Доц. Джеймс Йоловски за ФрогНюз: Водещият проблем в бюджетната ни...
Това съобщи пред ФрогНюз финансистът и академични учител доцент Джеймс Йоловски. Вижте и цялото изявление:
Доц. Йоловски, какво е мнението Ви за Бюджет 2024 година от гледната точка на финансист? Кои са позитивните му аспекти и има ли отрицателни такива?
Бюджет 2024 не предлага основни промени и няма радикални промени при фискалните параметри. Като цяло той следва политиката от последните няколко години. По мое мнение най-същественият проблем в нея е непрекъснатото повишаване на настоящите разноски . Аз персонално не съм последовател на политиката по генериране на високи дефицити – изключително когато тя е трайна наклонност. Не би трябвало да забравяме, че тези 3% недостиг, които ние превърнахме в своя цел, в действителност са оптимално допустимата горна граница.
Аз смятам, че виновната бюджетна политика допуска да забележим старания за затваряне на този недостиг . Той поражда и нужда от вдишване на спомагателен дълг. Като дял от Брутният вътрешен продукт неговото равнище към момента е ниско, само че ускореното му повишение крие дълготрайни опасности за устойчивостта на обществените финанси, а в избран миг разноските за лихви ще стартират да тежат на бюджета.
Въздействието на бюджета върху стопанската система по-скоро ще се случи посредством други решения, които го съпътстват. Например позитивно можем да оценим отпадането на редица ограничения за повишение на събираемостта , които щяха да основат забележителна административна тежест за бизнеса. Същевременно, според мен, нямаше да допринесат изключително за приходите в бюджета. Това се удостоверява и от обстоятелството, че макар отпадането им, не видяхме инспектиране на размера на приходите. Силно въздействие ще има и забележителното повишение на минималната работна заплата с 20% , защото повишаването на приходите значително изпреварва продуктивността на труда. Това обуславя риск някои бизнеси да бъдат принудени да изоставен пазара, а други – да покачат цените си, т.е. да следим инфлация.
Експерти разясняват, че заложените в Бюджет 2024 година доходи мъчно могат да се осъществят. Основателни ли са тези терзания?
Категорично. Винаги, когато разясняваме един бюджет за предстоящ интервал, би трябвало да забележим какво се е случило през миналия. През 2023 година бяха заложени 69,5 милиарда лева доходи, а действително са събрани 67,1 милиарда лева С други думи приходите по отношение на 2022 година са се повишили с по-малко от 2,5 милиарда лева При създаването на бюджета за 2024 година бяха планувани 77,6 милиарда лева, т.е. растеж от 10,5 милиарда лева по отношение на 2023 година, което звучи нереалистично . Трябва въпреки всичко да се подчертае, че през миналата година не успяхме да получим второто заплащане по ПВУ. Това не е изключително добра оценка за метода, по който управляваме тези процеси. Ефектът върху постъпленията в бюджета за идната година обаче ще бъде положителен, защото приходите се изместиха за 2024 година
Струва ми се, че преди пандемията политиката при ръководството на бюджета беше за подценяване на приходите, което да подсигурява запас и най-после да генерира безпланов остатък. Сега следим таман противоположното – приходите се завишават оптимално, тъй че да бъдат планувани и оптимални разноски.
Този метод измества запаса при разноските, тъй че дефицитът да се управлява посредством тяхното несъблюдение, което, както виждаме през 2023 година, е значително.
За първи път в Бюджет 2024 година са изнесени дружно с финансовите параметри и националната капиталова стратегия, всички финансови разноски и капиталовата стратегия за общините, съобщи финансовият министър Асен Василев. Според Вас това би трябвало ли да ни вдъхва оптимизъм?
Всъщност неизпълнението на разноските, което споменахме, се случва таман за сметка на финансовите. От своя страна, по този начин ограничаваме потенциала си да създадем по-добри условия за стопански напредък. Завишените финансови разноски – над това, което можем реалистично да осъществим, ни дават имагинерно фискално пространство, тъй че делът на настоящите да не наподобява прекомерно висок.
На въпроса – да, изрично, това е стъпка в вярната посока . Въпросът е дали е задоволителна. Като цяло е належащо да се инициира основна промяна при ръководството на вложенията – както на централно, по този начин и на локално равнище. Една от рекомендациите, които неведнъж е отправяна към Министерството на финансите, е да се ползва методиката на финансовото бюджетиране. Но сигурно можем да отчетем като позитив, че следим стъпки към усъвършенстване в тази посока. Въпросът е най-после да оценим каква е била тяхната успеваемост.
По какъв метод Бюджет 2024 ще повлияе на инфлацията?
