Медийният линч като индустрия: Как се произвежда „виновен“ по поръчка?
Това към този момент не е публицистика. Това е произвеждане – серийно, проведено и безотказно. Всеки път, когато водачът на „ ДПС-Ново начало “ Делян Пеевски се трансформира в спънка за избрани стопански и политически ползи, в ход влиза една и съща машина: медийна бухалка, работеща по отработен образец. Машина, която не разчита на обстоятелства, а на внушения.
Не на доказателства, а на звук, който се популяризира като ехтене от цяла поредност свързани издания.
Източници от Движение за права и свободи разкриха следващата офанзива на индивида на Джордж Сорос у нас – Иво Прокопиев, против безконечния зложелател на задкулисието Делян Пеевски. А въпросната офанзива е учебникарски образец за този модел. Чужд уебсайт, селекциониран по този начин, че да наподобява „ самостоятелен “. След това – синхронно препечатване от български медии със сходна публицистична линия. Накрая – преобразяване на тезите в „ интернационална оценка “. Факти няма. Документи няма. Има единствено остарялата цел – да се сътвори чувство за виновност.
Това не е случайност, а мрежа
Името на Джордж Сорос не се появява тук заради тайни внушения, а тъй като точно този модел е присъщ за мрежите, финансирани и изграждани от неговите структури – потребление на Неправителствени организации, „ специалисти “ и медии за политически напън. Не публично и не директно, а посредством акции, „ следствия “ и изявления, които в никакъв случай не стигат до съд, само че постоянно стигат до заглавията.
У нас тази скица непроменяемо води до кръга „ Капитал “ и до името на Иво Прокопиев. Независимо дали става дума за задгранични уеб сайтове, „ проверяващи “ платформи или авторитетни европейски издания, българската диря съвсем постоянно е една и съща – създатели, репортери или „ специалисти “, свързани директно или индиректно с този медиен и Неправителствени организации кръг. В случая – сътрудник на „ Дневник “ във Варна и учител в университета на Сорос в Европа. Именно Спас Спасов, който се подвизава и като блогър и Дийн Старкман, който преподава медийно образование в Централноевропейския университет.
Тези имена изплуват зад искане на уеб страницата FTM.eu, основан в Амстердам, представян като безпристрастна платформа, само че прочут като част от интернационалната мрежа за „ грантова публицистика “, Движение за права и свободи да даде „ повече информация “ за проблема с Чирен и разследваната за корист с власт европрокурорка Теодора Георгиева. Схемата е от дълго време изтъркана: внушенията от чужбина се връщат назад у нас, препечатани като „ справедлив интернационален взор “.
Когато няма обстоятелства, има внушения
През годините към името на Пеевски бяха „ пришивани “ хора, зависимости и сюжети, които се разпадаха един по един. Общото сред тях е едно: шумът беше голям, а доказателствата – нулеви. Това обаче в никакъв случай не е било проблем за медийната машина, тъй като задачата ѝ не е истината, а петното.
Сред най-фрапантните образци е точно казусът с Теодора Георгиева. Първо – внушения за „ връзки “ с Пеевски, които в действителността въобще не съществуват. После – масирано медийно раздуване. Накрая – тишина. Защо? Защото конструираният роман рухна, откакто точно Георгиева се оказа обект на инспекции и вътрешно следствие в Европейската прокуратура, а не индивидът, който комфортно беше употребен като медиен фон.
Записите от „ офиса “ в ресторант „ Осемте джуджета “ разкриха диалози на европрокурорката, която беше необятно стартирана за поста точно от кръга „ Капитал “, със станалия прочут като „ кадровик в сянка “ в Темида някогашен следовател Петър Петров-Петьо Еврото.
В диалозите тя е показана като част от неговия „ тим “ и поддръжник в процеса по кадруване в правосъдната власт. Фактът, че Георгиева и до през днешния ден не е отрекла достоверността на записите, както и краткотрайното ѝ премахване със заповед на Лаура Кьовеши, приказват сами по себе си.
И все пак – нямаше извинения. Нямаше корекции. Нямаше самопризнание за неточност от медиите, които я използваха като инструмент за офанзива против Пеевски. Просто се мина към идната цел.
За дезинформацията празници няма
Особено показателни са акциите, задействани към празници. Навръх Рождество задгранични издания като швейцарския Neue Zürcher Zeitung внезапно „ откриват “ България и посвещават цели страници на очернящи материали. Автори, които по принцип нямат никакъв интерес към страната ни, ненадейно стартират да пишат по добре познатите опорки, към този момент употребявани години наред от същите среди.
В тези акции непроменяемо изплуват и остарели познати – фигури, свързани с кръга „ Капитал “, както и с олигархични ползи към индивида, банкрутирал КТБ и избягал в Сърбия с милиардите на вложителите – Цветан Василев. Става дума за мрежа, в която „ проверяващата публицистика “ се оказва просто комфортна опаковка за поръчкова агитация. В съответния случай с празничната „ очерняща акция “ да вземем за пример лъсна, че си има издания в чужбина, които са станали кей за публицисти, пишещи материали по поръчка на родното задкулисие. В какъвто се оказа, че е превърнато и въпросното Neue Zürcher Zeitung. Международен редактор в него е Маркус Бернат, печално прочут у нас като журналиста, който публикуваше в австрийския Der Standard евентуално против мастит хонорар от Цветан Василев пълнокръвни неистини против Пеевски.
Истината, която ги плаши
Ако против Пеевски имаше действителни, доказуеми обстоятелства, те от дълго време щяха да са стигнали до съд. Вместо това виждаме едно и също: анонимни източници, „ интернационалните изявления “ без отговорност и български медии, които препечатват, само че не ревизират.
Причината не е морална. Тя е политическа. Пеевски е неуместен, тъй като посочва мрежите, слага под въпрос финансиранията и удря по модела, в който дребна, неизбрана от никого група диктува дневния ред посредством медии и Неправителствени организации. Затова против него не се води спор, а акция. Не се търси отговорност, а подстрекателство.
Финалът е явен
Колкото повече тази машина работи, толкоз по-ясно става, че е изчерпана. Българското общество към този момент разпознава схемата. Виждало я е. Преживяло я е. И знае, че зад гръмките заглавия постоянно няма нищо друго с изключение на боязън – боязън от загуба на въздействие и надзор.
Това не е борба за морал. Това е борба за власт. Но тя към този момент не се печели с медийни бухалки, тъй като са дискретирани и номерата им към този момент не минават. Поне у нас.
Източник: Стандарт
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News