Насилената Галина, която писа на Борисов: Измива си ръцете!
Това съобщи в изявление за Дир.бг Галина Лачева, която преди дни обществено прикани премиера да премисли решението си за отдръпване на Истанбулската спогодба.
- Г-жо Лачева, преди няколко дни написахте отворено писмо до Бойко Борисов, откакто той съобщи, че Истанбулската спогодба ще бъде призната, единствено в случай че има цялостен консенсус. Самата вие сте претърпяла грубо принуждение преди години, в този момент, откакто в началото ръководещите се оповестиха изрично "за " приемането на документа, чувствате ли се излъгана, поради Вас самата и всички останали жертви?
- Излъгана бих се чувствала, в случай че някой беше заречен нещо персонално на мен или на актуалните и някогашни жертви на принуждение изобщо. Факт е обаче, че до момента в който си играят със орисите ни политиците, техните медийни, Неправителствени организации и университетски прислужници, синодалните „ духовници “, редовите мразещи тази или онази група хора даже не са пробвали да ни погледнат в очите. Никой не се е постарал да се допита до нас, да зачете нашите отзиви, като най-пряко наранени от поемането на предпочитан ангажимент на българското общество за битка с насилието към дами и домашното принуждение и провеждането на целенасочени, сложни ограничения в това отношение без безусловно никаква дискриминация.
Ратификацията на Конвенцията против насилието би могла да изиграе ролята на публична поръчка на решителност за демонстрация на нулева приемливост и съответни стъпки, съгласувани преди всичко с пострадалите. Уви, станахме очевидци на цялостен фарс, на тотална замяна на тематиката на дебата в ущърб на нуждаещите се от незабавни дейности жертви на принуждение, на един величествен церемониал на хомофобо-трансфобската параноя и популизма от всевъзможни трибуни на държавната, наддържавната, религиозната и медийната власт, в несъгласие с Конституцията и наличното ни законодателство. И това с рекламация, че се регистрират „ всички отзиви “, в търсене на консенсус, че насилието съставлява проблем, че има потребност от незабавни ограничения, които липсват. Чакаме благословията на насилниците!
Стигна се до там даже да се отхвърля, че в България има проблем с насилието, че има проблем със свободата на медиите, че има проблем с псевдодемокрацията и псевдодуховността. Пренебрегват се наличните статистики, тъй като съпоставени с тези в други страни отчитали по-малък, въпреки и умопомрачителен брой случаи на принуждение, без да се взема поради, че обсъжданата статистика за другите страни е подробна и публична, до момента в който за България – частична и непълна, поради кошмарната липса на отбрана на очевидците, отписването на правозащитните организации, които тръбят – на всеки един публично регистриран случай, до нас доближават 10 анонимни сигнали за принуждение , спешните центрове са претъпкани, хора се отпращат всекидневно!
Лично аз съм в контакт с такива сегашни жертви, които в отчаянието си, след на вятъра търсене на помощ от близките, от институции и Неправителствени организации, търсят състрадание, схващане и съвет за това по какъв начин да се запазят, по какъв начин да се измъкнат. Хора, които се уповават на образеца ми. Само че моят образец е обвързван с поддръжка от близки и другари, при все отсъствието на институционална помощ. Докато при тях такава поддръжка липсва. Семейната и публичната среда, която населяват е насилническа или изцяло отчуждена и нехаеща.
Изпълнена съм с отвращение, с яд от заличаването на тези хора от картината! Дори мен се пробват да отпишат, въпреки че съм излязла в общественото пространство с историята си от години. Нямам време и претекст да се занимавам с офанзиви против откритото писмо, което пратих до Бойко Борисов, само че другари ми споделят за това, че се отхвърля, че съм претърпяла принуждение, инсценировка било! Твърде малко съм била прекарала в плен, с цел да е правдиво! Инсинуации, че не съм била майка или че щерка ми трябвало да ми бъде отнета! Че съм била заплатен Неправителствени организации сътрудник! Че съм си заслужавала насилието, щом пази правата и на жертвите от ЛГБТ+ общността! Не съм излъгана, а омерзена до мозъка на костите си. Но и подкрепена от от ден на ден хора, за което съм признателна, че и вие съдействате.
