти закономерно пораждат в избрани обстановки. Те могат да бъдат предизвикани по един доста пряк и недодялан метод. Когато чиновниците на реда се усещат дисквалифицирани, закономерно е у тях да възникне натурален яд, който стимулира у тях разрушително държание. Т.е. те на процедура отвръщат на това прекарване на неуважение с експанзия, с цел да могат да защитят себе си. Полицаите, тъй като са индивиди, и то такива с непреработени комплекси, нелекувани в психически смисъл на думата, те не могат да реагират по различен метод с изключение на по този, по който индивидите реагират. И те реагират, като одобряват нещата персонално. Т.е. не реагират професионално, не се държат професионално.
В този смисъл, ще кажа, че на ентусиастите е простено, че са диви, невъздържани и необуздани, само че на служителите на реда не е простено да бъдат такива. Ако експанзията у протестиращите е бурен развой и може да бъде свестен в подтекста на тълпата като нещо нормативно, то не може също такава експанзия да бъде следена в една проведена група от хора, каквато е полицията. Тя не е навалица и не може да се държи като такава, не може да реагира по огледален метод. Това към този момент е проблем на доста високо равнище, проблем на организацията. На групово равнище също няма процедури, чрез които групата да може да овладее държание, което е стимулирано от интензивни страсти на собствен член - другите служители на реда би трябвало да могат да озаптят собствен сътрудник. Т.е. групата не може да озапти своя член.
И на трето място, към този момент на равнище полицията като организация, имаме учредителен проблем, тъй като в действителност няма интервенции, ориентирани в тази посока. Аз най-малко не знам да има такива стратегии, които да се занимават с образуване на умения у служителите на реда да овладяват интензивни отрицателни усеща. Това включва и повишение на прочувствената им просветеност. Не единствено на образоването им в процедури, логаритми, техники, инструментални умения. Но и те би трябвало да бъдат обучавани в посока на това по какъв начин да се развиват като персони и да покачват прочувствената си просветеност.
В тази връзка, по какъв начин бихте коментирали държанието на Борислав Михайлов, който до последно отхвърляше да подаде оставка? Все отново целият яд и всички разрушителни страсти на футболните ентусиасти бяха ориентирани точно против неговата фигура?
Поведението му ми се коства като на човек, който не е в действителността. Нали знаете, една от дефинициите за лудостта е тогава, когато ние не възприемаме вярно действителността, или другояче казано не сме в контакт с нея. Някак си витаем в облаците. Не сме на земята. Мисля, че това е нещо, което може да се каже за Боби Михайлов. Определено не се държеше като човек, който има директна връзка с действителността, не се държеше като човек, който я регистрира. Аз мисля, че държанието му беше тежко несъответстващо. Ако си даваше сметка за действителността и не си беше повярвал, можеше да предотврати всички тези напрежения, спорове и конфликти.
Има един термин в логиката на психиката - назовава се " личностова инфлация ". Една персона е в инфлация тогава когато счита себе си за надали не за богоподобна, над другите - доста по-високо качество човек, за който разпоредбите на живота, годни за останалите, не важат. Такъв човек е овластен до степен, че може да си разреши всичко. За него няма нищо неразрешено. Той е " над нещата ", над другите, над разпоредбите, над нормите, които провеждат живота ни. Хората споделят - " въздух под налягане ". Превърнал си се в един балон, надул си се толкоз доста, че си литнал в небето, не си към този момент на земята. Имаш размер, само че нямаш наличие. Изглеждаш огромен, само че вътре си празен, кух, въздух, няма компактност. Ето това е Боби Михайлов.
Как бихте коментирали нервностите към приемането на бюджета? Бяхме очевидци на словесни престрелки сред президента Радев и финансовия министър Асен Василев. Василев упрекна Радев, че популяризира подправени вести, а самият Радев заплаши, че ще наножи несъгласие върху Закона за държавния бюджет.
