Албена Кондева пред Фрог: Животът в класната стая определя бъдещето на страната ни
Това съобщи шефът на доктор Албена Кондева в изявление за Фрог нюз.
Д-р Кондева е с над 30-годишен опит в образованието. След магистратурата си по начална педагогика и история се увлича по компютрите и по този начин придобива подготовка за преподавател по информатика и осведомителна технологии от ФМИ към СУ „ Свети Климент Охридски “. Има докторска степен по дидактика на математиката.
Политиката няма място в учебно заведение. „ Талисманът “ на Красимир Бачков е разказът, по който писаха седмокласниците на своето външно оценяване. Смятате ли, че острата реакция, която се пробуди към него, в действителност може да се извини поради напрежението, подбудено от неустойчивостта в страната ни или по-скоро беше следващата преживелица вид „ от мухата слон “?
От времето, в което проследявам изпитите, не си припомням от дадените през годините тематики някоя да е призната еднопосочно. Това, което се предлага, без значение дали ще е текст за преразказ или с друга задача, съвсем постоянно провокира безредици. И това е разбираемо, тъй като изпитът след 7. клас фактически е доста основен, доста решителен. В същото време една огромна част от седмокласниците не са напълно наясно какво желаят да вършат и в какъв вид учебно заведение желаят да отидат, и по тази причина родителите са доста ангажирани, и по-пряко вземат участие в процеса.
Задължително върша ангажимента, че не съм експерт по български език и литература, само че съгласно мен този текст не беше неприятен. Сигурна съм, че той е прегледан от сътрудниците, занимаващи се с подбора. И да не забравяме, че е значимо да е подобаващ за характерните цели, поради които е основан. Съдейки по реакцията на учениците - те също го одобриха добре. Надявам се и резултатите да удовлетворяват всички, които са се потрудили, с цел да имат триумф.
Другият огромен въпрос, който изникна около външните оценения, е: Пожарникарят - човек, който гаси пожар или специалност?
Зависи кого питате и в какъв подтекст. Така заложен съгласно мен въпросът не е доста ясно каква е задачата му и какво са желали да измерят посредством него създателите му.
Знам сигурно, че за дребните възпитаници от начален стадий учителят през всичките четири години, през които върви образованието, поставя големи старания да ги научи да обосновават отговорите си, да не дават отговор с една дума. Да разясняват, да сформират фрази, посредством които ясно да се потвърди, че знаят. Може би не са използвали вярно думата „ специалност “, само че всички тези, които са съставили текстове, с които дават отговор обосновано, че схващат какво е пожарникар, са се справили, тъй като специалността се упражнява от хора... Учениците на тази възраст имат характерен метод на мислене, друг от този на възрастните и това би трябвало да се регистрира.
В тази връзка считам, че въпросът има избрани проблеми. Вярвам, че анализът ще се направи на всички вероятни равнища и ще се разбере къде в действителност е грешката. Възможно е и този въпрос да не е апробиран.
През втората половина на актуалната образователна година учениците съвсем напълно се завърнаха в класните стаи. Смятате ли, че съумяха да се приспособяват бързо към „ остарялото нормално” или белезите от пандемията мъчно ще бъдат заличени?
Тази година беше доста сложна. На процедура през последните месеци минахме през съвсем всичко - присъствено, образование „ от разстояние “, хибридно, ротация, образование в изискванията на тестване. Всичко беше извънредно мъчно за образуване и за реализация - лиши доста от силите и на управническите екипи, на педагогичен експерти, а и на родителите. Всички ние си имахме и към момента имаме своите паники, свързани с заболяването. Голяма част от нас точно поради нея минахме през доста комплицирани интервали и в подтекста на учебното заведение това сътвори в действителност много проблеми. Особено тогава, когато всички класове се върнаха в учебно заведение.
Конкретно при учениците от прогимназиален стадий имаше интервал, в който най-малката думичка, имитация, жест предизвикваха отрицателна реакция. Беше нужно доста време да се успокоят пристрастеностите. Всички бяха извънредно чувствителни, в това число и родителите. Което си изяснявам с обстоятелството, че дълго време живеехме в неустановеност. При условия, които ни бяха безусловно нови и непознати. И това по един или различен метод сложи белега върху живота ни въобще, освен в учебно заведение. В нашия съответен случай педагогическият ни консултант, който е младеж, постави много старания - беше непрестанно из коридорите, в класните стаи, измежду учениците. Опитваше от самото начало на следи пулса на този жив организъм. Да разпознава и позволява всички зараждащи се проблеми.
