Д-р Вл. Сотиров за Фрог: Трябва да се държи дистанция от хора като К. Костадинов, защото има риск за собст...
Това съобщи в изявление за ФрогНюз психиатърът доктор Владимир Сотиров. Ето и цялото изявление:
Д-р Сотиров, по какъв начин бихте коментирали държанието на народните представители на днешното изключително съвещание на Народното събрание? Имаше доста личностни нападки. Как Ви се стори цялостният звук на дебатите?
Аз нямам перверзна потребност или любознание да следя тези словесни експресии, тези откровени прояви на психопатологията. Аз съм следил психопатология в живота си прекомерно доста, нямам потребност от повече. Такъв вид връзки несъмнено ме фрустрират. Чух по новините, че ще има държавно управление, което може би е добра вест, може би не. Оттук нататък ни чака още от същото. Политическата обстановка в страната има клинична значителност. Ние ще продължим да бъдем очевидци на човешките неспособности, проявявани от избрана група хора, да пресъздадат личните си прекарвания съответно. Това са хора, които не съумяват по зрял метод да утвърдят себе си като значими фактори, влияещи върху публичния развой. Аз мисля, че ние следим една наклонност, съгласно която една доста огромна част от хората стават подвластни от водачите си. Зависими също по този начин от родителите си.
Говорим за едни деца, които не съумяват да отстояват консистентно своите позиции, да ги съветват съответно с родителите си. Това е феномен, който е присъщ по-скоро за тийнейджърската възраст. Именно на тази възраст децата се учат да отстояват и да декларират себе си по един зрял метод с функционални причини. Напротив, ние следим едно всеобщо послушание от страна на децата към техните престижи. Вследствие на това държание тези деца стават едни кротки и подчинени възрастни. И най-много подвластни. Не съумяват да прогресират до самостоятелни човеци, а в последна сметка си остават деца. Тук даже не може да използваме думата " субект ", тъй като визираме човек, който не е достигнал равнището да мисли за себе си съответно. Индивидуалността му не е на нужното равнище.
Между другото, изключването на Явор Божанков от ПГ на Българска социалистическа партия беше доста ослепителен образец за това, че практикуването на самостоятелност от позицията на субект, а не на член на група, се глоби безжалостно. Следва разумното отделяне от групата. Зависимостта може да не е резултат от това, че човек не е могъл да се образува личностово. Зависимостите в групата могат да бъдат и от друго естество. Тя може да бъде изявена и през интриги и закани. Ценност в нашия парламент не е характерността, а верността, предаността, покорността и подчинеността към групата. Това, отново ще кажа, е особено за по-малките деца. И по-специално, за тези деца, които са гледани прекомерно добре, които са отгледани в доста строги правила и условия. Които са претендирали от децата си да бъдат послушни. Говорим за феномена на свръхзагрижеността. Вследствие на тези процеси се развиват едни деца, които не са способни да се разпрострат уместно, да развият съответно идентичността си. Те живеят с голям почит към престижите.
Може да дадем образец със социопатно функциониращите групи, каквато е тази на " Възраждане " и в някакъв смисъл на Има Такъв Народ. В тези групи имаме деца, които са тежко фрустрирани. Това са хора изпуснати, по този начин да се каже. В някакъв смисъл даже изоставени. Родителският фактор е съвсем отсъстващ. Родителите им не са им обръщали съвсем никакво внимание. Това са деца, изоставени на улицата. Родителите им са единствено някакъв силует, условност. Но те не се ангажират с отношение към децата си. Говорим за връзки, които подсигуряват личностовото израстване. Детето копира отношението на родителя и го отразява в реакцията си. Когато имаме подобен личностен недостиг, недостиг и на обич, тогава се нанасят непоправими провали върху душeвността от психологично естество. Ние се опитваме да компенсираме тези провали по някакъв метод. Този метод на отплата обаче не всеки път е най-благоприятен. Често пъти този метод е абсурден, дисфункционален, психопатен. Затова виждаме такива държания, като онази жена, която плюеше в Народното събрание. За тази жена това е метод да изрази себе си. За нея това е метод да разгърне себе си и да вземе отношение. През нападателна борба. Това е държание, което е разрушително.