За Радев е годно в огромна степен същото, което споделих и за Боби Михайлов. Той също е в инфлация. Той също си е повярвал, по този начин да се каже - че е освен това от другите и че е над нещата. Той счита, че тази позиция го овластява до степен, в която не би трябвало да съблюдава положителния звук и да се преценява с положителните нрави.
Радев искрено злоупотребява с институцията и с позицията, която заема. Той злоупотребява с Народното събрание, с цел да разчисти своите всъщност персонални сметки. Той е човек, който също не може да овладява интензивните си отрицателни, разрушителни страсти. Само че не в такава степен, която е присъща за футболните почитатели и служителите на реда. Все отново той е малко по-софистициран от тях. Именно това е перверзното и психопатното - сякаш си овладян човек, само че в това време злоупотребяваш с властта, която имаш, с позицията, която заемаш, с инструментите на властта, до които имаш достъп, с цел да разчистиш персоналните си сметки.
Защото той в действителност влиза в персонални войни. Радев приема доста персонално държанието на опозицията. Специално приказвам за ПП-ДБ. Той е тръгнал на война с тях. Това е негова персонална война. И това се вижда - че той постоянно реагира доста прочувствено. Поведението му е в голяма степен прочувствено стимулирано. Той се пробва да го прикрие зад рационални причини, само че неубедително. Всички ние виждаме, в случай че сме задоволително непредубедени, че той реагира прекомерно прочувствено. Той реагира всъщност травматично, като човек, който има сериозен проблем. Не реагира от позицията на институционалната индиферентност - независимо и студено. Това също е проблем, обвързван с личността му. Той не може да овладее и да разграничи, че се задейства някакъв негов комплекс, по този начин да се каже, който го води за носа, безусловно. И ние всички ставаме очевидци на тази негова отпадналост. Този човек несъмнено не може да се оправи със личните си комплекси.
Интервю на Георги Камарашев
Доктор Сотиров, по какъв начин зимата и неприятните метеорологични условия въздействат на душeвността ни? Има ли нарастване на депресивните положения и тревожната симптоматика?
Не съм сигурен, че има растеж на клинично значимите положения, свързани с тревога и депресивитет, само че сигурно зимата и неприятните метеорологични условия се отразяват отрицателно на прочувственото ни положение. Факторите за това са няколко. Основният е обвързван с лимитираната дълготрайност на светлата част на деня. Това значи, че е понижена онази част от денонощието, в която ние можем да бъдем дейни и пълноценно функциониращи на открито, отвън домовете си. Възможностите ни за това са лимитирани. Втори фактор - неприятното време. Когато на открито е студено, духа вятър, вали дъжд и сняг, ние сме на практика блокирани по насилствен метод в домовете си. Ние сме пандизчии, изгубили сме свободата си да сме дейни. Отново споделям - да действаме пълноценнно на открито, където се случва една забележителна част от живота ни. Животът се случва в домовете ни, само че и отвън тях. Най-значителната част от обществения ни живот се случва точно на открито. И тогава, когато ние не можем да живеем обществено и пълноценно, ние сме фрустрирани. Ние сме лишени от една фундаментална характерност на здравето и това е да се усещаме свободни, с цел да можем да се себеизразим и да се разгърнем, по този начин да се каже.
Ние би трябвало да сме свободни да разгърнем капацитета си посредством взаимоотношения и интензивност. И тогава, когато сме изгубили това чувство за независимост, ние не се усещаме здрави. Защото една от най-кратките дефиниции на заболяването е да загубиш свободата си да си деен, да си функционален. Всъщност свободата може да я приравним към здравето. Несвободата може да я приравним към заболяването. Както заболяването лишава свободата, по този начин и неналичието на независимост провокира болест. А неприятното време в действителност ни затваря - прави ни пандизчии и лимитира нашата независимост. В този смисъл ни разболява.
