Д-р Владимир Сотиров за ФрогНюз: Колективният ни враг е Русия, трябва да го омаломощим
Това съобщи психиатърът доктор Владимир Сотиров в коментар за ФрогНюз на Световния ден на психологичното здраве, който означаваме през днешния ден. В последните дни станахме очевидци на невиждани актове на принуждение от страна на една терористична организация, чиято цел е да ликвидира всичко хуманно. Специалистът разяснява голям брой проблеми, измежду които по какъв начин международните спорове се отразяват на човешката душeвност и можем ли да преработим съответно суровата информация, която ни се сервира всекидневно.
" Имаме налице комбинация от интензивни усеща, които включват яд, боязън, смут, предпочитание за отплата, горест, обезсърчение, неустановеност. Всичко това би трябвало да избуи, да се прояви. И би трябвало да намерим метод да го осмислим, да го отреагираме, да намерим някакви канали, чрез които то да се оттече. Част от тези канали са през държание. Част от държанието, несъмнено, би трябвало да е обвързвано с предприемане на ограничения, намаляващи риска от това този спор да се популяризира. Част от този комплекс от страсти, които бушуват, би трябвало да включва и съпричастността, т.е. способността да се поставиш на мястото на другия. Желанието да окажеш помощ - емпатията - също е основно. Изправени сме пред една безпрецендентна рецесия, последствията от която ще изживяваме занапред ", аламира лекарят.
По думите му здравите хора сега са мощно превъзбудени и превзети от интензивни страсти.
" Това включва и най-разнообразни отрицателни страсти. Способността да понасяш такива интензивни отрицателни страсти е характерност на психологичното здраве. Ние би трябвало да реагираме вътрешно по характерен метод. Не единствено това - би трябвало да реагираме и на каузи - със съответното държание. Трябва да предприемем дейности, свързани с редуцирането на заплахата, която тегне над нас. Ние се идентифицираме с болката и страданието на другите индивиди. Това също е характерност на нормалността. Пред нас имаме предизвикването да предприемем дейности, с които да помогнем на жертвите да понижат вредите от страданието, на което са били подложени ", счита той.
Относно внезапното захлаждане и въздействието, което есента може да окаже върху човешката душeвност, доктор Сотиров изрази мнение, че сезонните промени лимитират нашето себереализиране и себеразгръщане.
" Студеното време и късата дълготрайност на деня са фактори, които попречват нашата интензивност, нашата независимост даже. Ние сме принудени да седим на затворено зимата, когато е студено и когато има вятър и дъжд. Т.е. ние се трансформираме в пандизчии. Ние не сме свободни хора в такива обстановки. По същия метод сме пандизчии и когато на открито има патрони, които не разрешават да разгърнем капацитета си свободно. Това е напълно естествена реакция да бъдем фрустрирани. Ако кажем " потиснати ", това незабавно се асоциира с меланхолия. А депресията е клиничен термин. В тези обстановки ние сме разочаровани, недоволни и неудовлетворени. Нашата естествена потребност да сме свободни и дейни, невъзпрепятствани и неограничени, е блокирана при сходни случаи. Нормално е да сме недоволни и раздразнени, даже гневни на неприятното време. Дори можем да бъдем натъжени, тъй като нямаме опция да се виждаме с нашите другари и близки ", уточни откривателят.
Според него е неверно да се предпоставя, че когато си благополучен, си психологично здрав. Медицинският експерт е уверен, че когато реагираш съответно и надлежно на тласъците от действителността, единствено тогава тогава си душевен здрав.
" Когато имаш съображение да се ядосаш и да се гневиш и да даваш някакъв израз на този яд, това е естественото психологично действие. Трябва да се дава цивилизован, обработен израз на гнева, не първичен, примитивен, скотски израз. По-софистициран подобен е необходим, който е избран от нормите на културата. Културата предписва по какъв начин можеш да дадеш израз на гнева си. Здравите хора са тези, които реагират надлежно на тласъка. Това е основният миг. Реакцията фактически може да е отрицателна, само че " отрицателно " не всеки път значи нещо неприятно в ценностен смисъл. " Негативно " в избрани случаи може да значи и минорно, т.е. такова, което лишава нещо. Нещо, което ни лимитира и блокира функционалностите ни. Действително гневът е отрицателна страст, тя не е съзидателна страст, както еуфорията, щастието и любовта. Съзидателните страсти са изобретателни, при тях ни " порастват криле ". Когато сме фрустрирани, са ни посечени крилете. Негативна значи също и такава, която ощетява личността ", означи доктор Сотиров.