- Настояхте пред министър-председателя да преразгледа въпроса за ратификацията на конвенцията освен като жител, а като подобен с "многократно умножена отговорност, поради привилегировано овластената позиция, в която се намира ". Получихте ли някакъв отговор от него и вярвате ли, че ще послуша апела Ви?
- Не и на двата въпроса. Освен в случай че не намеря метод да му подсигурявам повече власт и то за по-голям интервал от време, в сравнение с му обезпечават тези, пред които кляка по отношение на Конвенцията против насилието. Грижа за жертвите от страна на политиците няма. Има единствено търсене на политически дивиденти, „ ’Еле па в случай че има черква “, по думите на премиера. Натискът от страна на подпиращите го на трона псевдопатриоти, комбиниран с клеветите от страна на позорно антихристиянския „ Свети “ Синод, са сапун за измиване на ръцете на Бойко Борисов. Не му се надявам, въпреки да му мятам ръкавица. Той е единствено фиктивен получател на откритото ми писмо. Реалният получател е българската общност като цяло, от която зависи доста повече, в сравнение с корумпираните институции й разрешават да осъзнае.
- Ако в последна сметка конвенцията не бъде призната, или отсрочена прекомерно дълго, подготвена ли сте да оглавите митинги? И по какъв начин бихте пробвали да убедите съперниците й? Те, наподобява, не се трогват от многократните пояснения, че в нея не написа нищо за "трети пол " и гей бракове...
- Отдавна не считам, че митингите имат потребност от оглавяване, от някакви водачи, концентриращи власт, по сходство на схемите на статуквото. В същото време предизвиквам митинги. Антиавторитарни, антиолигархични, в отбрана на права и свободи. Принудена съм да вземам участие в такива постоянно по какви ли не дела. Толкова доста са нередностите, толкоз доста неодобрение се е натрупало в мен.
В същото време съм осъзнала, че при митингите е нужна добра съгласуваност, само че и че по този начин или другояче не те са метод нещо да се промени градивно при фундаментално компрометираната сегашна система на организация на публичния живот. Олигархията не се трогва , тя регистрира митингите като неизбежна украса за фасадната й либералност. Протестите обаче са опция за среща на съидейници, за привличане на внимание към разнообразни проблеми и други възможности, средство за създаване на мрежови връзки по въпроси от обща значимост.
На такова градивно обединяване се надявам, на градежа на различни, действително демократични институции, на самостоятелни медии, на от ден на ден пространства за обществена изява на покровителите за полезностите на ненасилието, свободата, равнопоставеността, братството и сестринството. Не на пояснения към хора, които не желаят да ни чуят, даже в противен случай. Ако въобще ни обръщат внимание, то е за да ни унижат, "изнасилят “ по своему.
- А какво бихте споделила на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която е твърдо срещу приемането на конвенцията, въпреки, несъмнено, да се афишира срещу насилието против дами? Тя оспори даже позицията на ПЕС, които също, отпред със Сергей Станишев, приканиха за неотложно утвърждение на документа...
- Честно казано, с нея даже не бих разговаряла. Бих я заплюла непосредствено сред очите. Бих инициирала всеобщото й заплюване от всички, с чиито ориси се подиграва. Толкова доста двуличие има у тази личност и партията й.
- Вие още преди години разказахте за груповото обезчестяване, което сте претърпяла. Какъв съвет бихте дала на други дами, претърпели същото, тъй като, за жалост, с конвенцията или без нея, насилието надали ще спре?
- Не бих се лимитирала до дамите. Казвам го на всички жертви на принуждение, измежду които дамите са болшинство: Не се надявайте на избавление свише! Осъзнайте, че свободата ви може да е краткотрайно отнета, само че достолепието ви никой не може да отнеме. Прегръщам ви! И ви давам обещание да не мълча, до момента в който личните ви гласове са приглушени, в търсене на метод да оцелеете. И се надявам да може да си позволите да проговорите, да застанете паралелно до мен като равни допустимо най-скоро. Защото ненасилието е генерална и устойчива идея, а ние сме нейни ангели.