На първо място би трябвало да се подчертае, че въздействието на фискалната политика върху инфлацията е индиректно и лимитирано. Това е изключително годно, когато не се подхващат някакви характерни антикризисни ограничения. Въпреки това, трайната политика на генериране на бюджетен недостиг, ускореното повишаване на настоящите държавни разноски, повишението на дълговото финансиране и политиката за доста изпреварване на приходите по отношение на продуктивността на труда, оказват проинфлационен резултат. Разбира се, не може да се чака инфлацията да доближи такива равнища, каквито наблюдавахме през последните две години.
Въпросът с приходите обаче е значителен. Вече споменахме внезапното нарастване на минималната работна заплата. Безспорно е, че приходите у нас би трябвало да догонват европейските. Но в случай че това не се случва стабилно и редом с повишение на продуктивността на труда, ще порастват и цените. Като краен резултат може да изравним заплатите в Европа, само че при доста по-високи цени, т.е. действителният приход няма да се промени значително. Такова развиване обаче би било пагубно за стопанската система ни, защото ще понижим своята конкурентоспособност.
Радва ли се застраховането на задоволителна известност у нас, съгласно Вас?
Наблюдава се позитивна наклонност във връзка с повишението на известността на застраховането у нас, само че има още какво да се желае. В България към момента следим и едно изключително развиване, обвързвано с това, че хората не застраховат всеобщо най-ценното – живота си . Така слагаме в риск тези, които са подвластни финансово от нас. Не мислим и за неподходящите събития, които могат радикално да трансформират живота ни – подобен, какъвто го познаваме. Може би по-ниските приходи са един от факторите, който въздейства върху известността на застраховките, само че за мен водещо е смисъла на финансова просветеност.
Управляваме ли добре вложенията си?
Не бих споделил. Една от главните цели, които аз преследвам дълги години, е точно повишението на тази финансовата просветеност, която загатнах. В България към момента забележителна част от хората възприемат депозитите като инвестиция. През годините следим отливи от тях към недвижими парцели и назад, които зависят от лихвените нива. Инвестиции, които носят доста по-висока рентабилност и са доста по-високо ликвидни от недвижимите парцели, остават на назад във времето. Това се отнася както за типичен благоприятни условия – като покупка на акции, по този начин и за релативно новаторски – като p2p кредитирането. До някаква степен п роблемът се дължи на липса на осведоменост за съществуването на такива благоприятни условия и за метода, по който те работят. Така хората подхождат прекомерно мнително, тъй като изпитват боязън от незнайното. Именно тук е основната роля на финансовата просветеност, която сигурно би трансформирала отношението ни към вложението.
***
Доц. доктор Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция на основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и изцяло ръководство на планове в частния и нестопанския бранш.
Доц. Йоловски е учител по обществени финанси във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
Интервю на Георги Камарашев
Доц. Йоловски, какво е мнението Ви за Бюджет 2024 година от гледната точка на финансист? Кои са позитивните му аспекти и има ли отрицателни такива?
Бюджет 2024 не предлага основни промени и няма радикални промени при фискалните параметри. Като цяло той следва политиката от последните няколко години. По мое мнение най-същественият проблем в нея е непрекъснатото повишаване на настоящите разноски . Аз персонално не съм последовател на политиката по генериране на високи дефицити – изключително когато тя е трайна наклонност. Не би трябвало да забравяме, че тези 3% недостиг, които ние превърнахме в своя цел, в действителност са оптимално допустимата горна граница.
Аз смятам, че виновната бюджетна политика допуска да забележим старания за затваряне на този недостиг . Той поражда и нужда от вдишване на спомагателен дълг. Като дял от Брутният вътрешен продукт неговото равнище към момента е ниско, само че ускореното му повишение крие дълготрайни опасности за устойчивостта на обществените финанси, а в избран миг разноските за лихви ще стартират да тежат на бюджета.
Въздействието на бюджета върху стопанската система по-скоро ще се случи посредством други решения, които го съпътстват. Например позитивно можем да оценим отпадането на редица ограничения за повишение на събираемостта , които щяха да основат забележителна административна тежест за бизнеса. Същевременно, според мен, нямаше да допринесат изключително за приходите в бюджета. Това се удостоверява и от обстоятелството, че макар отпадането им, не видяхме инспектиране на размера на приходите. Силно въздействие ще има и забележителното повишение на минималната работна заплата с 20% , защото повишаването на приходите значително изпреварва продуктивността на труда. Това обуславя риск някои бизнеси да бъдат принудени да изоставен пазара, а други – да покачат цените си, т.е. да следим инфлация.
Експерти разясняват, че заложените в Бюджет 2024 година доходи мъчно могат да се осъществят. Основателни ли са тези терзания?