По думите му ние би трябвало да се научим да овладяваме гнева си по един градивен метод. Лекарят добави, че здравите хора са тези, които могат да усещат целия набор от страсти, на които са способни. Той посочи, че неслучайно ние сме програмирани да претърпяваме и горест, и злоба, и ненавист, и яд, и боязън, и обезсърчение. Според него ние сме призвани да можем да изпитваме тези усеща.
Психиатърът бе безапелационен, че затъването в битовизми лимитира хоризонта и вероятностите на актуалния човек.
" От по-дълбоката вероятност, това, което ще получиш най-после, откакто изтърпиш съотвените неволи, може би пък ще си коства. Да речем, в случай че ограничиш потреблението на бензин и персонален автомобил и ползваш повече публичен превоз, може действително да изтърпиш някаква неволя, само че да окажеш помощ да се отслаби груповият ни зложелател, който е в лицето на Русия. Това е сега най-голямата опасност. Въпреки че в актуалния динамичен свят е мъчно да се мисли локално и районно. Този групов зложелател би трябвало да бъде отпаднал, това е нашата обща цел. Как може да го омаломощим? Като не му купуваме нафтата. Ние можем да допринесем за това. Да, ще затворим " Лукойл ". Това евентуално в действителност ще докара до повишаване на цените и ще докара до известни усложнения, само че в дълготраен проект нещата ще се трансформират в положителен смисъл. Важно е да гледаме огромната картина. Способността ни да концептуализираме на едно по-абстрактно равнище е доста значима. Важно е да концептуализираме освен всекидневието си, само че и животът по принцип. Трябва да можем да виждаме някакъв смисъл оттатък това да сме сити и да сме обезпечили прехраната си. И тогава ставаме способни да сме жертвоготовни, даже да пренасяме и себе си в жертва в името на някакви по-големи цели ", счита специалистът.
Според експерта по ментално здраве, когато се вкопчиш в проблемите на всекидневието, ти имаш чувството, че нещата зависят от теб. Но това не всеки път дава отговор на действителността.
" Понякога си казваш, че всичко зависи от международните водачи и огромните играчи. Това води до прекарване на беззащитност, което сигурно не е прелестно. Не всеки може да понесе това възприятие и по тази причина доста хора се вторачват в нещата, които действително зависят от тях, а това са точно ежедневните несгоди. В този смисъл, задълбаването в битовизмите е в някакъв смисъл предпазен механизъм, форма на ескейпизъм ", безапелационен бе той.
Разговаря: Георги Камарашев
" Имаме налице комбинация от интензивни усеща, които включват яд, боязън, смут, предпочитание за отплата, горест, обезсърчение, неустановеност. Всичко това би трябвало да избуи, да се прояви. И би трябвало да намерим метод да го осмислим, да го отреагираме, да намерим някакви канали, чрез които то да се оттече. Част от тези канали са през държание. Част от държанието, несъмнено, би трябвало да е обвързвано с предприемане на ограничения, намаляващи риска от това този спор да се популяризира. Част от този комплекс от страсти, които бушуват, би трябвало да включва и съпричастността, т.е. способността да се поставиш на мястото на другия. Желанието да окажеш помощ - емпатията - също е основно. Изправени сме пред една безпрецендентна рецесия, последствията от която ще изживяваме занапред ", аламира лекарят.
По думите му здравите хора сега са мощно превъзбудени и превзети от интензивни страсти.
" Това включва и най-разнообразни отрицателни страсти. Способността да понасяш такива интензивни отрицателни страсти е характерност на психологичното здраве. Ние би трябвало да реагираме вътрешно по характерен метод. Не единствено това - би трябвало да реагираме и на каузи - със съответното държание. Трябва да предприемем дейности, свързани с редуцирането на заплахата, която тегне над нас. Ние се идентифицираме с болката и страданието на другите индивиди. Това също е характерност на нормалността. Пред нас имаме предизвикването да предприемем дейности, с които да помогнем на жертвите да понижат вредите от страданието, на което са били подложени ", счита той.
Относно внезапното захлаждане и въздействието, което есента може да окаже върху човешката душeвност, доктор Сотиров изрази мнение, че сезонните промени лимитират нашето себереализиране и себеразгръщане.
