Доц. Стефан Дечев пред ФрогНюз: Независимостта е последната логична стъпка за възстановянето на една изцял...
Това съобщи пред ФрогНюз историкът доцент Стефан Дечев.
Ето и цялото изявление:
Доц. Дечев, по какъв начин се стига до оповестяването на Независимостта на България и каква е ролята на цар Фердинанд?
По принцип не мисля, че би трябвало да се приказва съответно за персони като цяло в този случай. В доста огромна степен считам, че оповестяването на Независимостта като цяло узрява през годините, тъй че главното събитие, което задвижва нещата и довежда в последна сметка до този 22 септември 1908 година, когато се афишира Независимостта на България, е така наречен “младотурски прелом ”, който се случва на 11 юли 1908 година и който слага началото на една напълно нова обстановка в Европа, по-специално в Югоизточна Европа.
Тази обстановка дава опция на страни, които имат отношение към Османската империя, да помислят за някаква нова политическа линия. Така че задвижването на събитията в доста огромна степен, въпреки и по подигравка на ориста, става от представители на демократичния османски хайлайф, който желае да направи Османската империя европейска страна, да я интегрира измежду останалите, да вкара конституция, парламент, парламентарно ръководство. Това са представители на османската или турска интелигенция, представители на буржоазните среди, които са проевропейски насочени и считат, че империята, с цел да оцелее и да има своето значимо място в Европа, би трябвало да се реформира и модернизира.
Всичко това обаче парадоксално отваря опциите на Австро-Унгария да осъществя апетитите си по отношение на Босна и Херцеговина, на България и ръководещите среди у нас - да помислят за оповестяване на самостоятелност, както и на Гърция да предяви претенциите си към о. Крит.
При оповестяването на Независимостта става дума за сериозна дипломация. Може ли да се каже, че 22 септември нямаше да се случи без цар Фердинанд? Ролята му като че ли е основна, само че в същото време цар Фердинанд е уважаван от едни и презиран от други.
В оня миг, особено през 1908 година, Фердинанд е презиран от множеството от левите партии в страната - тесни и необятни социалисти, земеделци, радикал-демократи. Останалата част от политическия набор по-скоро е лоялна по отношение на короната.
Това, за което вие говорите, се случва след края на Първата международна война, когато един път България е изгубила Междусъюзническата война (през 1913 г.) и повторно - Първата международна война (през 1918 г.). Някак си може би в действителност след абдикацията на цар Фердинанд има в немалка степен и едно предпочитание на българския политически набор, освен това и от страна на партии, които са били лоялни на двореца в предходните две десетилетия, да бъде хвърлена отговорността за неуспехите - двете национални произшествия, точно върху Фердинанд.
Що се отнася до самото оповестяване на Независимостта и живота на България през първото десетилетие на 20 век, то е белязано от фигурата, личността и интернационалните контакти на Фердинанд. Обявяването на независимостта е и негова заслуга, и на премиера Александър Малинов, и на външния министър ген. Стефан Паприков, и на дипломатическия сътрудник в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
Как се отразява преразглеждането на Берлинския контракт на държавната политика на България? Какво в действителност се случва в страната след оповестяването на самостоятелност?
До огромна степен доста от ограничаващите клаузи на Берлинския контракт и значително самия той във връзка с България е нарушен още с провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885 година На процедура от Освобождението, от приемането на Търновската конституция, цялото това близо 6-годишно битие на Княжество България и Източна Румелия, минава значително без те да имат в действителност статут на суверенни политически единици.
Много от значимите решения в интервала от 1879 до 1885 година се вземат подмолно от Азиатския департамент в Петербург, от съветското дипломатическо агентство в София и от съветското консулство в Пловдив, въпреки съгласно Берлинския конгрес Княжество България да е васално на Османската империя, а Източна Румелия да е административна единица с автономност вътре в границите на Османската империя.
Съединението е първото независимо българско политическо деяние. Макар че след него България не е провъзгласена за самостоятелна страна, тя занапред получава автономия, има независима външна политика.