То също по този начин води до положения, за които думата " меланхолия " не е задоволително да се употребява. Депресията е термин, с който ние отбелязваме клинично значими положения на потиснато въодушевление и нарушено действие. Това нарушаване във действието има доста измерения - обществено, междуличностово, професионално, прочувствено, когнитивно. Говорим за термин, който ние използваме като диагноза. Депресията е разстройство, което е толкоз мощно изразено, че е задоволително да удовлетвори избрани клинични критерии. Т.е. клиничен проблем, който може да бъде повлиян с клинични способи. Лошото време единствено по себе си провокира депресивитет - желая да подчертая, че това не е меланхолия - който ние отбелязваме с понятието " дистимия ". Т.е. потиснато въодушевление, загуба на тонус, изнемощялост, липса на задоволително мотивация, едно общо неспокойствие, фрустрация е точната дума. Думата " фрустрация " доста тъкмо приляга на тези моменти, в които ние имаме потребност да действаме пълноценно, само че заради независещи от нас условия не можем. Казваме, че сме фрустрирани, когато наши базисни потребности - да поддържаме връзка, да творим, да спортуваме, да сме дейни, да сме в контакт с природата - са блокирани.
Трети фактор е и понижената светлина. Виждате и в този момент какъв брой е тъмно на открито. Липсата на задоволително светлина също е фактор, който въздейства непосредствено върху прочувственото ни положение. И по тази причина в географски ширини, където има продължителни интервали на мрачевина - приказвам за скандинавските страни най-много, Полярният кръг и прочие - там тези положения са доста чести и лекуването в действителност е със светлина. Има характерни лампи, които са създадени за фототерапия - т.е. терапия със светлина. Много е значимо в къщите ни да е ярко. Не би трябвало да има полумрак. Другото, което можем да вършим, в случай че не можем да се виждаме на открито с хора, това значи да ни гостуват другари. Това е лекуването на такива положение - светлина и гостувания на другари, на близки хора.
Когато приказваме за психологично здраве и за фрустрацията, която непроменяемо от време на време ни съпътства, не може да не обърнем внимание на феномена на гнева, който също много постоянно поражда. Наскоро станахме очевидци на митинга на футболните почитатели против БФС и желаната оставка на Боби Михайлов. Имаше случаи на принуждение от страна на полицията и от страна на ентусиастите. Какво предизвика съгласно Вас гнева и от двете страни?
Вероятно в основата на този яд е прекарване за неуважение. Запалянковците се усещат подценени, незачетени, нечути, невидяни и неразбрани. Не им се обръща задоволително внимание. Не са взимани насериозно. И това може да предизвика в някакъв смисъл обективен яд, в случай че фактически има подобен вид незачитащо отношение. Ако се изразим на по-вулгарен език - " Я не ме занимавай с твоите искания, с твоите потребности, какво ме интересува какво искаш ти? Я се разкарай оттука. Я ми се махай от главата. "
Говорим за подобен вид послания, може би не толкоз директни и експлицитни. Но може да е с надменно безмълвие, с невзимане на отношение да вземем за пример. Например, правиш някакви претенции, възражения, митинги, ноти, заявления, открити писма, подписки - и глас в пустиня. Никой не те чува. Това също може да предизвика такова прекарване за дисквалификация, за надменно отношение от страна на институции и организации.
Ако фактически ентусиастите са имали такова прекарване - че техният глас не се чува - това може да предизвика у тях законосъобразен, натурален яд. Защото в края на краищата пренебрежението е форма на експанзия, въпреки и пасивна. То е пряк удар по прекарването за персонално достолепие. А ние нямаме нищо по-ценно от това. И всякога, когато то е умишлено или несъзнателно засегнато от другите, предумишлено или не, с деяние или с безучастие, ние незабавно влизаме в режим на отбрана. Това е най-ценното нещо, което би трябвало да охраняваме. Много постоянно отбраната става през експанзия. Бягството е един вид, само че то не всеки път е адаптивна тактика. Понякога би трябвало да се защитиш през експанзия - не като се махнеш, а като останеш и браниш това, което ти е скъпо. Допускам, че ентусиастите са се чувствали точно по този метод. Друг е въпросът дали те могат да споделят по съответен метод претенциите, настояванията и потребностите си, тъй че да могат да бъдат зачетени, чути, забелязани, разбрани. Допускам, че те имат някакви дефицити в способността си да споделят пълноценно претенциите си. Да декларират потребностите си и себе си като цяло. Но по този начин или другояче прекарването у тях е това.