" Студеното време и късата дълготрайност на деня са фактори, които попречват нашата интензивност, нашата независимост даже. Ние сме принудени да седим на затворено зимата, когато е студено и когато има вятър и дъжд. Т.е. ние се трансформираме в пандизчии. Ние не сме свободни хора в такива обстановки. По същия метод сме пандизчии и когато на открито има патрони, които не разрешават да разгърнем капацитета си свободно. Това е напълно естествена реакция да бъдем фрустрирани. Ако кажем " потиснати ", това незабавно се асоциира с меланхолия. А депресията е клиничен термин. В тези обстановки ние сме разочаровани, недоволни и неудовлетворени. Нашата естествена потребност да сме свободни и дейни, невъзпрепятствани и неограничени, е блокирана при сходни случаи. Нормално е да сме недоволни и раздразнени, даже гневни на неприятното време. Дори можем да бъдем натъжени, тъй като нямаме опция да се виждаме с нашите другари и близки ", уточни откривателят.
Според него е неверно да се предпоставя, че когато си благополучен, си психологично здрав. Медицинският експерт е уверен, че когато реагираш съответно и надлежно на тласъците от действителността, единствено тогава тогава си душевен здрав.
" Когато имаш съображение да се ядосаш и да се гневиш и да даваш някакъв израз на този яд, това е естественото психологично действие. Трябва да се дава цивилизован, обработен израз на гнева, не първичен, примитивен, скотски израз. По-софистициран подобен е необходим, който е избран от нормите на културата. Културата предписва по какъв начин можеш да дадеш израз на гнева си. Здравите хора са тези, които реагират надлежно на тласъка. Това е основният миг. Реакцията фактически може да е отрицателна, само че " отрицателно " не всеки път значи нещо неприятно в ценностен смисъл. " Негативно " в избрани случаи може да значи и минорно, т.е. такова, което лишава нещо. Нещо, което ни лимитира и блокира функционалностите ни. Действително гневът е отрицателна страст, тя не е съзидателна страст, както еуфорията, щастието и любовта. Съзидателните страсти са изобретателни, при тях ни " порастват криле ". Когато сме фрустрирани, са ни посечени крилете. Негативна значи също и такава, която ощетява личността ", означи доктор Сотиров.
По думите му ние би трябвало да се научим да овладяваме гнева си по един градивен метод. Лекарят добави, че здравите хора са тези, които могат да усещат целия набор от страсти, на които са способни. Той посочи, че неслучайно ние сме програмирани да претърпяваме и горест, и злоба, и ненавист, и яд, и боязън, и обезсърчение. Според него ние сме призвани да можем да изпитваме тези усеща.
Психиатърът бе безапелационен, че затъването в битовизми лимитира хоризонта и вероятностите на актуалния човек.
" От по-дълбоката вероятност, това, което ще получиш най-после, откакто изтърпиш съотвените неволи, може би пък ще си коства. Да речем, в случай че ограничиш потреблението на бензин и персонален автомобил и ползваш повече публичен превоз, може действително да изтърпиш някаква неволя, само че да окажеш помощ да се отслаби груповият ни зложелател, който е в лицето на Русия. Това е сега най-голямата опасност. Въпреки че в актуалния динамичен свят е мъчно да се мисли локално и районно. Този групов зложелател би трябвало да бъде отпаднал, това е нашата обща цел. Как може да го омаломощим? Като не му купуваме нафтата. Ние можем да допринесем за това. Да, ще затворим " Лукойл ". Това евентуално в действителност ще докара до повишаване на цените и ще докара до известни усложнения, само че в дълготраен проект нещата ще се трансформират в положителен смисъл. Важно е да гледаме огромната картина. Способността ни да концептуализираме на едно по-абстрактно равнище е доста значима. Важно е да концептуализираме освен всекидневието си, само че и животът по принцип. Трябва да можем да виждаме някакъв смисъл оттатък това да сме сити и да сме обезпечили прехраната си. И тогава ставаме способни да сме жертвоготовни, даже да пренасяме и себе си в жертва в името на някакви по-големи цели ", счита специалистът.
Според експерта по ментално здраве, когато се вкопчиш в проблемите на всекидневието, ти имаш чувството, че нещата зависят от теб. Но това не всеки път дава отговор на действителността.
" Понякога си казваш, че всичко зависи от международните водачи и огромните играчи. Това води до прекарване на беззащитност, което сигурно не е прелестно. Не всеки може да понесе това възприятие и по тази причина доста хора се вторачват в нещата, които действително зависят от тях, а това са точно ежедневните несгоди. В този смисъл, задълбаването в битовизмите е в някакъв смисъл предпазен механизъм, форма на ескейпизъм ", безапелационен бе той.
Разговаря: Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