А каква беше обстановката с първокласниците? Как реагираха на напълно отдалеченото образование месеци наред?
Съдейки по своите наблюдения, по-трудно беше за сътрудниците и за родителите. Децата го одобриха като игра. Аз имам достъп до всички класни стаи през платформата, която използваме и контолирах по какъв начин тече този развой. Малките доста бързо се проведоха и схванаха по какъв начин да влизат за час. Направи ми и усещане, че честичко някой стартира събранието по-рано, с цел да си покажат новите играчки, да си поговорят за някакви техни си неща. Както биха създали в междучасието, в случай че са тук, в учебно заведение. Моето усещане е, че при най-малките нямаше толкоз доста провали.
По-скоро в прогимназия и гимназия имаше по-сериозни проблеми. Първо, тъй като материалът е по-сложен и на учениците им е по-трудно. Осве това от тях се чака и повече персонална отговорност, с цел да влязат в час, да бъдат поредни. Защото когато си у дома, на дивана, по-скоро ти се желае с нещо занимателно да се занимаваш, не с учене.
Оттам пристигнаха и проблемите. Освен това имаше една сериозна група възпитаници, които не се върнаха в учебно заведение с анулацията на ограниченията. Защото родители им или те самите към този момент като пълнолетни имаха терзания и противоречие да се тестват. Някои имаха и персонални проблеми, които ги забавиха.
А имаше ли възпитаници, които се възползваха от условия, подбудени от пандемията?
О, несъмнено! И то много се възползваха. Но положихме старания - направихме наши вътрешни правила за образование от разстояние, само че към момента не считам, че сме съумели да ги убедим, че те в действителност би трябвало да се съблюдават и е в техен интерес да го вършат.
Основният проблем, който имахме, беше да си включат камерите. Защото не е задоволително едната страна в процеса да бъде открита и налична за всички, а другата -не. Когато се води някакъв тип изпитване е безусловно наложително камерите да са включени от самото начало, както и самите работи да бъдат предадени в точния час, който е избран от преподавателя. Тук несъмнено имаше съществено увъртане.
Според Вас инфектиран ли ентусиазмът на акад. Николай Денков по отношение на удължаването на образователната година? Ще усъвършенства ли това резултатите от образователния развой?
Не мисля, че многото часове са в директна взаимозависимост с качеството. Още като ученичка, съм открила, че колкото и дълго да прекараш над учебника, в случай че не го правиш осъзнато, резултат няма да има. Противник съм на това да има прекалено много часове в учебно заведение, без значение е дали са по линия на учебните образователни проекти, или посредством удължение на образователната година – без значение дали приказваме за по-ранно започване, или по-късно довеждане докрай.
За да имаме положителни резултати, би трябвало да се стремим към успеваемост на тези уроци. Колкото и доста да са те, в случай че не се осъществят по този начин, че да има измерим, явен резултат в края на всеки един час и идващия да се стъпва на усвоеното от предходния, позитивен резултат няма да има.
Трябва да вървим по посока на това да подобрим успеваемостта на образователния развой и в класните стаи да се осъществя един по-различен образователен развой. Да престанем с лекционния вид преподаване и да преминем към учене, което допуска по-сериозна интензивност от страна на учениците.
Какви са преимуществата и провокациите в междинните и дребните квартални учебни заведения?
Нашето е от междинен мащаб, дребните срещат още по-големи провокации. Но генерално провокациите са общи за системата – да се вместиш в бюджета, с който разполагаш, да реализираш план-приема на всички равнища. Предизвикателства има и с привличането на качествени педагогичен експерти, които да не са стимулирани единствено от материалната страна на учителската специалност, а осъзнато да идват в учебно заведение. Защото сега е относително привлекателно.
Тук евентуално ще има несъгласни, тъй като се твърди, че заплащането действително е ниско, а и е държавна работа. Докато сега това, което влече младите, е по-скоро свободата.