От друга страна, служителите на реда, съвсем несъмнено е, че са се почувствали незачетени. Вероятно са получавали послания с думи или дейности - " Кои сте, бе, вие, нещастници, я се разкарайте оттука! Кои сте вие, че ще ни казвате на нас какво да вършим? " Нещо от този вид. Т.е. не е приет престижът им, не е приета властта им, която произтича от длъжността им, от специалността, която заемат. И това още веднъж е нападателен акт на дисквалификация, на неуважение. Напълно е допустимо служителите на реда, които не са добре тренирани да работят с прекарванията си, най-малкото да ги разпознават, да си дават сметка какво ги стимулира в дейностите им, а доста постоянно дейностите им са прочувствено стимулирани, тъй като става въпрос за интензивни прекарвания на фрустрация или на яд, който е в някаква степен законосъобразен. Този яд стимулира държание, което е искрено нападателно. Това е естествена реакция на жертвата на експанзия, да отвърне с експанзия.
Когато служителите на реда не са задоволително себерефлексивни, усетни, осъзнати, школувани, тренирани, да овладяват страстите си - първо да ги разпознават, да ги разпознават, да си дават сметка за тях - те би трябвало да са доста деликатни и да имат механизми, в това число групови, чрез които те да могат да удържат тези интензивни и всъщност разрушителни страсти. Няма по какъв начин да чакаме, че те ще се оправят с това възприятие, в случай че нямат съответните механизми. Разрушителните страсти закономерно пораждат в избрани обстановки. Те могат да бъдат предизвикани по един доста пряк и недодялан метод. Когато чиновниците на реда се усещат дисквалифицирани, закономерно е у тях да възникне натурален яд, който стимулира у тях разрушително държание. Т.е. те на процедура отвръщат на това прекарване на неуважение с експанзия, с цел да могат да защитят себе си. Полицаите, тъй като са индивиди, и то такива с непреработени комплекси, нелекувани в психически смисъл на думата, те не могат да реагират по различен метод с изключение на по този, по който индивидите реагират. И те реагират, като одобряват нещата персонално. Т.е. не реагират професионално, не се държат професионално.
В този смисъл, ще кажа, че на ентусиастите е простено, че са диви, невъздържани и необуздани, само че на служителите на реда не е простено да бъдат такива. Ако експанзията у протестиращите е бурен развой и може да бъде свестен в подтекста на тълпата като нещо нормативно, то не може също такава експанзия да бъде следена в една проведена група от хора, каквато е полицията. Тя не е навалица и не може да се държи като такава, не може да реагира по огледален метод. Това към този момент е проблем на доста високо равнище, проблем на организацията. На групово равнище също няма процедури, чрез които групата да може да овладее държание, което е стимулирано от интензивни страсти на собствен член - другите служители на реда би трябвало да могат да озаптят собствен сътрудник. Т.е. групата не може да озапти своя член.
И на трето място, към този момент на равнище полицията като организация, имаме учредителен проблем, тъй като в действителност няма интервенции, ориентирани в тази посока. Аз най-малко не знам да има такива стратегии, които да се занимават с образуване на умения у служителите на реда да овладяват интензивни отрицателни усеща. Това включва и повишение на прочувствената им просветеност. Не единствено на образоването им в процедури, логаритми, техники, инструментални умения. Но и те би трябвало да бъдат обучавани в посока на това по какъв начин да се развиват като персони и да покачват прочувствената си просветеност.
