Неподдържани и изоставени съоръжения в реките създават риск от наводнения и застрашават речните екосистеми
Това сочи ново изследване на WWF, което разпознава опасности за екосистемата на р. Лом
Праг на р. Лом и с. Замфир. Снимка: WWF
В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неразбираема благосъстоятелност, само че евентуално рискови речни бариери и корекции на реките, оповестява природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са построени преди 1989 година Те варират от дребни уреди като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани уреди за водохващане, воденици и дребни водноелектрически централи. Бариерите попречват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите постоянно води и до струпване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, по този начин и локалните общности, които губят благоприятни условия за прехранване, лов на риба, отдих и резистентен туризъм.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск - да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. " Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води " във WWF България.
Къде са рисковите сектори по поречието на Лом?
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом " и „ Западна Стара планина и Предбалкан " ) и в предпазена околност „ Река Лом ". Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации - като огромния щипок и дребната кротушка - и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Проучванията на WWF се концентрираха върху два сектора с огромна централизация на речни бариери, част от които в огромна степен са непреодолими за рибите и попречват миграцията и размножаването им. Други провокират ерозия и изместване на речното корито, което основава риск от наводнения. Първият сектор обгръща каскадата от прагове и бентове сред село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият - бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
„ Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им - започвайки от устията към по-горните сектори - би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката. " Това сподели Диана Бакалова, старши специалист „ Водни политики " във WWF.
Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за запазване на сладководните запаси и понижаване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с постоянно месечно подаяние. Научете повече на страницата на акцията
Участък с висока централизация на бариери сред с. Замфир и кв. Момин брод на гр. Лом. Между с. Трайково и вливането на р. Лом в Дунава е осъществена промяна на реката с дължина 3км - изправяне на меандър. 
Участък с висока централизация на бариери край махала Фалковец при с. Яньовец. В региона се намира оборудване за водохващане, което не действа.
Разрушена речна бариера по река Лом в землището на село Замфир, община Лом. Компрометираното оборудване отклонява естественото течение на реката и провокира ерозия на крайбрежията
Допълнителна информация за плана:
Проектът „ Идентифициране на бариери за унищожаване за свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав " е финансиран по стратегия Open Rivers. (Програма " Свободни реки " ). Целта на плана е да сътвори условия за свободна миграция на рибите и да усъвършенства екологичното положение на реката, без това да докара до обществени или стопански негативи за локалните общности. Така Лом ще може да се трансформира в образец за това по какъв начин хората и природата могат да печелят дружно.
Допълнителна информация за WWF:
Основана през 1961 година, интернационалната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива действия в над 100 страни благодарение на 7000 чиновници и над 5 милиона доброволци. WWF работи за възстановяване на положението на околната среда, с цел да може хората да живеят в естетика с природата. В България WWF се занимава със предпазените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развиване на селските региони, измененията в климата.
Праг на р. Лом и с. Замфир. Снимка: WWF В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неразбираема благосъстоятелност, само че евентуално рискови речни бариери и корекции на реките, оповестява природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са построени преди 1989 година Те варират от дребни уреди като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани уреди за водохващане, воденици и дребни водноелектрически централи. Бариерите попречват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите постоянно води и до струпване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, по този начин и локалните общности, които губят благоприятни условия за прехранване, лов на риба, отдих и резистентен туризъм.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск - да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. " Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води " във WWF България.
Къде са рисковите сектори по поречието на Лом?
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом " и „ Западна Стара планина и Предбалкан " ) и в предпазена околност „ Река Лом ". Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации - като огромния щипок и дребната кротушка - и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Проучванията на WWF се концентрираха върху два сектора с огромна централизация на речни бариери, част от които в огромна степен са непреодолими за рибите и попречват миграцията и размножаването им. Други провокират ерозия и изместване на речното корито, което основава риск от наводнения. Първият сектор обгръща каскадата от прагове и бентове сред село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият - бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
„ Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им - започвайки от устията към по-горните сектори - би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката. " Това сподели Диана Бакалова, старши специалист „ Водни политики " във WWF.
Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за запазване на сладководните запаси и понижаване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с постоянно месечно подаяние. Научете повече на страницата на акцията
Участък с висока централизация на бариери сред с. Замфир и кв. Момин брод на гр. Лом. Между с. Трайково и вливането на р. Лом в Дунава е осъществена промяна на реката с дължина 3км - изправяне на меандър. Участък с висока централизация на бариери край махала Фалковец при с. Яньовец. В региона се намира оборудване за водохващане, което не действа. Разрушена речна бариера по река Лом в землището на село Замфир, община Лом. Компрометираното оборудване отклонява естественото течение на реката и провокира ерозия на крайбрежията
Допълнителна информация за плана:
Проектът „ Идентифициране на бариери за унищожаване за свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав " е финансиран по стратегия Open Rivers. (Програма " Свободни реки " ). Целта на плана е да сътвори условия за свободна миграция на рибите и да усъвършенства екологичното положение на реката, без това да докара до обществени или стопански негативи за локалните общности. Така Лом ще може да се трансформира в образец за това по какъв начин хората и природата могат да печелят дружно.
Допълнителна информация за WWF:
Основана през 1961 година, интернационалната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива действия в над 100 страни благодарение на 7000 чиновници и над 5 милиона доброволци. WWF работи за възстановяване на положението на околната среда, с цел да може хората да живеят в естетика с природата. В България WWF се занимава със предпазените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развиване на селските региони, измененията в климата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