Учителската специалност има значително преимущества. Стига да умееш да ги оползотвориш по най-хубавия метод и да си наясно за какво си станал преподавател. Сигурно е, че учителската заплата не е като тази в IT сферата, само че пандемията ясно сподели, че нашата специалност може да даде прерогативи в интервал, в който всички останали ги нямат. Също по този начин тя дава късмет за реализация освен в границите на нашата страна и към този момент има значително сътрудници, които сполучливо се осъществят в други просветителни системи. И то са положителни, търсени и мечтани експерти. Така че стига да имаш предпочитание, визия за себе си и изясненост какво искаш да постигнеш като експерт, нашата специалност несъмнено има своите преимущества.
Обръщат ли очи повече младежи към учителската специалност през последните години?
Има предпочитание, да. Което е доста радващо. И е време в действителност системата да се обнови, да влезе свежа кръв. Да дойдат хора, които имат по-друг взор към образователния развой и живота в учебно заведение.
Разбира се, аз не разделям колегията на млади и остарели. Опитвам се да намеря у всеки положителните качества и да оценя това, с което е потребен на колектива и учебното заведение. Важно ми е хората, които работят тук, да работят тук. Да знаят за какво заран идват на работа и че са тръгнали тъкмо към 39-то учебно заведение, а не някъде, където да отчетат следващия работен ден.
Специалисти настояват, че бъдещето се крие в меките умения. Смятате ли, че просветителната ни система подсигурява преодоляването им?
Меките умения са извънредно значими. Справка за съответен факт към този момент може да направиш през телефона и то доста бързо. Докато опцията да се адаптираш, да бъдеш кооперативен, да бъдеш част от цяло, да спазваш разпоредбите, каквито постоянно има, са в действителност доста значими умения. Но за жалост, към днешно време в българското учебно заведение не се работи задоволително за развиването им. Правят го обособени учители и то, тъй като те сами са се убедили, че тези умения би трябвало да се образуват и развиват. Но към момента методът, по който е проведена класната стая като предписание е подобен, че не подтиква целенасочена работа за насърчаване на меките умения.
Затова съгласно мен би трябвало да се заложи доста на методите, които употребяват учителите. Защото меките умения могат и би трябвало да се развиват в границите на всички образователните часове. Затова в уроците по история би трябвало да се водят диспути, в часовете по науки да се развива сериозното мислене и умеене за работа в екип. Дори по математика, която се счита за прекомерно скучна, предвидима, еднообразна - там също би могло да се развиват меки умения. Стига, несъмнено, това да се случва в границите на образователен час, в който не се вземат решение единствено задания на дъската, които учениците само да преписват в тетрадките си.
Смятате ли, че това скоро ще се случи? Все отново живеем във времето на по този начин известната „ смяна “.
Ще ми се. Всичко в последните години е доста динамично. И в тази връзка да създадем прилика с оня уикенд през март месец 2020 година, когато просветителната система трябваше за броени часове да премине от аналогов режим към онлайн работа - някъде по-успешно, другаде – не толкоз. Но като цяло колегията откри метода да се оправи. Затова считам, че към този момент е все по-осезаема нуждата да превключим към различен вид образователна работа и би трябвало всеки, който счита да работи като преподавател, да откри метод да бъде съответен на условията на времето.
От тази година по образователния проект е планувана една седмица за планови действия за учениците от първи до трети клас. Миналата година тези дни бяха дадени като екстра - удължи се образователната година с една седмица и това не се хареса на колегията. В нашето учебно заведение се организираха тези планови занимания - имаше си проект, график. Родителите бяха известени. Получиха се нелоши действия.
Тази година, защото сътрудниците към този момент знаеха, че това по този начин ли другояче е планувано и имайки опита от предходната, изготвиха своя график за 5 планови дни и се случи по този начин, че в действителност демонстрираха педагогическо творчество. Във всяка паралелка имаше друга тематика съгласно потребностите на съответния клас и сътрудниците разпростряха себе си. Имаше необикновено извършени занимания. Даже се стигна до такава степен, че сътрудниците, които тази година водеха трети клас, се поинтересуваха дали и в четвърти могат да имат такава седмица. Тоест, на тях им стана сладко от резултата, който получиха. Защото видяха един друг образователен развой, който не е регламентиран от стандарти часове, при които бие звънецът и идва краят в тъкмо избран миг. Можеш да влезеш в музея, да излезеш навън. Можеш да проведеш занятието по метод, по който те води това, което си видял като належащо и мечтано от своите възпитаници. В последна сметка имаше общо задоволство.
