Журналистка от София проплака: Заради коронавируса връщат мъжа ми да умре вкъщи
Това, за което лекарите у нас предупреждаваха, че ще настъпи, към този момент стартира да се случва.
Още с началото на изключителното състояние разнообразни експерти молеха хората да си останат по къщите, с цел да няма по едно и също време внезапно увеличение на инфектираните и скупчване на доста заболели от ковид, което би затруднило лекуването на други пациенти.
Журналистката Елена Дюлгерова моли за помощ. В пост във Facebook тя споделя, че приятелят й, който е с прекаран инсулт, се е влошил и се е наложило да бъде откаран с кола за спешна помощ до болница "Св. Анна " в София.
Там обаче решили да върнат, откакто решили, че няма ковид и не бил незабавен.
Ето какво споделя Елена Дюлгерова в прочувствен пост във Facebook:
"SOS МОЛЯ ЗА ПОМОЩ, МОЛЯ!
Здравейте, другари и най-много сътрудници публицисти. Ще ви опиша една безумна и чудовищна история в резюме, тъй като ви апелирам за помощ незабавно.
Преди ден ви писах внезапно влошеното положение на мъжа ми Тодор Карастоянов след внушително пообрение след четиригодишен инсулт. Днес (трети ден след влошаването) повиках Спешна помощ и го водиха в Окръжна болника "Св. Анна ".
Живеем в Костенец, в къща, едвам няколко яки мъжаги съумяха да го довлекат до носилката на колата за спешна помощ. Аз не потеглих с тях, тъй като има ограничавания за връщането, няма докумеентално доказателство, че имам общо с Костенец и така нататък
Разбрахме се с другари в София, един от които чиновник във въпросната болница да проследат сътоянието на Тодор и той да ме осведоми какво се случва.
Тръгнаха от Костенец към 10.15. Цял ден са му правили проучвания (за което благодаря).
Пропуснах да кажа, че индивидът има диабет, бъбречна непълнота, сърдечна непълнота. Инсултът преди 4 години беше на практика неспасяем. Но успяхме да го измъкнем от гроба.
Сега, след така дълго проучване, ми се обадиха от приемното поделение на Окръжна болница, за де ме попитат общително: "Г-жо, можете ли да дойдете да приберете мъжа си, в никое поделение не могат да го одобряват, защото положението му не е отвън нормите. "
Разбирате ли защо приказвам?!!! Човек, който не може да се движи, с забележими промени в говора, надебелен език и склопено око, не може да бъде признат в българска болница, тъй като НЕ Е СПЕШЕН СЛУЧАЙ.
Моля ви, реагирайте, апелирам ви, апелирам!
Тази вечер нямам физическа опция да го прибера. А на следващия ден като отида, какво. Те ми го връщат, с цел да почине у дома, по този начин ли? Това попитах симпатичните, другояче, дами, с които приказвах, попитах не е ли пред очите ви, опитахте ли да го вдигнете.
Ами да, виждам, сподели благото момиче отсреща, само че имаме предписание единствено за незабавни случаи. Бързам да ви опиша товя, по тази причина мисълта ми е безредна. "
Още с началото на изключителното състояние разнообразни експерти молеха хората да си останат по къщите, с цел да няма по едно и също време внезапно увеличение на инфектираните и скупчване на доста заболели от ковид, което би затруднило лекуването на други пациенти.
Журналистката Елена Дюлгерова моли за помощ. В пост във Facebook тя споделя, че приятелят й, който е с прекаран инсулт, се е влошил и се е наложило да бъде откаран с кола за спешна помощ до болница "Св. Анна " в София.
Там обаче решили да върнат, откакто решили, че няма ковид и не бил незабавен.
Ето какво споделя Елена Дюлгерова в прочувствен пост във Facebook:
"SOS МОЛЯ ЗА ПОМОЩ, МОЛЯ!
Здравейте, другари и най-много сътрудници публицисти. Ще ви опиша една безумна и чудовищна история в резюме, тъй като ви апелирам за помощ незабавно.
Преди ден ви писах внезапно влошеното положение на мъжа ми Тодор Карастоянов след внушително пообрение след четиригодишен инсулт. Днес (трети ден след влошаването) повиках Спешна помощ и го водиха в Окръжна болника "Св. Анна ".
Живеем в Костенец, в къща, едвам няколко яки мъжаги съумяха да го довлекат до носилката на колата за спешна помощ. Аз не потеглих с тях, тъй като има ограничавания за връщането, няма докумеентално доказателство, че имам общо с Костенец и така нататък
Разбрахме се с другари в София, един от които чиновник във въпросната болница да проследат сътоянието на Тодор и той да ме осведоми какво се случва.
Тръгнаха от Костенец към 10.15. Цял ден са му правили проучвания (за което благодаря).
Пропуснах да кажа, че индивидът има диабет, бъбречна непълнота, сърдечна непълнота. Инсултът преди 4 години беше на практика неспасяем. Но успяхме да го измъкнем от гроба.
Сега, след така дълго проучване, ми се обадиха от приемното поделение на Окръжна болница, за де ме попитат общително: "Г-жо, можете ли да дойдете да приберете мъжа си, в никое поделение не могат да го одобряват, защото положението му не е отвън нормите. "
Разбирате ли защо приказвам?!!! Човек, който не може да се движи, с забележими промени в говора, надебелен език и склопено око, не може да бъде признат в българска болница, тъй като НЕ Е СПЕШЕН СЛУЧАЙ.
Моля ви, реагирайте, апелирам ви, апелирам!
Тази вечер нямам физическа опция да го прибера. А на следващия ден като отида, какво. Те ми го връщат, с цел да почине у дома, по този начин ли? Това попитах симпатичните, другояче, дами, с които приказвах, попитах не е ли пред очите ви, опитахте ли да го вдигнете.
Ами да, виждам, сподели благото момиче отсреща, само че имаме предписание единствено за незабавни случаи. Бързам да ви опиша товя, по тази причина мисълта ми е безредна. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