Категорично. Винаги, когато разясняваме един бюджет за предстоящ интервал, би трябвало да забележим какво се е случило през миналия. През 2023 година бяха заложени 69,5 милиарда лева доходи, а действително са събрани 67,1 милиарда лева С други думи приходите по отношение на 2022 година са се повишили с по-малко от 2,5 милиарда лева При създаването на бюджета за 2024 година бяха планувани 77,6 милиарда лева, т.е. растеж от 10,5 милиарда лева по отношение на 2023 година, което звучи нереалистично . Трябва въпреки всичко да се подчертае, че през миналата година не успяхме да получим второто заплащане по ПВУ. Това не е изключително добра оценка за метода, по който управляваме тези процеси. Ефектът върху постъпленията в бюджета за идната година обаче ще бъде положителен, защото приходите се изместиха за 2024 година
Струва ми се, че преди пандемията политиката при ръководството на бюджета беше за подценяване на приходите, което да подсигурява запас и най-после да генерира безпланов остатък. Сега следим таман противоположното – приходите се завишават оптимално, тъй че да бъдат планувани и оптимални разноски.
Този метод измества запаса при разноските, тъй че дефицитът да се управлява посредством тяхното несъблюдение, което, както виждаме през 2023 година, е значително.
За първи път в Бюджет 2024 година са изнесени дружно с финансовите параметри и националната капиталова стратегия, всички финансови разноски и капиталовата стратегия за общините, съобщи финансовият министър Асен Василев. Според Вас това би трябвало ли да ни вдъхва оптимизъм?
Всъщност неизпълнението на разноските, което споменахме, се случва таман за сметка на финансовите. От своя страна, по този начин ограничаваме потенциала си да създадем по-добри условия за стопански напредък. Завишените финансови разноски – над това, което можем реалистично да осъществим, ни дават имагинерно фискално пространство, тъй че делът на настоящите да не наподобява прекомерно висок.
На въпроса – да, изрично, това е стъпка в вярната посока . Въпросът е дали е задоволителна. Като цяло е належащо да се инициира основна промяна при ръководството на вложенията – както на централно, по този начин и на локално равнище. Една от рекомендациите, които неведнъж е отправяна към Министерството на финансите, е да се ползва методиката на финансовото бюджетиране. Но сигурно можем да отчетем като позитив, че следим стъпки към усъвършенстване в тази посока. Въпросът е най-после да оценим каква е била тяхната успеваемост.
По какъв метод Бюджет 2024 ще повлияе на инфлацията?
На първо място би трябвало да се подчертае, че въздействието на фискалната политика върху инфлацията е индиректно и лимитирано. Това е изключително годно, когато не се подхващат някакви характерни антикризисни ограничения. Въпреки това, трайната политика на генериране на бюджетен недостиг, ускореното повишаване на настоящите държавни разноски, повишението на дълговото финансиране и политиката за доста изпреварване на приходите по отношение на продуктивността на труда, оказват проинфлационен резултат. Разбира се, не може да се чака инфлацията да доближи такива равнища, каквито наблюдавахме през последните две години.
Въпросът с приходите обаче е значителен. Вече споменахме внезапното нарастване на минималната работна заплата. Безспорно е, че приходите у нас би трябвало да догонват европейските. Но в случай че това не се случва стабилно и редом с повишение на продуктивността на труда, ще порастват и цените. Като краен резултат може да изравним заплатите в Европа, само че при доста по-високи цени, т.е. действителният приход няма да се промени значително. Такова развиване обаче би било пагубно за стопанската система ни, защото ще понижим своята конкурентоспособност.
Радва ли се застраховането на задоволителна известност у нас, съгласно Вас?
Наблюдава се позитивна наклонност във връзка с повишението на известността на застраховането у нас, само че има още какво да се желае. В България към момента следим и едно изключително развиване, обвързвано с това, че хората не застраховат всеобщо най-ценното – живота си . Така слагаме в риск тези, които са подвластни финансово от нас. Не мислим и за неподходящите събития, които могат радикално да трансформират живота ни – подобен, какъвто го познаваме. Може би по-ниските приходи са един от факторите, който въздейства върху известността на застраховките, само че за мен водещо е смисъла на финансова просветеност.
Управляваме ли добре вложенията си?
Не бих споделил. Една от главните цели, които аз преследвам дълги години, е точно повишението на тази финансовата просветеност, която загатнах. В България към момента забележителна част от хората възприемат депозитите като инвестиция. През годините следим отливи от тях към недвижими парцели и назад, които зависят от лихвените нива. Инвестиции, които носят доста по-висока рентабилност и са доста по-високо ликвидни от недвижимите парцели, остават на назад във времето. Това се отнася както за типичен благоприятни условия – като покупка на акции, по този начин и за релативно новаторски – като p2p кредитирането. До някаква степен п роблемът се дължи на липса на осведоменост за съществуването на такива благоприятни условия и за метода, по който те работят. Така хората подхождат прекомерно мнително, тъй като изпитват боязън от незнайното. Именно тук е основната роля на финансовата просветеност, която сигурно би трансформирала отношението ни към вложението.
***
Доц. доктор Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция на основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и изцяло ръководство на планове в частния и нестопанския бранш.
Доц. Йоловски е учител по обществени финанси във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