Тук е значимо да отбележа, че е значимо в просветителната система да има предвидимост, да има усмиряване най-малко за известно време, с цел да имаме опция да проследим успеваемостта на една или друга смяна. Към сегашния миг прекомерно постоянно се трансформира нормативната уредба, а това доста изтощава. Разбирам, че се вършат опити за положителна смяна, само че преди да се премине към въвеждаето ѝ, би трябвало да бъде доста добре премислено и в действителност да се изследва и мнението на колегията, която ще осъществя дадената оригиналност.
А кой е минимум известният предмет измежду учениците? Има ли и дефицит на учители в съответна сфера?
Знам, че математиката не я обичат доста.
По точните науки несъмнено има проблем и дефицит на квалифицирани експерти - физици, химици, математици, учители по информатика и осведомителни технологии. Наистина все по-трудно става да се избере първокласен учител. Не че по останалите предмети е по-лесно, само че там има повече избор.
Миналото лято имахме оповестени свободни места за преподавател по физкултура и информатика и осведомителни технологии. За физкултурата имахме към 80 претенденти, а по другия предмет бяха доста по-малко, като множеството нямаха учителска дееспособност.
Ако Вие бяхте възпитаник в този момент, какво бихте желали да видите в своето учебно заведение?
Една модерна среда, в която да изучавам. Не първокласна, само че модерна. Такава, която да провокира предпочитание да дойдеш тъкмо тук. Среда, която да е доброжелателна - като излизам отвън рамките на стаи, цветове и така нататък Уроци, които предизвикат и провокират интензивност от моя страна като възпитаник. Възрастни, които постоянно да са отсреща, в случай че нуждая се да споделя. Точно това за мен са ориентирите за едно съвременно, модерно учебно заведение.
В тази връзка - за или срещу униформите?
Аз съм учила във време, когато униформите бяха наложителни и то бяха такива, че искрено казано, бяха грозни. Но си ги носехме и съм се радвала, че имам по себе си детайли, които да ме отличават. Днес униформите могат да бъдат доста хубави и аз считам, че най-малко някакъв детайл на униформа всяко учебно заведение би трябвало да има – с цел да демонстрира принадлежност към дадена общественост.
Интервю на Мира Ереева
39 СУ „ Петър Динеков “
Д-р Кондева е с над 30-годишен опит в образованието. След магистратурата си по начална педагогика и история се увлича по компютрите и по този начин придобива подготовка за преподавател по информатика и осведомителна технологии от ФМИ към СУ „ Свети Климент Охридски “. Има докторска степен по дидактика на математиката.
Политиката няма място в учебно заведение. „ Талисманът “ на Красимир Бачков е разказът, по който писаха седмокласниците на своето външно оценяване. Смятате ли, че острата реакция, която се пробуди към него, в действителност може да се извини поради напрежението, подбудено от неустойчивостта в страната ни или по-скоро беше следващата преживелица вид „ от мухата слон “?
От времето, в което проследявам изпитите, не си припомням от дадените през годините тематики някоя да е призната еднопосочно. Това, което се предлага, без значение дали ще е текст за преразказ или с друга задача, съвсем постоянно провокира безредици. И това е разбираемо, тъй като изпитът след 7. клас фактически е доста основен, доста решителен. В същото време една огромна част от седмокласниците не са напълно наясно какво желаят да вършат и в какъв вид учебно заведение желаят да отидат, и по тази причина родителите са доста ангажирани, и по-пряко вземат участие в процеса.
Задължително върша ангажимента, че не съм експерт по български език и литература, само че съгласно мен този текст не беше неприятен. Сигурна съм, че той е прегледан от сътрудниците, занимаващи се с подбора. И да не забравяме, че е значимо да е подобаващ за характерните цели, поради които е основан. Съдейки по реакцията на учениците - те също го одобриха добре. Надявам се и резултатите да удовлетворяват всички, които са се потрудили, с цел да имат триумф.
Другият огромен въпрос, който изникна около външните оценения, е: Пожарникарят - човек, който гаси пожар или специалност?
Зависи кого питате и в какъв подтекст. Така заложен съгласно мен въпросът не е доста ясно каква е задачата му и какво са желали да измерят посредством него създателите му.
