Учен от ЦЕРН пред Фрог: Науката и изкуството са двете страни на една монета
Това съобщи в изявление за ФрогНюз доктор Стивън Голдфарб, академик от ЦЕРН. Той се занимава с физика на обикновените частици и работи по опита ATLAS на ЦЕРН. Участвал е в опита L3 на Големия адронен ускорител, с който са поределени трите фамилии обикновени частици във Вселената и е работил по ранни проучвания за търсенето на Хигс бозона.
Голдфарб ще бъде един от лекторите на форума “Ratio ”, който ще се организира от 19 до 22 ноември в София тех парк. Темата му е връзката сред изкуството и науката.
Ето и цялото изявление:
Д-р Голдфарб, науката е неразделна част от живота ни. Повечето от нас даже не го осъзнават. Смятате ли, че е значимо човек да е стартират с научния свят и за какво?
Абсолютно. Това не е значимо, единствено с цел да сте наясно какво се случва в света на науката, само че с цел да разбирате процесите, през които минават учените, с цел да схванат нашия свят.
Настоящите технологии, от телефони до електрически коли до здравна диагностика и лекуване, идват от деликатен развой на премерване, удостоверение (или не) и синтез на нашето схващане.
Научната " доктрина “ не е някаква шантава концепция, препоръчана от водещ на токшоу или политик. Това е математически пореден модел, който освен разказва това, което знаем сега, само че също по този начин прави точни прогнози за бъдещето - прогнози, които могат да бъдат тествани.
Само посредством този муден систематичен развой можем в действителност да изградим познание (scientia). Не вярвайте на това, което четете в Twitter. Вярвайте на това, което учените разгласяват.
Между другото, вие четете това в по този начин наречената " международна мрежа " (World Wide Web) - подарък от ЦЕРН.
Вие сте част от форума " Ratio “ тази година. Фокусът е връзката сред просвета и изкуство. Как виждате тази връзка, къде я намирате?
Науката и изкуството са двете страни на една и съща монета. Учените и създателите изследват света към себе си, вършат нови и неповторими наблюдения и след това ги оповестяват на останалата част от обществото. Артистите вършат това посредством творби на изкуството и музика. Учените вършат това посредством документи. Едно и също е.
Това може да изясни за какво доста от нас учените практикуват изкуство и за какво доста художници са привлечени от науката. Ние сме братя и сестри.
Как бихте обяснили материата и антиматерията на едно дете? Как би изглеждало всичко това, в случай че трябваше да го нарисувате?
Антиматерията е същата като материята, само че с противопоставен електрически заряд. Електронът има негативен заряд. Частица с всички тези свойства, само че с позитивен заряд, се назовава позитрон.
Ако електрон срещне позитрон и те се ръкуват или целунат (в взаимозависимост от това какъв брой добре се познават), те ще изчезнат и ще се трансфорат в сила.
Това се е случило на всички места при зараждането на Вселената. Цялата материя и антиматерия са се събрали и са се трансформирали в сила. Не разбираме единствено за какво след всичко това остава малко прахуляк. Този прахуляк сме ние, а даже не би трябвало да сме тук. Но на мен ми харесва да съм тук...
Нека се върнем във времето, в което Вие самият сте били дете. Винаги ли сте се занимавали с просвета? Спомняте ли си какво възпламени тази искра?
Мисля, че всички дребни деца се интересуват от просвета. Всички гледаме с любознание света и се удивяваме от това, което виждаме - летящи птици, изгряващо слънце, плуващи риби, скачащи щурци, ярки звезди в ясна нощ.
Спомням си по какъв начин вземах мрежа със себе си до една блатиста част на реката зад къщата, в която живеех. Вземах огромна лъжичка и по-късно се чудех на всички готини неща, които се мърдаха и гърчеха вътре. Кой не е учуден от маркировките на луната или пръстените на Юпитер или от това, което вижда за първи път, когато огледа през микроскоп или телескоп.
Една лятна вечер легнах на една скамейка и погледнах към небето. Тогава осъзнах, че заставам в средата на космоса с планета, залепена на гърба ми. Тогава за първи път започнах да разбирам гравитацията и силите. Опитайте известно време. Как да не искаш да си академик по-късно?
Вие сте част от опита " Атлас ” в ЦЕРН. Можете ли да обясните какво е това на някой, който няма визия?
Този опит е доста огромен детектор, който обкръжава едно от местата на Големия адронен колайдер, където се сблъскват протони. Има четири такива точки и всяка има детектор. Другите са CMS, ALICE и LHCb. Ние всички сме като лещи на микроскоп, пробвайки се да надникнем все по-дълбоко в материята, с цел да разберем по-добре кои са градивните детайли, които построяват нашата галактика. Колкото по-висока е силата на конфликтите, толкоз по-дълбоко можем да изследваме.