- Г-жо Лачева, преди няколко дни написахте отворено писмо до Бойко Борисов, откакто той съобщи, че Истанбулската спогодба ще бъде призната, единствено в случай че има цялостен консенсус. Самата вие сте претърпяла грубо принуждение преди години, в този момент, откакто в началото ръководещите се оповестиха изрично "за " приемането на документа, чувствате ли се излъгана, поради Вас самата и всички останали жертви?
- Излъгана бих се чувствала, в случай че някой беше заречен нещо персонално на мен или на актуалните и някогашни жертви на принуждение изобщо. Факт е обаче, че до момента в който си играят със орисите ни политиците, техните медийни, Неправителствени организации и университетски прислужници, синодалните „ духовници “, редовите мразещи тази или онази група хора даже не са пробвали да ни погледнат в очите. Никой не се е постарал да се допита до нас, да зачете нашите отзиви, като най-пряко наранени от поемането на предпочитан ангажимент на българското общество за битка с насилието към дами и домашното принуждение и провеждането на целенасочени, сложни ограничения в това отношение без безусловно никаква дискриминация.
Ратификацията на Конвенцията против насилието би могла да изиграе ролята на публична поръчка на решителност за демонстрация на нулева приемливост и съответни стъпки, съгласувани преди всичко с пострадалите. Уви, станахме очевидци на цялостен фарс, на тотална замяна на тематиката на дебата в ущърб на нуждаещите се от незабавни дейности жертви на принуждение, на един величествен церемониал на хомофобо-трансфобската параноя и популизма от всевъзможни трибуни на държавната, наддържавната, религиозната и медийната власт, в несъгласие с Конституцията и наличното ни законодателство. И това с рекламация, че се регистрират „ всички отзиви “, в търсене на консенсус, че насилието съставлява проблем, че има потребност от незабавни ограничения, които липсват. Чакаме благословията на насилниците!
Стигна се до там даже да се отхвърля, че в България има проблем с насилието, че има проблем със свободата на медиите, че има проблем с псевдодемокрацията и псевдодуховността. Пренебрегват се наличните статистики, тъй като съпоставени с тези в други страни отчитали по-малък, въпреки и умопомрачителен брой случаи на принуждение, без да се взема поради, че обсъжданата статистика за другите страни е подробна и публична, до момента в който за България – частична и непълна, поради кошмарната липса на отбрана на очевидците, отписването на правозащитните организации, които тръбят – на всеки един публично регистриран случай, до нас доближават 10 анонимни сигнали за принуждение , спешните центрове са претъпкани, хора се отпращат всекидневно!
Лично аз съм в контакт с такива сегашни жертви, които в отчаянието си, след на вятъра търсене на помощ от близките, от институции и Неправителствени организации, търсят състрадание, схващане и съвет за това по какъв начин да се запазят, по какъв начин да се измъкнат. Хора, които се уповават на образеца ми. Само че моят образец е обвързван с поддръжка от близки и другари, при все отсъствието на институционална помощ. Докато при тях такава поддръжка липсва. Семейната и публичната среда, която населяват е насилническа или изцяло отчуждена и нехаеща.
Изпълнена съм с отвращение, с яд от заличаването на тези хора от картината! Дори мен се пробват да отпишат, въпреки че съм излязла в общественото пространство с историята си от години. Нямам време и претекст да се занимавам с офанзиви против откритото писмо, което пратих до Бойко Борисов, само че другари ми споделят за това, че се отхвърля, че съм претърпяла принуждение, инсценировка било! Твърде малко съм била прекарала в плен, с цел да е правдиво! Инсинуации, че не съм била майка или че щерка ми трябвало да ми бъде отнета! Че съм била заплатен Неправителствени организации сътрудник! Че съм си заслужавала насилието, щом пази правата и на жертвите от ЛГБТ+ общността! Не съм излъгана, а омерзена до мозъка на костите си. Но и подкрепена от от ден на ден хора, за което съм признателна, че и вие съдействате.