Знам сигурно, че за дребните възпитаници от начален стадий учителят през всичките четири години, през които върви образованието, поставя големи старания да ги научи да обосновават отговорите си, да не дават отговор с една дума. Да разясняват, да сформират фрази, посредством които ясно да се потвърди, че знаят. Може би не са използвали вярно думата „ специалност “, само че всички тези, които са съставили текстове, с които дават отговор обосновано, че схващат какво е пожарникар, са се справили, тъй като специалността се упражнява от хора... Учениците на тази възраст имат характерен метод на мислене, друг от този на възрастните и това би трябвало да се регистрира.
В тази връзка считам, че въпросът има избрани проблеми. Вярвам, че анализът ще се направи на всички вероятни равнища и ще се разбере къде в действителност е грешката. Възможно е и този въпрос да не е апробиран.
През втората половина на актуалната образователна година учениците съвсем напълно се завърнаха в класните стаи. Смятате ли, че съумяха да се приспособяват бързо към „ остарялото нормално” или белезите от пандемията мъчно ще бъдат заличени?
Тази година беше доста сложна. На процедура през последните месеци минахме през съвсем всичко - присъствено, образование „ от разстояние “, хибридно, ротация, образование в изискванията на тестване. Всичко беше извънредно мъчно за образуване и за реализация - лиши доста от силите и на управническите екипи, на педагогичен експерти, а и на родителите. Всички ние си имахме и към момента имаме своите паники, свързани с заболяването. Голяма част от нас точно поради нея минахме през доста комплицирани интервали и в подтекста на учебното заведение това сътвори в действителност много проблеми. Особено тогава, когато всички класове се върнаха в учебно заведение.
Конкретно при учениците от прогимназиален стадий имаше интервал, в който най-малката думичка, имитация, жест предизвикваха отрицателна реакция. Беше нужно доста време да се успокоят пристрастеностите. Всички бяха извънредно чувствителни, в това число и родителите. Което си изяснявам с обстоятелството, че дълго време живеехме в неустановеност. При условия, които ни бяха безусловно нови и непознати. И това по един или различен метод сложи белега върху живота ни въобще, освен в учебно заведение. В нашия съответен случай педагогическият ни консултант, който е младеж, постави много старания - беше непрестанно из коридорите, в класните стаи, измежду учениците. Опитваше от самото начало на следи пулса на този жив организъм. Да разпознава и позволява всички зараждащи се проблеми.
А каква беше обстановката с първокласниците? Как реагираха на напълно отдалеченото образование месеци наред?
Съдейки по своите наблюдения, по-трудно беше за сътрудниците и за родителите. Децата го одобриха като игра. Аз имам достъп до всички класни стаи през платформата, която използваме и контолирах по какъв начин тече този развой. Малките доста бързо се проведоха и схванаха по какъв начин да влизат за час. Направи ми и усещане, че честичко някой стартира събранието по-рано, с цел да си покажат новите играчки, да си поговорят за някакви техни си неща. Както биха създали в междучасието, в случай че са тук, в учебно заведение. Моето усещане е, че при най-малките нямаше толкоз доста провали.
По-скоро в прогимназия и гимназия имаше по-сериозни проблеми. Първо, тъй като материалът е по-сложен и на учениците им е по-трудно. Осве това от тях се чака и повече персонална отговорност, с цел да влязат в час, да бъдат поредни. Защото когато си у дома, на дивана, по-скоро ти се желае с нещо занимателно да се занимаваш, не с учене.
Оттам пристигнаха и проблемите. Освен това имаше една сериозна група възпитаници, които не се върнаха в учебно заведение с анулацията на ограниченията. Защото родители им или те самите към този момент като пълнолетни имаха терзания и противоречие да се тестват. Някои имаха и персонални проблеми, които ги забавиха.
А имаше ли възпитаници, които се възползваха от условия, подбудени от пандемията?
О, несъмнено! И то много се възползваха. Но положихме старания - направихме наши вътрешни правила за образование от разстояние, само че към момента не считам, че сме съумели да ги убедим, че те в действителност би трябвало да се съблюдават и е в техен интерес да го вършат.
Основният проблем, който имахме, беше да си включат камерите. Защото не е задоволително едната страна в процеса да бъде открита и налична за всички, а другата -не. Когато се води някакъв тип изпитване е безусловно наложително камерите да са включени от самото начало, както и самите работи да бъдат предадени в точния час, който е избран от преподавателя. Тук несъмнено имаше съществено увъртане.