" Атлас " е и доста огромно интернационално съдействие на учени (повече от 5000), които работят дружно за построяването, поддръжката и употребата на детектора. Ние проучваме данните, които идват от детектора, като използваме доста мощни изчислителни уреди, с цел да търсим модели в следите, които частиците оставят след себе си. Публикували сме повече от хиляда публикации, всяка от които споделя със света усъвършенстване на нашето схващане за Вселената.
Но имаме още доста да научим през идващите години.
Колко значими са откритията, които вие и други учени вършиме по време на този план?
За нас е невероятно даже да оценим резултатите, които нашите открития ще имат върху света, както беше невероятно за Томсън да планува по какъв начин обществото ще се промени заради неговото изобретение на електрона. Работата на Нилс Бор и Алберт Айнщайн може да бъде открита в нашите телефони. Глобалната мрежа, изобретена в CERN за връзка на научни изявления, разрешава на тези телефони да споделят данни по цялата планета. Микроелектрониката в телефоните не би била допустима без фундаменталните проучвания, предшестващи тяхното създаване. Не мога да предскажа по какъв начин ще работи Higgsmobile, само че си представям, че моите пра-внуци ще бъдат щастливи, че ги направихме вероятни.
Колко близо сме до разбирането на тайните на тъмната материя и по-важното – по какъв начин това знание може да промени живота ни и метода, по който възприемаме Вселената и живота като цяло?
Няма метод да знаем какъв брой близо сме до откриването на тъмната материя. Това, че знаем, че съществува и съставлява към 80-90% от цялата материя, към този момент е много впечатляващо изобретение. Това, че можем да картографираме разпространяването му в нашата галактика, също е много впечатляващо. И въпреки всичко не знаем от какво е направено. Ако това е обикновена парченце, въпросът е единствено дали можем да изградим устройство, което да я създаде и/или да я открие.
Разбира се, както при бозона на Хигс, невероятно е да се планува по какъв начин бъдещите генерации ще употребяват това познание. Разбира се, по тази причина имаме деца.
Какво мислите, че ще бъде най-странното нещо след 50 години?
Надявам се, че след 50 години ще сме обърнали унищожаването на планетата и ще осъзнаем какъв брой е значимо да се грижим за нея.
Дотогава може да сме изпратили хора на Марс, само че тогава ще осъзнаем още повече какъв брой скъпа е личната ни планета. Може даже да сме чували сигнали от образован живот другаде, само че бързо ще разберем, че този живот е на милиони или милиарди светлинни години и евентуално към този момент не е в близост. Разбира се, нищо от това не е толкоз необичайно, колкото фактът, че моята група, Canettes Blues Band, най-сетне издаде хитова ария и ще бъде на турне в София.
изявление на Джесика Вълчева
Голдфарб ще бъде един от лекторите на форума “Ratio ”, който ще се организира от 19 до 22 ноември в София тех парк. Темата му е връзката сред изкуството и науката.
Ето и цялото изявление:
Д-р Голдфарб, науката е неразделна част от живота ни. Повечето от нас даже не го осъзнават. Смятате ли, че е значимо човек да е стартират с научния свят и за какво?
Абсолютно. Това не е значимо, единствено с цел да сте наясно какво се случва в света на науката, само че с цел да разбирате процесите, през които минават учените, с цел да схванат нашия свят.
Настоящите технологии, от телефони до електрически коли до здравна диагностика и лекуване, идват от деликатен развой на премерване, удостоверение (или не) и синтез на нашето схващане.
Научната " доктрина “ не е някаква шантава концепция, препоръчана от водещ на токшоу или политик. Това е математически пореден модел, който освен разказва това, което знаем сега, само че също по този начин прави точни прогнози за бъдещето - прогнози, които могат да бъдат тествани.
Само посредством този муден систематичен развой можем в действителност да изградим познание (scientia). Не вярвайте на това, което четете в Twitter. Вярвайте на това, което учените разгласяват.
Между другото, вие четете това в по този начин наречената " международна мрежа " (World Wide Web) - подарък от ЦЕРН.
Вие сте част от форума " Ratio “ тази година. Фокусът е връзката сред просвета и изкуство. Как виждате тази връзка, къде я намирате?
Науката и изкуството са двете страни на една и съща монета. Учените и създателите изследват света към себе си, вършат нови и неповторими наблюдения и след това ги оповестяват на останалата част от обществото. Артистите вършат това посредством творби на изкуството и музика. Учените вършат това посредством документи. Едно и също е.
Това може да изясни за какво доста от нас учените практикуват изкуство и за какво доста художници са привлечени от науката. Ние сме братя и сестри.
Как бихте обяснили материата и антиматерията на едно дете? Как би изглеждало всичко това, в случай че трябваше да го нарисувате?
Антиматерията е същата като материята, само че с противопоставен електрически заряд. Електронът има негативен заряд. Частица с всички тези свойства, само че с позитивен заряд, се назовава позитрон.