Интересното тук е, че сред Съединението и 22 септември 1908 година на процедура според Берлинския контракт Източна Румелия продължава сякаш да съществува. Поради васалния си статут България има редица ограничавания, само че въпреки всичко в навечерието на 22 септември тя има своите дипломатически сътрудници в редица страни в Европа, сключила е двустранни търговски контракти, които до някаква степен са нарушаване на Берлинския конгрес, взе участие в интернационалните конкуренции.
Провъзгласяването на Независимостта взема решение някои ограничавания - да вземем за пример провъзгласяването на страната от Княжество в Царство, както и събитието, че България повече не може да бъде третирана като васална страна.
22 септември е значим за българската история. Експерти показват, че по този метод приключва възобновяване на българската държавност. Защо? Смятате ли, че този акт е подценяван като че ли през годините?
Такава е логиката на манифеста, прочетен в старопрестолната столица Велико Търново. Добре знае се, че особено в навечерието на 22 септември Русия поучава българските ръководещи кръгове да изчакат няколко месеца. С провъзгласяването на Независимостта на практика в този документ има доста дипломация, доколкото този акт се преглежда като продължение на 3 март 1878 година и 6 септември 1885 година Това е някаква последна логическа стъпка във възобновяване на една напълно суверенна българска страна.
Датата е била отбелязвана, само че не толкоз тържествено, колкото може би би трябвало. Вече загатнах, че в немалка степен, след края на Първата международна война, има консенсус на българската политическа класа по отношение на самия Фердинанд. Неслучайно в календара този ден съществува като Ден на оповестяването на независимостта на България и възшествието на Негово Величество цар Борис III на българския трон. Това под някаква форма е предпочитание да бъде отбелязвана независимостта, да се утвърди престижа на царството и престолонаследника, само че и в това време да се има едно мислено, че отговорността за двете национални произшествия се носи от Фердинанд.
Що се отнася до времето след 9 септември 1944 година, нещата са ясни - всичко, което се свързва с Царска България, се отхвърля. Празничният календар е изменен в годините на комунистическото ръководство.
Интересно е, че част от легитимацията на ръководството на Българска комунистическа партия се реализира през две значими за нея дати - 9 септември 1944 година, който е компактно ситуиран до деня на Съединението на 6 септември 1885 и 23 септември 1923 година - денят на Септемврийското въстание, който е ситуиран пък до 22 септември. Тази символна битка за паметта, в която има доста идеология, в годините на комунистическото ръководство се взема решение в интерес на тоталитарната идеология.
Имате ли догадка какво щеше да се случи, в случай че големият дълг от близо 430 млн. златни франка е бил заплатен от България на турската империя?
Трябва да се обърне внимание на това, че сходно на случая със Съединението, по този начин и при оповестяването на Независимостта държанието на Османската империя е много въздържано.
Да напомня, че по време на Съединението Османската империя не подхваща никакво деяние и тогава огромният проблем идва от нападението на сръбския крал Милан, който е отхвърлен от българската войска. Двете събития, които дават мотив да се разгласи Независимостта, са в действителност непоканването на Иван Гешов в Цариград на банкет, който се дава на 30 август 1908 година по отношение на възкачването на престола на Султан Абдулхамид и вземането от страна на България през септември на източните железници, които са притежатели на въпросната компания.
И в двата случая прави усещане, че дипломацията на Османската империя се пробва да се държи сговорчиво с българското държавно управление. България е оповестила своята Независимост, която съставлява нарушаване на Берлинския контракт. Осъществила е частична готовност на войската. Всичко това демонстрира, че и със Съединението, и с Независимостта османските ръководещи среди си дават изцяло сметка, че става дума за два безусловно неизбежни акта, които рано или късно биха се случили. Те демонстрират огромен натурализъм.
Такъв има и по-късно, когато отстъпват от първичните суми и одобряват тази “корекция ”, която задоволява ползите на България, Русия и самата Османска империя. Дали това е тежест за България? Не бих споделил. Още повече, че откакто избухва Октомврийската гражданска война и идват на власт болшевиките, всевъзможни сходни вземания на някогашната съветска империя от други страни, в това число и България, са прекратени.
