Радев се обяви против „лепкавото безвремие“ в прокуратурата и кон...
Това съобщи президентът Румен Радев в границите на полемиката „ Оттук накъде със правосъдната власт? ", проведена от Български институт за правни начинания.
Според президента реформаторският порив на създателите на конституционните промени във връзка с правосъдната система беше посърнал, в това число с присъединяване на самите реформатори, тъй като се оказа, че са имали други, по-важни цели от лелеяната правосъдна промяна, около която си проправяха път към властта няколко генерации политици. Видя се, че за тях промяната на националния празник и отнемането на президентски пълномощия са били по-важни от пълностоен и експертен парламентарен спор, с цел да се стигне до стойностни и устойчиви решения за правосъдна промяна. А поради вътрешните междукоалиционни сделки в „ сглобката “ конституционната процедура бе пришпорена и по този начин самата тематика и главният закон олекнаха в очите на българските жители.
Паралелно с това двете скандални афери с Мартин Божанов – Нотариуса и с „ Осемте джуджета “ и циничната търговия с правораздаване, която те въплъщават, потъват в забвение и усилват към този момент дългия лист на гейт-ове, които през годините провокираха публично отвращение, анкетни комисии и следствия, само че по този начин и не получиха до ден сегашен съответен институционален отговор. Това е брутална проява на безотговорност и на провокирана беззащитност, която разрушава доверието в правосъдната система и в държавността.
И въпреки въпросите на правораздаването като че ли да са изгубили политическо и публично внимание след анулацията на последните конституционни промени и свадите в системата, тяхното значение е фундаментално за жителите и страната. Отменените от Конституционния съд промени за правосъдната система не освобождават от отговорност политиците и съответните институции да разработят и приложат сложна промяна за Висшия правосъден съвет и за Инспектората към Висшия правосъден съвет, тъй че да подхождат на откритите европейски правила, които да подсигуряват самостоятелност на съдилищата и отчетност на държавното обвиняване.
Обществото ни от дълго време е наясно, че мрежите на въздействие, в случай че продължат да съществуват, са способни да опорочат всяка промяна, да изопачат всеки закон и да обхванат през всевъзможни квоти. Затова виновните институции, новосформираните парламент и държавно управление, би трябвало въз основата на немалкото информация за тези случаи да подхващат безапелационни дейности против политическото и олигархично въздействие върху системата на правораздаването и при идните кадрови назначения в правосъдната власт. Оттук нататък ще съдим за техните дейности и успеваемост точно по резултатите, които реализират в осъществяването на тази значима за обществото задача, приключва Румен Радев.
Според президента реформаторският порив на създателите на конституционните промени във връзка с правосъдната система беше посърнал, в това число с присъединяване на самите реформатори, тъй като се оказа, че са имали други, по-важни цели от лелеяната правосъдна промяна, около която си проправяха път към властта няколко генерации политици. Видя се, че за тях промяната на националния празник и отнемането на президентски пълномощия са били по-важни от пълностоен и експертен парламентарен спор, с цел да се стигне до стойностни и устойчиви решения за правосъдна промяна. А поради вътрешните междукоалиционни сделки в „ сглобката “ конституционната процедура бе пришпорена и по този начин самата тематика и главният закон олекнаха в очите на българските жители.
Паралелно с това двете скандални афери с Мартин Божанов – Нотариуса и с „ Осемте джуджета “ и циничната търговия с правораздаване, която те въплъщават, потъват в забвение и усилват към този момент дългия лист на гейт-ове, които през годините провокираха публично отвращение, анкетни комисии и следствия, само че по този начин и не получиха до ден сегашен съответен институционален отговор. Това е брутална проява на безотговорност и на провокирана беззащитност, която разрушава доверието в правосъдната система и в държавността.
И въпреки въпросите на правораздаването като че ли да са изгубили политическо и публично внимание след анулацията на последните конституционни промени и свадите в системата, тяхното значение е фундаментално за жителите и страната. Отменените от Конституционния съд промени за правосъдната система не освобождават от отговорност политиците и съответните институции да разработят и приложат сложна промяна за Висшия правосъден съвет и за Инспектората към Висшия правосъден съвет, тъй че да подхождат на откритите европейски правила, които да подсигуряват самостоятелност на съдилищата и отчетност на държавното обвиняване.
Обществото ни от дълго време е наясно, че мрежите на въздействие, в случай че продължат да съществуват, са способни да опорочат всяка промяна, да изопачат всеки закон и да обхванат през всевъзможни квоти. Затова виновните институции, новосформираните парламент и държавно управление, би трябвало въз основата на немалкото информация за тези случаи да подхващат безапелационни дейности против политическото и олигархично въздействие върху системата на правораздаването и при идните кадрови назначения в правосъдната власт. Оттук нататък ще съдим за техните дейности и успеваемост точно по резултатите, които реализират в осъществяването на тази значима за обществото задача, приключва Румен Радев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