Според Вас инфектиран ли ентусиазмът на акад. Николай Денков по отношение на удължаването на образователната година? Ще усъвършенства ли това резултатите от образователния развой?
Не мисля, че многото часове са в директна взаимозависимост с качеството. Още като ученичка, съм открила, че колкото и дълго да прекараш над учебника, в случай че не го правиш осъзнато, резултат няма да има. Противник съм на това да има прекалено много часове в учебно заведение, без значение е дали са по линия на учебните образователни проекти, или посредством удължение на образователната година – без значение дали приказваме за по-ранно започване, или по-късно довеждане докрай.
За да имаме положителни резултати, би трябвало да се стремим към успеваемост на тези уроци. Колкото и доста да са те, в случай че не се осъществят по този начин, че да има измерим, явен резултат в края на всеки един час и идващия да се стъпва на усвоеното от предходния, позитивен резултат няма да има.
Трябва да вървим по посока на това да подобрим успеваемостта на образователния развой и в класните стаи да се осъществя един по-различен образователен развой. Да престанем с лекционния вид преподаване и да преминем към учене, което допуска по-сериозна интензивност от страна на учениците.
Какви са преимуществата и провокациите в междинните и дребните квартални учебни заведения?
Нашето е от междинен мащаб, дребните срещат още по-големи провокации. Но генерално провокациите са общи за системата – да се вместиш в бюджета, с който разполагаш, да реализираш план-приема на всички равнища. Предизвикателства има и с привличането на качествени педагогичен експерти, които да не са стимулирани единствено от материалната страна на учителската специалност, а осъзнато да идват в учебно заведение. Защото сега е относително привлекателно.
Тук евентуално ще има несъгласни, тъй като се твърди, че заплащането действително е ниско, а и е държавна работа. Докато сега това, което влече младите, е по-скоро свободата.
Учителската специалност има значително преимущества. Стига да умееш да ги оползотвориш по най-хубавия метод и да си наясно за какво си станал преподавател. Сигурно е, че учителската заплата не е като тази в IT сферата, само че пандемията ясно сподели, че нашата специалност може да даде прерогативи в интервал, в който всички останали ги нямат. Също по този начин тя дава късмет за реализация освен в границите на нашата страна и към този момент има значително сътрудници, които сполучливо се осъществят в други просветителни системи. И то са положителни, търсени и мечтани експерти. Така че стига да имаш предпочитание, визия за себе си и изясненост какво искаш да постигнеш като експерт, нашата специалност несъмнено има своите преимущества.
Обръщат ли очи повече младежи към учителската специалност през последните години?
Има предпочитание, да. Което е доста радващо. И е време в действителност системата да се обнови, да влезе свежа кръв. Да дойдат хора, които имат по-друг взор към образователния развой и живота в учебно заведение.
Разбира се, аз не разделям колегията на млади и остарели. Опитвам се да намеря у всеки положителните качества и да оценя това, с което е потребен на колектива и учебното заведение. Важно ми е хората, които работят тук, да работят тук. Да знаят за какво заран идват на работа и че са тръгнали тъкмо към 39-то учебно заведение, а не някъде, където да отчетат следващия работен ден.
Специалисти настояват, че бъдещето се крие в меките умения. Смятате ли, че просветителната ни система подсигурява преодоляването им?
Меките умения са извънредно значими. Справка за съответен факт към този момент може да направиш през телефона и то доста бързо. Докато опцията да се адаптираш, да бъдеш кооперативен, да бъдеш част от цяло, да спазваш разпоредбите, каквито постоянно има, са в действителност доста значими умения. Но за жалост, към днешно време в българското учебно заведение не се работи задоволително за развиването им. Правят го обособени учители и то, тъй като те сами са се убедили, че тези умения би трябвало да се образуват и развиват. Но към момента методът, по който е проведена класната стая като предписание е подобен, че не подтиква целенасочена работа за насърчаване на меките умения.
Затова съгласно мен би трябвало да се заложи доста на методите, които употребяват учителите. Защото меките умения могат и би трябвало да се развиват в границите на всички образователните часове. Затова в уроците по история би трябвало да се водят диспути, в часовете по науки да се развива сериозното мислене и умеене за работа в екип. Дори по математика, която се счита за прекомерно скучна, предвидима, еднообразна - там също би могло да се развиват меки умения. Стига, несъмнено, това да се случва в границите на образователен час, в който не се вземат решение единствено задания на дъската, които учениците само да преписват в тетрадките си.