Може ли да се каже, че Денят на Независимостта е неоспорим празник за българската история? Напоследък тематиката е много щекотлива - знаете, че има предложение за промяна на националния ни празник, има спор за това кои са безспорните дати в историята ни. Има ли мотиви за разделяне у нас по тематиката през днешния ден?
Не мисля, че има мотив за разделяне във връзка с тематиката с оповестяването на Независимостта. Доста страни по света честват оповестяването на своята самостоятелност. В този смисъл - оповестяването на Независимостта на България няма по какъв начин да не е формален празник. По-скоро бих споделил, че дебатът тук стартира не във връзка с това дали да се отбелязва деня на Независимостта, или не, а кой да бъде българският народен празник.
Само един подобен, който да е над другите преди 9 септември 1944 година, няма. Отбелязва се няколко и един от тях е 3 март. Що се отнася до днешните диспути - считам, че в действителност, в случай че приемем, че до 1878 година нямаме българска страна, че Санстефанския кротичък контракт е прелиминарен и без българско присъединяване, че българската страна се възвръща след приемането на Търновската конституция, то тази страна застава на краката си и има независима външна политика, независимо и сполучливо политическо деяние с оповестяването и отбраната на Съединението. Това е най-подходящата дата за народен празник.
Може ли да се каже, че България е самостоятелна през днешния ден?
Независимостта като някаква идеална категория е мъчно постижима. България не е самостоятелна и след 22 септември 1908 година, въпреки че българската политика се води в София. Тя обаче би трябвало да се преценява с интернационалната конюнктура. Едно от тези съобразявания беше сключването на Балкански съюз. Оказа се - недотам обмислен.
Що се отнася до през днешния ден - има един куп индикатори, които демонстрират, че през последните 15 година, изключително след влизането на страната в Европейски Съюз и макар всички наши отговорности и частичното лишаване на нашия суверенитет като на всички останали страни-членки, България изживява един от най-хубавите интервали в развиването си. Не че няма какво да се желае.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Доц. Дечев, по какъв начин се стига до оповестяването на Независимостта на България и каква е ролята на цар Фердинанд?
По принцип не мисля, че би трябвало да се приказва съответно за персони като цяло в този случай. В доста огромна степен считам, че оповестяването на Независимостта като цяло узрява през годините, тъй че главното събитие, което задвижва нещата и довежда в последна сметка до този 22 септември 1908 година, когато се афишира Независимостта на България, е така наречен “младотурски прелом ”, който се случва на 11 юли 1908 година и който слага началото на една напълно нова обстановка в Европа, по-специално в Югоизточна Европа.
Тази обстановка дава опция на страни, които имат отношение към Османската империя, да помислят за някаква нова политическа линия. Така че задвижването на събитията в доста огромна степен, въпреки и по подигравка на ориста, става от представители на демократичния османски хайлайф, който желае да направи Османската империя европейска страна, да я интегрира измежду останалите, да вкара конституция, парламент, парламентарно ръководство. Това са представители на османската или турска интелигенция, представители на буржоазните среди, които са проевропейски насочени и считат, че империята, с цел да оцелее и да има своето значимо място в Европа, би трябвало да се реформира и модернизира.
Всичко това обаче парадоксално отваря опциите на Австро-Унгария да осъществя апетитите си по отношение на Босна и Херцеговина, на България и ръководещите среди у нас - да помислят за оповестяване на самостоятелност, както и на Гърция да предяви претенциите си към о. Крит.
При оповестяването на Независимостта става дума за сериозна дипломация. Може ли да се каже, че 22 септември нямаше да се случи без цар Фердинанд? Ролята му като че ли е основна, само че в същото време цар Фердинанд е уважаван от едни и презиран от други.
В оня миг, особено през 1908 година, Фердинанд е презиран от множеството от левите партии в страната - тесни и необятни социалисти, земеделци, радикал-демократи. Останалата част от политическия набор по-скоро е лоялна по отношение на короната.
