Мая Манолова изтъкна три причини за нападенията над медици
Това съобщи омбудсманът Мая Манолова.
„ За пет години има над 400 случая на принуждение над медицински лица, които са приключили единствено с три ефикасни присъди, а в 15 случая единствено с условна или друга присъда. “, осведоми омбудсманът на кръгла маса „ Мерки за предварителна защита на експанзията против медицински лица “, с която се сложи началото на националната акция „ Да спасяваш е предопределение, не заслужава наказване! “.
Инициативата се организира под патронажа на националния публичен бранител и е проведена от Българския лекарски съюз (БЛС) за предварителна защита на насилието над медицински лица у нас. Манолова акцентира, че е приела без съмнение да стане патрон на акцията, тъй като като омбудсман, правист и жител не приема насилието, постоянно се е отнасяла с внимание към проблемите на опазването на здравето и изпитва голямо почитание към лекарското съсловие и БЛС.
„ За мен това не е нов проблем. През 2013 година в качеството си на зам.-председател на 42-рия парламент бях създател и внесох дружно с други сътрудници оферти за промени в Наказателния кодекс, с които да бъдат криминализирани похищенията върху лекари и върху медицински лица по време на тяхната работа. Тези похищения да бъдат приравнени като похищенията против служители на реда, против съдии, прокурори, против магистрати. Тогава отчетохме приемането на този законопроект, апропо с цялостно единогласие, като голям триумф, тъй като по този метод смятахме, че даваме знак към обществото, че лекарите, медицинските лица имат зад тила си институциите, че всички тези, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата се посвещават на здравето и проблемите на хората ще имат нужната протекция, а всички които протягат ръка върху тях ще получат заслужено наказване “, сподели Манолова.
Тя добави, че законодателството не работи, правоприлагането не е дейно и би трябвало да се търсят други решения. Общественият медиатор акцентира, че насилието над медици е демонстрация на първо място на засилващата се експанзия в българското общество, която се дължи на неналичието на правдивост и съпътстващото възприятие за безотговорност.
„ Хората са очевидци на големи неправди, които остават на процедура без последици и без наказване. Те са очевидци на закононарушения, за които няма отмъщение и оттова у тях остава чувството, че при неприятно работеща правоохранителна система е по-лесно да търсят разпра и сами да се оправят с неправдите, с несправедливостите, които виждат “, аргументира се Манолова.
Тя уточни, че хроничното недофинансиране в областта на опазването на здравето е другата причина за възходящата експанзия над медици у нас.
„ Според данни на пациентски организации хората към този момент доплащат над 50 %, или близо 50% от лекуването от джоба си. Това, съгласно мен, е причина и за напрежението сред пациенти и сред лекари. Мога да си показва по какъв начин се усеща един доктор, който би трябвало да изясни на пациента, че с цел да му бъде обезпечено най-хубавото лекуване, най-хубавите импланти, консумативи, или нещо друго, което е значимо, е належащо да си доплати. В същото време, това е на фона на мизерното възнаграждение, изключително за някои експерти, изключително за междинния медицински личен състав, против което има 24-часови задължения, труд на няколко смени, заради недостигащи фрагменти, заключи омбудсманът.
Като друга причина за експанзията против медиците Манолова уточни и борбата, която политиците насаждат в обществото.
„ В близкото минало доста почтено сме били очевидци на това, по какъв начин едни политици оправдават личната си отговорност за неприятното положение на здравната ни система – с лекарите, с лекарските организации, с лечебните заведения. Подклаждането на съмнение и на опълчване и противоборство в системата на опазването на здравето дава временен позитивен резултат за въпросните политици, само че в дълготраен проект в действителност е пагубен за доверието в системата, за доверието сред пациенти и лекари “, сподели още омбудсманът.
Манолова прикани цялото общество и политиците за повече приемливост, доброжелателност и доверие в системата на опазването на здравето сред лекари и пациенти.
„ Всеки има проблеми, всеки има неблагополучия, всеки може да сгреши, дано при най-малкият мотив да не се хващаме за револверите, в случай че следваме този път, в последна сметка няма да се постанова да криминализираме всичко и всеки “, приключи Манолова.
На форума бяха изнесени данни, от които излиза наяве, че единствено за първите 6 месеца на т.г. случаите на посягане над медицински лица у нас са 26, като за съпоставяне за цялата 2016 година те са били 28, а за 2015 година - 47. Над 100 пък са записаните набези единствено над екипи на незабавната помощ за последните две години и половина. По информация на лечебните заведения в страната от 2013 година до момента случаите на принуждение над медици са 70-80 приблизително годишно, а ефикасните присъди за същия интервал са едвам 3, като условните, пробацията и санкцията са общо 15.
Сред 1400 интервюирани медицински лица, всеки втори е декларирал, че е бил обект на експанзия. На този декор - 91.2% от медицинските експерти у нас не подават тъжби в полицията и 96.3% не алармират прокуратурата.
Проучване на БЛС регистрира, че едвам 5% от пациентите утвърждават здравната система, а нуждата от доплащане за здравни услуги е измежду главните аргументи за неодобрение на пациентите.
