Това уникално и красиво цвете е открито през 1834г. от

Това неповторимо и красиво цвете е намерено през 1834г. от унгарския академик Имре Фривалдски, който го посочва Haberlea rhodopensis - Хаберлея родопензис. В научното му название са съчетани семейството на ботаника Хаберле, който е учител на Фривалдски и на Родопите – планината, в която само пораства. Силиврякът е ендемит, т.е. не се среща на никое място другаде по света. Вирее в цепнатините на варовиковите скали по поречието на Арда, в местността „ Шейтанкюприя “, към Ягодинската пещера, край язовирите „ Кърджали “ и „ Студен бунар “ и в покрайнините на Ардино.

13 прелестни цветя за балкона

10 извънредно красиви редки цветя

 Според предания от предишното, траките са познавали и употребявали лечебните му свойства. Той е една от съставките, която е добавяна към напитката за безконечна младост, здраве и мощ - божествената амброзия. Жреците вдишвали дима на запалените му стръкове, с цел да изпаднат в транс и да създадат своите предсказания. Древните римляни също се възползвали от лековитите му качества и даже го изобразявали върху монетите, сечени по това време. В предишното силиврякът е употребен и за лекуване на заболяването шап по добитъка.

 Растението е обвързвано с митичния Орфей. Според една от легендите, силиврякът изниквал там, където капките от кръвта на тракийския артист докосвали земята, откакто тялото му било раздрано от вагханките. Според друго родопско поверие, цветето се е родило от сълзите на Орфей по изгубената Евридика. През годините родопският силивряк е получавал разнообразни наименования: Орфеево цвете, безсмъртниче, китара, родопка, стирака и шапиче.

 Растението принадлежи към семейство Силиврякови (Gеѕnеrіасеае). Има ниско стъбълце и назъбени тъмнозелени листа, които образуват прикоренова розетка. Цветовете са нежни, фуниевидни и бледолилави, ситуирани по 3-4 върху безлистен цветонос. Те са мощно чувствителни към слънчевата светлина – затварят се, когато са засенчени и се разтварят незабавно откакто топлите лъчи още веднъж ги огреят. Характерна за растението е продължителната aнaбиoтичнa cyxoycтoйчивocт. То устоя над 10 години без капка вода, след което може да се съживи и да продължи развиването си при съществуване на задоволително влага, светлина и топлота. Това се отнася и за хербаризираните екземпляри. В положение на анабиоза може да изпадне, както през топлите, по този начин и през студените месеци.

 Химическият му състав към момента не е детайлно изследван. Съдържа полифеноли, които са мощни антиоксиданти, дъбилни и горчиви субстанции. Листата са с най-високо наличие на полифеноли и влизат в състава на разнообразни хранителни добавки и козметични артикули.

 Силиврякът е една от съставките на тибетския чай. Равни елементи сухи листа от силивряк, цвят от лайка, жълт кантарион и пъпки от бяла бреза се смесват. Една лъжица от сместа се запарва с 500 мл вряща вода в продължение на 1 час. Запарката се прецежда. Приема се преди лягане и след пробуждане по една чаена чаша, подсладена с лъжичка пчелен мед. Процедурата се повтаря до привършване на количеството. Чаят се съхранява в хладилни условия. Той е извънредно мощен и след използването му се следят следните странични дейности: главоболие, виене на свят, болки в гърба, врата и раменете. Те се одобряват за естествена реакция, на очистващия се от отрови, организъм и отшумяват за към 48 часа. Действието на чая е подмладяващо и тонизиращо. Той прочиства черния дроб, бъбреците, кръвоносните съдове и стомаха. Поради мощното деяние на силивряка върху човешкия организъм, той може да се пие още веднъж след период, не по-кратък от 5 години. Силната фототоксичност на жълтия кантарион изостря чувствителността на хората към светлината. Това постанова да се приема през есента или зимата, с цел да се избегне директното излагане на интензивно слънчево греене. През този интервал провеждането на процедури в солариум е неприемливо.

 В обществените мрежи се дискутира въпроса за какво чаят се назовава Тибетски чай на младостта, откакто всичките му съставки са български, само че потребните качества на силивряка не са сложени под подозрение. Запарката от листата се употребява за лекуване на гнойни рани и при досадни кожни проблеми като акне. Рецептата е лесноизпълнима: 2 супени лъжици от равни елементи листа от силивряк, цвят от паричка и целебна раменка се запарват в 200 мл вряща вода за към 10-15 минути. Запарката се прецежда и откакто се охлади с нея се напоява чиста ленена забрадка, която се постанова върху засегнатия сектор. Компресът успокоява раздразнената кожа и отстранява гнойните пъпки. Кожата възстановява своята прохлада и разтегливост. Запарката от листата на силивряка се ползва външно при конюнктивити и инфектиране на лигавиците.

Екстрактът от силивряк е естествен артикул, който укрепва и покачва еластичността на клетъчните мембрани, подкрепя функционалностите на черния дроб и щитовидната жлеза. В другите зони на нашата планета се срещат голям брой растителни типове, носещи наименованието „ безсмъртниче “. Те не имат лечебните свойства на родопския силивряк и не трябва да се разпознават с него, защото имат напълно друг химичен състав.

Този балкански ендемит е включен в Червената книга на България, и е предпазен от Закона за биологичното многообразие. Изкореняването и брането му са неразрешени, а нарушителите се санкционират с цялата суровост на закона. Въпреки потребните си качества, родопският силивряк има мощно въздействие върху човешкия организъм и може да се приема единствено след консултация с доктор, изключително в случай че лицата одобряват и лекарствени препарати.

Инфо: www.elegantz.bg