Едни хора отидоха на парламентарната естрада с концепцията да се бият. Тези хора желаят да разрушават устоите на парламентаризма и на нашето демократично общество. Те отидоха там, с цел да разрушават и това е доста показателно. Това е един метод, чрез който тези хора декларират себе си. Безспорно, това е доста детски метод. Нали се сещате за децата от гетата, които стават бандити точно тъй като са надълбоко и тежко лишени от наличие, което да ги валидизира. Този психологичен недостиг, с който тези хора порастват, би трябвало да бъде по някакъв метод обезщетен. Родителското неглижиране и неприятното образованието вървят ръка за ръка. Това е по този начин, тъй като поведенческите особености стартират още от детска възраст. Тези хора би трябвало да се оправят с личностните си дефицити, като развият умения, които да ги създадат забележими, с които те да заслужат вниманието и уважението на другите. Ако те обаче не развият такива умения, те не могат да реагират по различен метод, с изключение на по този първичен и дисфункционален метод. Единствената алтернатива за подобен вид хора е да работят през експанзия и през деструктивно държание. През принуждение, през опасност, през всяване на боязън. Това обаче е извънредно детски метод на заявяване в обществото, да респектираш другите. Много хора страдат от сходни психологични контузии.
Умните и красивите имат същия вид психологични контузии. Само че те ги компенсират по един по-различен метод. Те са развили избрани качества, да вземем за пример получили са положително обучение, придобили са някакви умения, чрез които те могат да валидират себе си и да заявят себе си. Те валидират държанието си през нещата, които вършат. Посредством нещата, които основават, а не нещата, които разрушават. Т.е. те употребяват травматизма си по един градивен метод. Те употребяват депутатския си статус като метод да компенсират нарцистичните си прекарвания. Най-накрая тези хора ще се почувстват значими. Близките им, когато ги видят по тв приемника, ще си кажат: " Ей, отлично, от него стана човек, издигна се! ". Това е образец за израстване по един незлокачествен, по един зрял метод, по метод, по който всички ние би трябвало да се оправяме. Това е един добър метод за справяне с този вътрешен комплекс за непълноценност.
Като цяло в Народното събрание следим две групи деца. От едната страна са едни хора, които са съумели да развият някакъв личностов запас, който им разрешава да компенсират личния си травматизъм. Другата група деца са развили някакъв вид деструктивно държание. Това е държание, особено за 3-4 годишните деца. Те нямат различен метод да отстояват себе си, с изключение на през такова държание. То е пасивно-агресивно.
Привлече вниманието ми Вашият коментар за въздействието на престижите. В тази връзка, по какъв начин бихте коментирали държанието на президента Румен Радев по отношение на връчването на мандата? Това обикновено държание на държавен глава ли е? Някои анализатори споделят, че държанието на президента е " властническо ", Вие по какъв начин бихте го коментирали?
Президентът е шмекер, той е състезател. Той самият е човек на задкулисието. Той си прави тънки сметки, по този начин да се каже. И се пробва да ги осъществя през повече или по-малко очевидни манипулативни ходове. Да вземем образец с връчването на мандата - " Ето ви мандата, но в случай че е допустимо, да не го реализирате ". Това е очевиден акт на опит за операция. Това е един от най-коварните способи за връзка - през лъчение на двойствени послания. Ще вършим или няма да вършим държавно управление? Това е доста объркващо, освен за тези, които би трябвало да изпълнят тая повеля, това предписание, което е вътрешнопротиворечиво и неконсистентно, само че то е объркващо и за нас.
Президентът като висш обединител на жителите, той какво счита, че е добре да се случи? Да има държавно управление или да няма? Той е изключително спорен точно от тази позиция. В този смисъл, той е нечестен човек. Той играе на няколко равнища, на няколко фронта. Това го прави клеветник, не го прави посланик. Неговата работа е да е транспарантен, да е обществен и да преподава на хората положителните отзивчиви практики. Той би трябвало да бъде модел на подражателство. Държавният глава не би трябвало по никакъв метод да излъчва спорни послания. Не би трябвало да е привързан, а Радев е извънредно привързан.