Ако електрон срещне позитрон и те се ръкуват или целунат (в взаимозависимост от това какъв брой добре се познават), те ще изчезнат и ще се трансфорат в сила.
Това се е случило на всички места при зараждането на Вселената. Цялата материя и антиматерия са се събрали и са се трансформирали в сила. Не разбираме единствено за какво след всичко това остава малко прахуляк. Този прахуляк сме ние, а даже не би трябвало да сме тук. Но на мен ми харесва да съм тук...
Нека се върнем във времето, в което Вие самият сте били дете. Винаги ли сте се занимавали с просвета? Спомняте ли си какво възпламени тази искра?
Мисля, че всички дребни деца се интересуват от просвета. Всички гледаме с любознание света и се удивяваме от това, което виждаме - летящи птици, изгряващо слънце, плуващи риби, скачащи щурци, ярки звезди в ясна нощ.
Спомням си по какъв начин вземах мрежа със себе си до една блатиста част на реката зад къщата, в която живеех. Вземах огромна лъжичка и по-късно се чудех на всички готини неща, които се мърдаха и гърчеха вътре. Кой не е учуден от маркировките на луната или пръстените на Юпитер или от това, което вижда за първи път, когато огледа през микроскоп или телескоп.
Една лятна вечер легнах на една скамейка и погледнах към небето. Тогава осъзнах, че заставам в средата на космоса с планета, залепена на гърба ми. Тогава за първи път започнах да разбирам гравитацията и силите. Опитайте известно време. Как да не искаш да си академик по-късно?
Вие сте част от опита " Атлас ” в ЦЕРН. Можете ли да обясните какво е това на някой, който няма визия?
Този опит е доста огромен детектор, който обкръжава едно от местата на Големия адронен колайдер, където се сблъскват протони. Има четири такива точки и всяка има детектор. Другите са CMS, ALICE и LHCb. Ние всички сме като лещи на микроскоп, пробвайки се да надникнем все по-дълбоко в материята, с цел да разберем по-добре кои са градивните детайли, които построяват нашата галактика. Колкото по-висока е силата на конфликтите, толкоз по-дълбоко можем да изследваме.
" Атлас " е и доста огромно интернационално съдействие на учени (повече от 5000), които работят дружно за построяването, поддръжката и употребата на детектора. Ние проучваме данните, които идват от детектора, като използваме доста мощни изчислителни уреди, с цел да търсим модели в следите, които частиците оставят след себе си. Публикували сме повече от хиляда публикации, всяка от които споделя със света усъвършенстване на нашето схващане за Вселената.
Но имаме още доста да научим през идващите години.
Колко значими са откритията, които вие и други учени вършиме по време на този план?
За нас е невероятно даже да оценим резултатите, които нашите открития ще имат върху света, както беше невероятно за Томсън да планува по какъв начин обществото ще се промени заради неговото изобретение на електрона. Работата на Нилс Бор и Алберт Айнщайн може да бъде открита в нашите телефони. Глобалната мрежа, изобретена в CERN за връзка на научни изявления, разрешава на тези телефони да споделят данни по цялата планета. Микроелектрониката в телефоните не би била допустима без фундаменталните проучвания, предшестващи тяхното създаване. Не мога да предскажа по какъв начин ще работи Higgsmobile, само че си представям, че моите пра-внуци ще бъдат щастливи, че ги направихме вероятни.
Колко близо сме до разбирането на тайните на тъмната материя и по-важното – по какъв начин това знание може да промени живота ни и метода, по който възприемаме Вселената и живота като цяло?
Няма метод да знаем какъв брой близо сме до откриването на тъмната материя. Това, че знаем, че съществува и съставлява към 80-90% от цялата материя, към този момент е много впечатляващо изобретение. Това, че можем да картографираме разпространяването му в нашата галактика, също е много впечатляващо. И въпреки всичко не знаем от какво е направено. Ако това е обикновена парченце, въпросът е единствено дали можем да изградим устройство, което да я създаде и/или да я открие.
Разбира се, както при бозона на Хигс, невероятно е да се планува по какъв начин бъдещите генерации ще употребяват това познание. Разбира се, по тази причина имаме деца.
Какво мислите, че ще бъде най-странното нещо след 50 години?
Надявам се, че след 50 години ще сме обърнали унищожаването на планетата и ще осъзнаем какъв брой е значимо да се грижим за нея.
Дотогава може да сме изпратили хора на Марс, само че тогава ще осъзнаем още повече какъв брой скъпа е личната ни планета. Може даже да сме чували сигнали от образован живот другаде, само че бързо ще разберем, че този живот е на милиони или милиарди светлинни години и евентуално към този момент не е в близост. Разбира се, нищо от това не е толкоз необичайно, колкото фактът, че моята група, Canettes Blues Band, най-сетне издаде хитова ария и ще бъде на турне в София.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