В тази връзка, по какъв начин бихте коментирали държанието на Борислав Михайлов, който до последно отхвърляше да подаде оставка? Все отново целият яд и всички разрушителни страсти на футболните ентусиасти бяха ориентирани точно против неговата фигура?
Поведението му ми се коства като на човек, който не е в действителността. Нали знаете, една от дефинициите за лудостта е тогава, когато ние не възприемаме вярно действителността, или другояче казано не сме в контакт с нея. Някак си витаем в облаците. Не сме на земята. Мисля, че това е нещо, което може да се каже за Боби Михайлов. Определено не се държеше като човек, който има директна връзка с действителността, не се държеше като човек, който я регистрира. Аз мисля, че държанието му беше тежко несъответстващо. Ако си даваше сметка за действителността и не си беше повярвал, можеше да предотврати всички тези напрежения, спорове и конфликти.
Има един термин в логиката на психиката - назовава се " личностова инфлация ". Една персона е в инфлация тогава когато счита себе си за надали не за богоподобна, над другите - доста по-високо качество човек, за който разпоредбите на живота, годни за останалите, не важат. Такъв човек е овластен до степен, че може да си разреши всичко. За него няма нищо неразрешено. Той е " над нещата ", над другите, над разпоредбите, над нормите, които провеждат живота ни. Хората споделят - " въздух под налягане ". Превърнал си се в един балон, надул си се толкоз доста, че си литнал в небето, не си към този момент на земята. Имаш размер, само че нямаш наличие. Изглеждаш огромен, само че вътре си празен, кух, въздух, няма компактност. Ето това е Боби Михайлов.
Как бихте коментирали нервностите към приемането на бюджета? Бяхме очевидци на словесни престрелки сред президента Радев и финансовия министър Асен Василев. Василев упрекна Радев, че популяризира подправени вести, а самият Радев заплаши, че ще наножи несъгласие върху Закона за държавния бюджет.
За Радев е годно в огромна степен същото, което споделих и за Боби Михайлов. Той също е в инфлация. Той също си е повярвал, по този начин да се каже - че е освен това от другите и че е над нещата. Той счита, че тази позиция го овластява до степен, в която не би трябвало да съблюдава положителния звук и да се преценява с положителните нрави.
Радев искрено злоупотребява с институцията и с позицията, която заема. Той злоупотребява с Народното събрание, с цел да разчисти своите всъщност персонални сметки. Той е човек, който също не може да овладява интензивните си отрицателни, разрушителни страсти. Само че не в такава степен, която е присъща за футболните почитатели и служителите на реда. Все отново той е малко по-софистициран от тях. Именно това е перверзното и психопатното - сякаш си овладян човек, само че в това време злоупотребяваш с властта, която имаш, с позицията, която заемаш, с инструментите на властта, до които имаш достъп, с цел да разчистиш персоналните си сметки.
Защото той в действителност влиза в персонални войни. Радев приема доста персонално държанието на опозицията. Специално приказвам за ПП-ДБ. Той е тръгнал на война с тях. Това е негова персонална война. И това се вижда - че той постоянно реагира доста прочувствено. Поведението му е в голяма степен прочувствено стимулирано. Той се пробва да го прикрие зад рационални причини, само че неубедително. Всички ние виждаме, в случай че сме задоволително непредубедени, че той реагира прекомерно прочувствено. Той реагира всъщност травматично, като човек, който има сериозен проблем. Не реагира от позицията на институционалната индиферентност - независимо и студено. Това също е проблем, обвързван с личността му. Той не може да овладее и да разграничи, че се задейства някакъв негов комплекс, по този начин да се каже, който го води за носа, безусловно. И ние всички ставаме очевидци на тази негова отпадналост. Този човек несъмнено не може да се оправи със личните си комплекси.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