Това, за което вие говорите, се случва след края на Първата международна война, когато един път България е изгубила Междусъюзническата война (през 1913 г.) и повторно - Първата международна война (през 1918 г.). Някак си може би в действителност след абдикацията на цар Фердинанд има в немалка степен и едно предпочитание на българския политически набор, освен това и от страна на партии, които са били лоялни на двореца в предходните две десетилетия, да бъде хвърлена отговорността за неуспехите - двете национални произшествия, точно върху Фердинанд.
Що се отнася до самото оповестяване на Независимостта и живота на България през първото десетилетие на 20 век, то е белязано от фигурата, личността и интернационалните контакти на Фердинанд. Обявяването на независимостта е и негова заслуга, и на премиера Александър Малинов, и на външния министър ген. Стефан Паприков, и на дипломатическия сътрудник в Османската империя Иван Стефанов Гешов, както и на министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
Как се отразява преразглеждането на Берлинския контракт на държавната политика на България? Какво в действителност се случва в страната след оповестяването на самостоятелност?
До огромна степен доста от ограничаващите клаузи на Берлинския контракт и значително самия той във връзка с България е нарушен още с провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885 година На процедура от Освобождението, от приемането на Търновската конституция, цялото това близо 6-годишно битие на Княжество България и Източна Румелия, минава значително без те да имат в действителност статут на суверенни политически единици.
Много от значимите решения в интервала от 1879 до 1885 година се вземат подмолно от Азиатския департамент в Петербург, от съветското дипломатическо агентство в София и от съветското консулство в Пловдив, въпреки съгласно Берлинския конгрес Княжество България да е васално на Османската империя, а Източна Румелия да е административна единица с автономност вътре в границите на Османската империя.
Съединението е първото независимо българско политическо деяние. Макар че след него България не е провъзгласена за самостоятелна страна, тя занапред получава автономия, има независима външна политика.
Интересното тук е, че сред Съединението и 22 септември 1908 година на процедура според Берлинския контракт Източна Румелия продължава сякаш да съществува. Поради васалния си статут България има редица ограничавания, само че въпреки всичко в навечерието на 22 септември тя има своите дипломатически сътрудници в редица страни в Европа, сключила е двустранни търговски контракти, които до някаква степен са нарушаване на Берлинския конгрес, взе участие в интернационалните конкуренции.
Провъзгласяването на Независимостта взема решение някои ограничавания - да вземем за пример провъзгласяването на страната от Княжество в Царство, както и събитието, че България повече не може да бъде третирана като васална страна.
22 септември е значим за българската история. Експерти показват, че по този метод приключва възобновяване на българската държавност. Защо? Смятате ли, че този акт е подценяван като че ли през годините?
Такава е логиката на манифеста, прочетен в старопрестолната столица Велико Търново. Добре знае се, че особено в навечерието на 22 септември Русия поучава българските ръководещи кръгове да изчакат няколко месеца. С провъзгласяването на Независимостта на практика в този документ има доста дипломация, доколкото този акт се преглежда като продължение на 3 март 1878 година и 6 септември 1885 година Това е някаква последна логическа стъпка във възобновяване на една напълно суверенна българска страна.
Датата е била отбелязвана, само че не толкоз тържествено, колкото може би би трябвало. Вече загатнах, че в немалка степен, след края на Първата международна война, има консенсус на българската политическа класа по отношение на самия Фердинанд. Неслучайно в календара този ден съществува като Ден на оповестяването на независимостта на България и възшествието на Негово Величество цар Борис III на българския трон. Това под някаква форма е предпочитание да бъде отбелязвана независимостта, да се утвърди престижа на царството и престолонаследника, само че и в това време да се има едно мислено, че отговорността за двете национални произшествия се носи от Фердинанд.
Що се отнася до времето след 9 септември 1944 година, нещата са ясни - всичко, което се свързва с Царска България, се отхвърля. Празничният календар е изменен в годините на комунистическото ръководство.