„ За пет години има над 400 случая на принуждение над медицински лица, които са приключили единствено с три ефикасни присъди, а в 15 случая единствено с условна или друга присъда. “, осведоми омбудсманът на кръгла маса „ Мерки за предварителна защита на експанзията против медицински лица “, с която се сложи началото на националната акция „ Да спасяваш е предопределение, не заслужава наказване! “.
Инициативата се организира под патронажа на националния публичен бранител и е проведена от Българския лекарски съюз (БЛС) за предварителна защита на насилието над медицински лица у нас. Манолова акцентира, че е приела без съмнение да стане патрон на акцията, тъй като като омбудсман, правист и жител не приема насилието, постоянно се е отнасяла с внимание към проблемите на опазването на здравето и изпитва голямо почитание към лекарското съсловие и БЛС.
„ За мен това не е нов проблем. През 2013 година в качеството си на зам.-председател на 42-рия парламент бях създател и внесох дружно с други сътрудници оферти за промени в Наказателния кодекс, с които да бъдат криминализирани похищенията върху лекари и върху медицински лица по време на тяхната работа. Тези похищения да бъдат приравнени като похищенията против служители на реда, против съдии, прокурори, против магистрати. Тогава отчетохме приемането на този законопроект, апропо с цялостно единогласие, като голям триумф, тъй като по този метод смятахме, че даваме знак към обществото, че лекарите, медицинските лица имат зад тила си институциите, че всички тези, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата се посвещават на здравето и проблемите на хората ще имат нужната протекция, а всички които протягат ръка върху тях ще получат заслужено наказване “, сподели Манолова.
Тя добави, че законодателството не работи, правоприлагането не е дейно и би трябвало да се търсят други решения. Общественият медиатор акцентира, че насилието над медици е демонстрация на първо място на засилващата се експанзия в българското общество, която се дължи на неналичието на правдивост и съпътстващото възприятие за безотговорност.
„ Хората са очевидци на големи неправди, които остават на процедура без последици и без наказване. Те са очевидци на закононарушения, за които няма отмъщение и оттова у тях остава чувството, че при неприятно работеща правоохранителна система е по-лесно да търсят разпра и сами да се оправят с неправдите, с несправедливостите, които виждат “, аргументира се Манолова.
Тя уточни, че хроничното недофинансиране в областта на опазването на здравето е другата причина за възходящата експанзия над медици у нас.
„ Според данни на пациентски организации хората към този момент доплащат над 50 %, или близо 50% от лекуването от джоба си. Това, съгласно мен, е причина и за напрежението сред пациенти и сред лекари. Мога да си показва по какъв начин се усеща един доктор, който би трябвало да изясни на пациента, че с цел да му бъде обезпечено най-хубавото лекуване, най-хубавите импланти, консумативи, или нещо друго, което е значимо, е належащо да си доплати. В същото време, това е на фона на мизерното възнаграждение, изключително за някои експерти, изключително за междинния медицински личен състав, против което има 24-часови задължения, труд на няколко смени, заради недостигащи фрагменти, заключи омбудсманът.
Като друга причина за експанзията против медиците Манолова уточни и борбата, която политиците насаждат в обществото.
„ В близкото минало доста почтено сме били очевидци на това, по какъв начин едни политици оправдават личната си отговорност за неприятното положение на здравната ни система – с лекарите, с лекарските организации, с лечебните заведения. Подклаждането на съмнение и на опълчване и противоборство в системата на опазването на здравето дава временен позитивен резултат за въпросните политици, само че в дълготраен проект в действителност е пагубен за доверието в системата, за доверието сред пациенти и лекари “, сподели още омбудсманът.
Манолова прикани цялото общество и политиците за повече приемливост, доброжелателност и доверие в системата на опазването на здравето сред лекари и пациенти.
„ Всеки има проблеми, всеки има неблагополучия, всеки може да сгреши, дано при най-малкият мотив да не се хващаме за револверите, в случай че следваме този път, в последна сметка няма да се постанова да криминализираме всичко и всеки “, приключи Манолова.
На форума бяха изнесени данни, от които излиза наяве, че единствено за първите 6 месеца на т.г. случаите на посягане над медицински лица у нас са 26, като за съпоставяне за цялата 2016 година те са били 28, а за 2015 година - 47. Над 100 пък са записаните набези единствено над екипи на незабавната помощ за последните две години и половина. По информация на лечебните заведения в страната от 2013 година до момента случаите на принуждение над медици са 70-80 приблизително годишно, а ефикасните присъди за същия интервал са едвам 3, като условните, пробацията и санкцията са общо 15.
Сред 1400 интервюирани медицински лица, всеки втори е декларирал, че е бил обект на експанзия. На този декор - 91.2% от медицинските експерти у нас не подават тъжби в полицията и 96.3% не алармират прокуратурата.
Проучване на БЛС регистрира, че едвам 5% от пациентите утвърждават здравната система, а нуждата от доплащане за здравни услуги е измежду главните аргументи за неодобрение на пациентите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