- Настояхте пред министър-председателя да преразгледа въпроса за ратификацията на конвенцията освен като жител, а като подобен с "многократно умножена отговорност, поради привилегировано овластената позиция, в която се намира ". Получихте ли някакъв отговор от него и вярвате ли, че ще послуша апела Ви?
- Не и на двата въпроса. Освен в случай че не намеря метод да му подсигурявам повече власт и то за по-голям интервал от време, в сравнение с му обезпечават тези, пред които кляка по отношение на Конвенцията против насилието. Грижа за жертвите от страна на политиците няма. Има единствено търсене на политически дивиденти, „ ’Еле па в случай че има черква “, по думите на премиера. Натискът от страна на подпиращите го на трона псевдопатриоти, комбиниран с клеветите от страна на позорно антихристиянския „ Свети “ Синод, са сапун за измиване на ръцете на Бойко Борисов. Не му се надявам, въпреки да му мятам ръкавица. Той е единствено фиктивен получател на откритото ми писмо. Реалният получател е българската общност като цяло, от която зависи доста повече, в сравнение с корумпираните институции й разрешават да осъзнае.
- Ако в последна сметка конвенцията не бъде призната, или отсрочена прекомерно дълго, подготвена ли сте да оглавите митинги? И по какъв начин бихте пробвали да убедите съперниците й? Те, наподобява, не се трогват от многократните пояснения, че в нея не написа нищо за "трети пол " и гей бракове...
- Отдавна не считам, че митингите имат потребност от оглавяване, от някакви водачи, концентриращи власт, по сходство на схемите на статуквото. В същото време предизвиквам митинги. Антиавторитарни, антиолигархични, в отбрана на права и свободи. Принудена съм да вземам участие в такива постоянно по какви ли не дела. Толкова доста са нередностите, толкоз доста неодобрение се е натрупало в мен.
В същото време съм осъзнала, че при митингите е нужна добра съгласуваност, само че и че по този начин или другояче не те са метод нещо да се промени градивно при фундаментално компрометираната сегашна система на организация на публичния живот. Олигархията не се трогва , тя регистрира митингите като неизбежна украса за фасадната й либералност. Протестите обаче са опция за среща на съидейници, за привличане на внимание към разнообразни проблеми и други възможности, средство за създаване на мрежови връзки по въпроси от обща значимост.
На такова градивно обединяване се надявам, на градежа на различни, действително демократични институции, на самостоятелни медии, на от ден на ден пространства за обществена изява на покровителите за полезностите на ненасилието, свободата, равнопоставеността, братството и сестринството. Не на пояснения към хора, които не желаят да ни чуят, даже в противен случай. Ако въобще ни обръщат внимание, то е за да ни унижат, "изнасилят “ по своему.
- А какво бихте споделила на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която е твърдо срещу приемането на конвенцията, въпреки, несъмнено, да се афишира срещу насилието против дами? Тя оспори даже позицията на ПЕС, които също, отпред със Сергей Станишев, приканиха за неотложно утвърждение на документа...
- Честно казано, с нея даже не бих разговаряла. Бих я заплюла непосредствено сред очите. Бих инициирала всеобщото й заплюване от всички, с чиито ориси се подиграва. Толкова доста двуличие има у тази личност и партията й.
- Вие още преди години разказахте за груповото обезчестяване, което сте претърпяла. Какъв съвет бихте дала на други дами, претърпели същото, тъй като, за жалост, с конвенцията или без нея, насилието надали ще спре?
- Не бих се лимитирала до дамите. Казвам го на всички жертви на принуждение, измежду които дамите са болшинство: Не се надявайте на избавление свише! Осъзнайте, че свободата ви може да е краткотрайно отнета, само че достолепието ви никой не може да отнеме. Прегръщам ви! И ви давам обещание да не мълча, до момента в който личните ви гласове са приглушени, в търсене на метод да оцелеете. И се надявам да може да си позволите да проговорите, да застанете паралелно до мен като равни допустимо най-скоро. Защото ненасилието е генерална и устойчива идея, а ние сме нейни ангели.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