Интересно е, че част от легитимацията на ръководството на Българска комунистическа партия се реализира през две значими за нея дати - 9 септември 1944 година, който е компактно ситуиран до деня на Съединението на 6 септември 1885 и 23 септември 1923 година - денят на Септемврийското въстание, който е ситуиран пък до 22 септември. Тази символна битка за паметта, в която има доста идеология, в годините на комунистическото ръководство се взема решение в интерес на тоталитарната идеология.
Имате ли догадка какво щеше да се случи, в случай че големият дълг от близо 430 млн. златни франка е бил заплатен от България на турската империя?
Трябва да се обърне внимание на това, че сходно на случая със Съединението, по този начин и при оповестяването на Независимостта държанието на Османската империя е много въздържано.
Да напомня, че по време на Съединението Османската империя не подхваща никакво деяние и тогава огромният проблем идва от нападението на сръбския крал Милан, който е отхвърлен от българската войска. Двете събития, които дават мотив да се разгласи Независимостта, са в действителност непоканването на Иван Гешов в Цариград на банкет, който се дава на 30 август 1908 година по отношение на възкачването на престола на Султан Абдулхамид и вземането от страна на България през септември на източните железници, които са притежатели на въпросната компания.
И в двата случая прави усещане, че дипломацията на Османската империя се пробва да се държи сговорчиво с българското държавно управление. България е оповестила своята Независимост, която съставлява нарушаване на Берлинския контракт. Осъществила е частична готовност на войската. Всичко това демонстрира, че и със Съединението, и с Независимостта османските ръководещи среди си дават изцяло сметка, че става дума за два безусловно неизбежни акта, които рано или късно биха се случили. Те демонстрират огромен натурализъм.
Такъв има и по-късно, когато отстъпват от първичните суми и одобряват тази “корекция ”, която задоволява ползите на България, Русия и самата Османска империя. Дали това е тежест за България? Не бих споделил. Още повече, че откакто избухва Октомврийската гражданска война и идват на власт болшевиките, всевъзможни сходни вземания на някогашната съветска империя от други страни, в това число и България, са прекратени.
Може ли да се каже, че Денят на Независимостта е неоспорим празник за българската история? Напоследък тематиката е много щекотлива - знаете, че има предложение за промяна на националния ни празник, има спор за това кои са безспорните дати в историята ни. Има ли мотиви за разделяне у нас по тематиката през днешния ден?
Не мисля, че има мотив за разделяне във връзка с тематиката с оповестяването на Независимостта. Доста страни по света честват оповестяването на своята самостоятелност. В този смисъл - оповестяването на Независимостта на България няма по какъв начин да не е формален празник. По-скоро бих споделил, че дебатът тук стартира не във връзка с това дали да се отбелязва деня на Независимостта, или не, а кой да бъде българският народен празник.
Само един подобен, който да е над другите преди 9 септември 1944 година, няма. Отбелязва се няколко и един от тях е 3 март. Що се отнася до днешните диспути - считам, че в действителност, в случай че приемем, че до 1878 година нямаме българска страна, че Санстефанския кротичък контракт е прелиминарен и без българско присъединяване, че българската страна се възвръща след приемането на Търновската конституция, то тази страна застава на краката си и има независима външна политика, независимо и сполучливо политическо деяние с оповестяването и отбраната на Съединението. Това е най-подходящата дата за народен празник.
Може ли да се каже, че България е самостоятелна през днешния ден?
Независимостта като някаква идеална категория е мъчно постижима. България не е самостоятелна и след 22 септември 1908 година, въпреки че българската политика се води в София. Тя обаче би трябвало да се преценява с интернационалната конюнктура. Едно от тези съобразявания беше сключването на Балкански съюз. Оказа се - недотам обмислен.
Що се отнася до през днешния ден - има един куп индикатори, които демонстрират, че през последните 15 година, изключително след влизането на страната в Европейски Съюз и макар всички наши отговорности и частичното лишаване на нашия суверенитет като на всички останали страни-членки, България изживява един от най-хубавите интервали в развиването си. Не че няма какво да се желае.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