Това сочат резултатите от представително проучване на агенция Мяра сред

Това сочат резултатите от представително изследване на организация " Мяра " измежду 804 пълнолетни български жители.

 

Изследването е за настройките, по отношение на динамичността на приходите, размера на минималната работна заплата, механизма за нейното установяване и приравняването ѝ към цената на заплатата за прехрана. То е извършено по поръчка на КНСБ. 

 

От изнесените данни излиза наяве още, че 54,1 % от българите поддържат нарастването на минималната работна заплата, като 1/3 от тях считат, че тя би трябвало да бъде равна на заплатата за прехрана. 

 

Почти 19% от интервюираните са срещу нарастването на МРЗ, а 27% се двоумят.

 

„ Повишението на МРЗ се възприема като належащо социално-икономическо деяние от повече от половината участници в изследването “, споделят специалистите, провели проучването.

 

" Подкрепата за растеж на МРЗ е висока измежду заетите в държавния и в частния бранш, както и измежду безработните ", сподели зам.-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания и образования, Виолета Иванова.

 

Самонаетите лица и притежателите на бизнес са отрицателно настроени към нарастването на МРЗ.

 

Според Виолета Иванова, би трябвало да бъдат увеличавани работните заплати и през идващите години, изключително в по-нискодоходните групи.

 

„ Ръстът на възнагражденията им е нищожен и не може да покрива нужни средства за прехрана на живот, а инфлацията през този интервал нараства и тяхната покупателна дарба понижава “, добави тя.