Смятате ли, че това скоро ще се случи? Все отново живеем във времето на по този начин известната „ смяна “.
Ще ми се. Всичко в последните години е доста динамично. И в тази връзка да създадем прилика с оня уикенд през март месец 2020 година, когато просветителната система трябваше за броени часове да премине от аналогов режим към онлайн работа - някъде по-успешно, другаде – не толкоз. Но като цяло колегията откри метода да се оправи. Затова считам, че към този момент е все по-осезаема нуждата да превключим към различен вид образователна работа и би трябвало всеки, който счита да работи като преподавател, да откри метод да бъде съответен на условията на времето.
От тази година по образователния проект е планувана една седмица за планови действия за учениците от първи до трети клас. Миналата година тези дни бяха дадени като екстра - удължи се образователната година с една седмица и това не се хареса на колегията. В нашето учебно заведение се организираха тези планови занимания - имаше си проект, график. Родителите бяха известени. Получиха се нелоши действия.
Тази година, защото сътрудниците към този момент знаеха, че това по този начин ли другояче е планувано и имайки опита от предходната, изготвиха своя график за 5 планови дни и се случи по този начин, че в действителност демонстрираха педагогическо творчество. Във всяка паралелка имаше друга тематика съгласно потребностите на съответния клас и сътрудниците разпростряха себе си. Имаше необикновено извършени занимания. Даже се стигна до такава степен, че сътрудниците, които тази година водеха трети клас, се поинтересуваха дали и в четвърти могат да имат такава седмица. Тоест, на тях им стана сладко от резултата, който получиха. Защото видяха един друг образователен развой, който не е регламентиран от стандарти часове, при които бие звънецът и идва краят в тъкмо избран миг. Можеш да влезеш в музея, да излезеш навън. Можеш да проведеш занятието по метод, по който те води това, което си видял като належащо и мечтано от своите възпитаници. В последна сметка имаше общо задоволство.
Тук е значимо да отбележа, че е значимо в просветителната система да има предвидимост, да има усмиряване най-малко за известно време, с цел да имаме опция да проследим успеваемостта на една или друга смяна. Към сегашния миг прекомерно постоянно се трансформира нормативната уредба, а това доста изтощава. Разбирам, че се вършат опити за положителна смяна, само че преди да се премине към въвеждаето ѝ, би трябвало да бъде доста добре премислено и в действителност да се изследва и мнението на колегията, която ще осъществя дадената оригиналност.
А кой е минимум известният предмет измежду учениците? Има ли и дефицит на учители в съответна сфера?
Знам, че математиката не я обичат доста.
По точните науки несъмнено има проблем и дефицит на квалифицирани експерти - физици, химици, математици, учители по информатика и осведомителни технологии. Наистина все по-трудно става да се избере първокласен учител. Не че по останалите предмети е по-лесно, само че там има повече избор.
Миналото лято имахме оповестени свободни места за преподавател по физкултура и информатика и осведомителни технологии. За физкултурата имахме към 80 претенденти, а по другия предмет бяха доста по-малко, като множеството нямаха учителска дееспособност.
Ако Вие бяхте възпитаник в този момент, какво бихте желали да видите в своето учебно заведение?
Една модерна среда, в която да изучавам. Не първокласна, само че модерна. Такава, която да провокира предпочитание да дойдеш тъкмо тук. Среда, която да е доброжелателна - като излизам отвън рамките на стаи, цветове и така нататък Уроци, които предизвикат и провокират интензивност от моя страна като възпитаник. Възрастни, които постоянно да са отсреща, в случай че нуждая се да споделя. Точно това за мен са ориентирите за едно съвременно, модерно учебно заведение.
В тази връзка - за или срещу униформите?
Аз съм учила във време, когато униформите бяха наложителни и то бяха такива, че искрено казано, бяха грозни. Но си ги носехме и съм се радвала, че имам по себе си детайли, които да ме отличават. Днес униформите могат да бъдат доста хубави и аз считам, че най-малко някакъв детайл на униформа всяко учебно заведение би трябвало да има – с цел да демонстрира принадлежност към дадена общественост.
Интервю на Мира Ереева
39 СУ „ Петър Динеков “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