В тази връзка, съгласно вас законни ли са митингите против него и би трябвало ли той да бъде импийчнат?
Хората, които са задоволително добре развити и имат нюх за тия неща, те си дават сметка защо става въпрос. Те го усещат. Хората споделят - не е добре да се отнасяте по този начин с нас, не е добре да бъдете подобен образец за подражателство. Не е добре за децата ни, за младежите, които ви следят, да бъдете нечестен и да бъдете клеветник. Радев в някакъв смисъл подмолно генерира конспирация към него. Той стои в центъра на кавги. Подобен жанр на наличие, на тази позиция, не е съответен. Хората, които са задоволително добре развити личностово, те не могат да толерират сходен вид недобросъвестност. В този смисъл, митингите са безусловно законни. Те декларират своето прекарване на площада. Президентът злоупотребява с доверието и властта, която заема. Той свободно интерпретира, по този начин да се каже, тази власт, която му се поставя по Конституция. Той някак си си играе с тази власт, интерпретира я. Аз не мисля, че има поле за тълкования в тази връзка. Това е причина за корист.
Ако бихме могли да се обърнем към Вашата професионална процедура, кой политик би Ви бил забавен като обект за проучване?
Аз съм доста проучвателен изкушен в това отношение. Ако създадем едно психо-диагностично проучване на личностовата конструкция на българския народен представител, да забележим какъв брой от тях ще се окажат психопати и социопати. Аз бих бил любопитен да проучвам тези, които са злоупотребявали най-вече с власт. Ако сложим критерии за безсъвестност, в случай че вземем поради злоупотребяването с власт, в случай че малтретираш и крадеш хората, в случай че това е един знак за безсъвестност, в случай че приказваме за една морална патология, то хора като Бойко Борисов биха ми били най-интересни. Защото така наречен " дребни тарикати " ги знам, те не са забавни. Но тези, които с известна скрупольозност нарушават разпоредбите, с цел да облагодетелстват себе си, те са по-интересни за проучване. Но тази безсъвестност, която се показва от дълго практикувалите властта, властта знаете изкушава, на мен такива хора ме притеглят в интелектуално отношение, които дълго време са се задържали във властта и които интензивно са злоупотребявали с нея. Такъв несъмнено е казусът с Бойко Борисов. Аз бих се опитал даже да го церя, само че за това е нужен удобен подтекст. Благоприятни предпоставки за някакъв развой на лечение са съществуването на заслужено отмъщение и наказване. Т.е. когато Бойко Борисов влезе в пандиза, тогава аз ще мога да се наемам с него. Тогава и единствено тогава. Не и преди този момент, тъй като няма да са налице удобни предпоставки.
Категорично не бих желал да проучвам Костадин Костадинов, тъй като въпреки всичко ние хората, които учим човешката патология, нейните недостатъци и изкривявания, имаме някакво равнище на търпимост. Костадинов минава оттатък това равнище. В този смисъл, равнището на професионална хигиена, която аз би трябвало да подкрепям като експерт, с цел да не се интоксикирам, ме кара да заставам на разстояние от хора като него. Смятам, че е по-добре да се държи отдалеченост от такива хора, тъй като има риск за личната психическа хигиена. Аз бих се усещам обезчестен и даже интоксикиран от до момента с подобен вид хора. Лошото е, че има елементарни хора, изпълнени с яд, които гласоподават за хора като водача на " Възраждане ". Тези хора се пробват да реализират някакво отмъщение за нездравословните животи, които самите те водят.
Разговаря Георги Камарашев
Д-р Владимир Сотиров е приключил медицина в Медицински университет – София през 1995 година От 1996 година до 2002 е работил в Държавна психиатрична болница „ Св. Иван Рилски ” – Нови Искър. Има компетентност по психиатрия от 2001 година Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. Вписан е в регистъра на Районната гилдия на Български лекарски съюз – София под номер 2300001991. През интервала 2001 – 2005 година е началник на демонстрационен план към Националната стратегия за психологично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и някогашен ръководител на Софийското психиатрично общество.
Д-р Сотиров, по какъв начин бихте коментирали държанието на народните представители на днешното изключително съвещание на Народното събрание? Имаше доста личностни нападки. Как Ви се стори цялостният звук на дебатите?
Аз нямам перверзна потребност или любознание да следя тези словесни експресии, тези откровени прояви на психопатологията. Аз съм следил психопатология в живота си прекомерно доста, нямам потребност от повече. Такъв вид връзки несъмнено ме фрустрират. Чух по новините, че ще има държавно управление, което може би е добра вест, може би не. Оттук нататък ни чака още от същото. Политическата обстановка в страната има клинична значителност. Ние ще продължим да бъдем очевидци на човешките неспособности, проявявани от избрана група хора, да пресъздадат личните си прекарвания съответно. Това са хора, които не съумяват по зрял метод да утвърдят себе си като значими фактори, влияещи върху публичния развой. Аз мисля, че ние следим една наклонност, съгласно която една доста огромна част от хората стават подвластни от водачите си. Зависими също по този начин от родителите си.
Говорим за едни деца, които не съумяват да отстояват консистентно своите позиции, да ги съветват съответно с родителите си. Това е феномен, който е присъщ по-скоро за тийнейджърската възраст. Именно на тази възраст децата се учат да отстояват и да декларират себе си по един зрял метод с функционални причини. Напротив, ние следим едно всеобщо послушание от страна на децата към техните престижи. Вследствие на това държание тези деца стават едни кротки и подчинени възрастни. И най-много подвластни. Не съумяват да прогресират до самостоятелни човеци, а в последна сметка си остават деца. Тук даже не може да използваме думата " субект ", тъй като визираме човек, който не е достигнал равнището да мисли за себе си съответно. Индивидуалността му не е на нужното равнище.
Между другото, изключването на Явор Божанков от ПГ на Българска социалистическа партия беше доста ослепителен образец за това, че практикуването на самостоятелност от позицията на субект, а не на член на група, се глоби безжалостно. Следва разумното отделяне от групата. Зависимостта може да не е резултат от това, че човек не е могъл да се образува личностово. Зависимостите в групата могат да бъдат и от друго естество. Тя може да бъде изявена и през интриги и закани. Ценност в нашия парламент не е характерността, а верността, предаността, покорността и подчинеността към групата. Това, отново ще кажа, е особено за по-малките деца. И по-специално, за тези деца, които са гледани прекомерно добре, които са отгледани в доста строги правила и условия. Които са претендирали от децата си да бъдат послушни. Говорим за феномена на свръхзагрижеността. Вследствие на тези процеси се развиват едни деца, които не са способни да се разпрострат уместно, да развият съответно идентичността си. Те живеят с голям почит към престижите.
Може да дадем образец със социопатно функциониращите групи, каквато е тази на " Възраждане " и в някакъв смисъл на Има Такъв Народ. В тези групи имаме деца, които са тежко фрустрирани. Това са хора изпуснати, по този начин да се каже. В някакъв смисъл даже изоставени. Родителският фактор е съвсем отсъстващ. Родителите им не са им обръщали съвсем никакво внимание. Това са деца, изоставени на улицата. Родителите им са единствено някакъв силует, условност. Но те не се ангажират с отношение към децата си. Говорим за връзки, които подсигуряват личностовото израстване. Детето копира отношението на родителя и го отразява в реакцията си. Когато имаме подобен личностен недостиг, недостиг и на обич, тогава се нанасят непоправими провали върху душeвността от психологично естество. Ние се опитваме да компенсираме тези провали по някакъв метод. Този метод на отплата обаче не всеки път е най-благоприятен. Често пъти този метод е абсурден, дисфункционален, психопатен. Затова виждаме такива държания, като онази жена, която плюеше в Народното събрание. За тази жена това е метод да изрази себе си. За нея това е метод да разгърне себе си и да вземе отношение. През нападателна борба. Това е държание, което е разрушително.
Едни хора отидоха на парламентарната естрада с концепцията да се бият. Тези хора желаят да разрушават устоите на парламентаризма и на нашето демократично общество. Те отидоха там, с цел да разрушават и това е доста показателно. Това е един метод, чрез който тези хора декларират себе си. Безспорно, това е доста детски метод. Нали се сещате за децата от гетата, които стават бандити точно тъй като са надълбоко и тежко лишени от наличие, което да ги валидизира. Този психологичен недостиг, с който тези хора порастват, би трябвало да бъде по някакъв метод обезщетен. Родителското неглижиране и неприятното образованието вървят ръка за ръка. Това е по този начин, тъй като поведенческите особености стартират още от детска възраст. Тези хора би трябвало да се оправят с личностните си дефицити, като развият умения, които да ги създадат забележими, с които те да заслужат вниманието и уважението на другите. Ако те обаче не развият такива умения, те не могат да реагират по различен метод, с изключение на по този първичен и дисфункционален метод. Единствената алтернатива за подобен вид хора е да работят през експанзия и през деструктивно държание. През принуждение, през опасност, през всяване на боязън. Това обаче е извънредно детски метод на заявяване в обществото, да респектираш другите. Много хора страдат от сходни психологични контузии.
Умните и красивите имат същия вид психологични контузии. Само че те ги компенсират по един по-различен метод. Те са развили избрани качества, да вземем за пример получили са положително обучение, придобили са някакви умения, чрез които те могат да валидират себе си и да заявят себе си. Те валидират държанието си през нещата, които вършат. Посредством нещата, които основават, а не нещата, които разрушават. Т.е. те употребяват травматизма си по един градивен метод. Те употребяват депутатския си статус като метод да компенсират нарцистичните си прекарвания. Най-накрая тези хора ще се почувстват значими. Близките им, когато ги видят по тв приемника, ще си кажат: " Ей, отлично, от него стана човек, издигна се! ". Това е образец за израстване по един незлокачествен, по един зрял метод, по метод, по който всички ние би трябвало да се оправяме. Това е един добър метод за справяне с този вътрешен комплекс за непълноценност.
Като цяло в Народното събрание следим две групи деца. От едната страна са едни хора, които са съумели да развият някакъв личностов запас, който им разрешава да компенсират личния си травматизъм. Другата група деца са развили някакъв вид деструктивно държание. Това е държание, особено за 3-4 годишните деца. Те нямат различен метод да отстояват себе си, с изключение на през такова държание. То е пасивно-агресивно.
Привлече вниманието ми Вашият коментар за въздействието на престижите. В тази връзка, по какъв начин бихте коментирали държанието на президента Румен Радев по отношение на връчването на мандата? Това обикновено държание на държавен глава ли е? Някои анализатори споделят, че държанието на президента е " властническо ", Вие по какъв начин бихте го коментирали?
Президентът е шмекер, той е състезател. Той самият е човек на задкулисието. Той си прави тънки сметки, по този начин да се каже. И се пробва да ги осъществя през повече или по-малко очевидни манипулативни ходове. Да вземем образец с връчването на мандата - " Ето ви мандата, но в случай че е допустимо, да не го реализирате ". Това е очевиден акт на опит за операция. Това е един от най-коварните способи за връзка - през лъчение на двойствени послания. Ще вършим или няма да вършим държавно управление? Това е доста объркващо, освен за тези, които би трябвало да изпълнят тая повеля, това предписание, което е вътрешнопротиворечиво и неконсистентно, само че то е объркващо и за нас.
Президентът като висш обединител на жителите, той какво счита, че е добре да се случи? Да има държавно управление или да няма? Той е изключително спорен точно от тази позиция. В този смисъл, той е нечестен човек. Той играе на няколко равнища, на няколко фронта. Това го прави клеветник, не го прави посланик. Неговата работа е да е транспарантен, да е обществен и да преподава на хората положителните отзивчиви практики. Той би трябвало да бъде модел на подражателство. Държавният глава не би трябвало по никакъв метод да излъчва спорни послания. Не би трябвало да е привързан, а Радев е извънредно привързан.
В тази връзка, съгласно вас законни ли са митингите против него и би трябвало ли той да бъде импийчнат?
Хората, които са задоволително добре развити и имат нюх за тия неща, те си дават сметка защо става въпрос. Те го усещат. Хората споделят - не е добре да се отнасяте по този начин с нас, не е добре да бъдете подобен образец за подражателство. Не е добре за децата ни, за младежите, които ви следят, да бъдете нечестен и да бъдете клеветник. Радев в някакъв смисъл подмолно генерира конспирация към него. Той стои в центъра на кавги. Подобен жанр на наличие, на тази позиция, не е съответен. Хората, които са задоволително добре развити личностово, те не могат да толерират сходен вид недобросъвестност. В този смисъл, митингите са безусловно законни. Те декларират своето прекарване на площада. Президентът злоупотребява с доверието и властта, която заема. Той свободно интерпретира, по този начин да се каже, тази власт, която му се поставя по Конституция. Той някак си си играе с тази власт, интерпретира я. Аз не мисля, че има поле за тълкования в тази връзка. Това е причина за корист.
Ако бихме могли да се обърнем към Вашата професионална процедура, кой политик би Ви бил забавен като обект за проучване?
Аз съм доста проучвателен изкушен в това отношение. Ако създадем едно психо-диагностично проучване на личностовата конструкция на българския народен представител, да забележим какъв брой от тях ще се окажат психопати и социопати. Аз бих бил любопитен да проучвам тези, които са злоупотребявали най-вече с власт. Ако сложим критерии за безсъвестност, в случай че вземем поради злоупотребяването с власт, в случай че малтретираш и крадеш хората, в случай че това е един знак за безсъвестност, в случай че приказваме за една морална патология, то хора като Бойко Борисов биха ми били най-интересни. Защото така наречен " дребни тарикати " ги знам, те не са забавни. Но тези, които с известна скрупольозност нарушават разпоредбите, с цел да облагодетелстват себе си, те са по-интересни за проучване. Но тази безсъвестност, която се показва от дълго практикувалите властта, властта знаете изкушава, на мен такива хора ме притеглят в интелектуално отношение, които дълго време са се задържали във властта и които интензивно са злоупотребявали с нея. Такъв несъмнено е казусът с Бойко Борисов. Аз бих се опитал даже да го церя, само че за това е нужен удобен подтекст. Благоприятни предпоставки за някакъв развой на лечение са съществуването на заслужено отмъщение и наказване. Т.е. когато Бойко Борисов влезе в пандиза, тогава аз ще мога да се наемам с него. Тогава и единствено тогава. Не и преди този момент, тъй като няма да са налице удобни предпоставки.
Категорично не бих желал да проучвам Костадин Костадинов, тъй като въпреки всичко ние хората, които учим човешката патология, нейните недостатъци и изкривявания, имаме някакво равнище на търпимост. Костадинов минава оттатък това равнище. В този смисъл, равнището на професионална хигиена, която аз би трябвало да подкрепям като експерт, с цел да не се интоксикирам, ме кара да заставам на разстояние от хора като него. Смятам, че е по-добре да се държи отдалеченост от такива хора, тъй като има риск за личната психическа хигиена. Аз бих се усещам обезчестен и даже интоксикиран от до момента с подобен вид хора. Лошото е, че има елементарни хора, изпълнени с яд, които гласоподават за хора като водача на " Възраждане ". Тези хора се пробват да реализират някакво отмъщение за нездравословните животи, които самите те водят.
Разговаря Георги Камарашев
Д-р Владимир Сотиров е приключил медицина в Медицински университет – София през 1995 година От 1996 година до 2002 е работил в Държавна психиатрична болница „ Св. Иван Рилски ” – Нови Искър. Има компетентност по психиатрия от 2001 година Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. Вписан е в регистъра на Районната гилдия на Български лекарски съюз – София под номер 2300001991. През интервала 2001 – 2005 година е началник на демонстрационен план към Националната стратегия за психологично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и някогашен ръководител на Софийското психиатрично общество.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