ПРОВАЛ: Политически мотивираната ракета Спейс Лонч Систъм изпълни само 1 от общо 8 планирани минути огнево изпитание!
Това се случи, откакто компютрите регистрираха “провал на огромен съставен елемент ”, обвързван с Двигател №4. Към сегашния миг експертите към момента не могат да схванат какво тъкмо е дефектирало.
“Не се получи всичко, което чакахме ”, призна админът на НАСА Джим Брайденстайн. “Но събрахме голям брой основни данни, голям брой основна информация ”… ”Ние не се провалихме, може би сме имали пречка, само че ще се върнем и ще опитаме отново ”. Класическите клишета, които чуваме след неуспех.
Дали обаче в действителност не става въпрос за неуспех? Да, правилно е, че това е тест, а при тестванията на нова ракета всичко се случва. Може би е подходящо да напомним, че ранните “Старшип ” на Илон Мъск също се издънваха по време на дебютните им пълнения с гориво и огневите тествания?
И все отново има един значителен фактор, заради който не може да мерим “Спейс Лонч Систъм ” и “Старшип ” с един критерий. Илон Мъск създава своите ракети по така наречен “итерактивен ” метод. Ракетите, които виждате на стриймовете от неговите тествания, не са финален вид, а ранни прототипи. При това те се създават серийно – в случай че един от прототипите се повреди, идващият е незабавно подготвен да стартира своите проби. На никого не му пука от възможна повреда, тъй като идната ракета ще успее.
Относно “Спейс Лонч Систъм ” обаче, американските данъкоплатци са налели $12 милиарда в границите на десетгодишен интервал. Това, което ни беше показано през вчерашния ден по НАСА ТВ, не бе първообраз. Напротив, това се обрисува да е първата ракета, която ще изпрати кораба “Орион ” до Луната. И след толкоз доста вложени средства, извършени симулации и наземни тествания, се очакваше тя да сработи от раз. Спомнете си, че имаше предложение корабът “Орион ” да бъде изстрелян дори без извършено огнево тестване, с цел да се пести време!
Фактът, че ракетата не сработи от раз, ни припомня за издънката със “Старлайнър ”. И тогава се очакваше това да е окончателната версия на кораба, която след един обезпечено сполучлив тестов безпилотен полет, незабавно щеше да е подготвена за транспорт на хора. Но както през днешния ден за следващ път ни беше доказано – итеративният метод не може да бъде прескочен. Традиционният модел на работа, който така доста се отличава от този на Илон Мъск, просто не работи. Влагат се милиарди долари за чертежи, компютърни симулации и сметки, преди да се пристъпи към действителното рязане на метал. Но симулациите не могат да плануват всичко – до мига, в който не започнеш да запалваш мотори и да изстрелваш, с цел да получиш действителни цифри.
Специалистите на НАСА още не са наясно дали данните от теста са задоволителни – или ще се наложи повторение на огневото тестване. Няма изясненост и по отношение на характера на казуса и дали няма да e нужна цялостна замяна на мотора. Ясно е обаче, че организацията се надяваше на най-малко две минути работа, а не на една, защото едвам след първата минута стартира инспекция на завъртането на моторите, до момента в който работят. А този стадий от теста не бе изпълнен.
Продължава също по този начин да не е ясно дали “Спейс Лонч Систъм ” може да лети до края на актуалната година. По-скоро не – в случай че НАСА реши да пропусне повтаряне на огневото тестване, или успее да го повтори най-много до две седмици. Ракетата наложително би трябвало да бъде преместена от центъра Стенис към центъра Кенеди през февруари, с цел да може да се стикова с останалите съставни елементи като страничните ускорители и кораба. Ако това не бъде изпълнено, завършек на очакванията за полет през 2021-ва.
Напомням на читателите, че до момента в който Илон Мъск създава “Старшип ”, преследвайки фантазията си да покори Марс, генезисът на “Спейс Лонч Систъм ” не е чак толкоз доблестен, заради което не е чудно за какво голям брой галактически запалянковци не харесват ракетата. Тя е плод на неповторим политически акт на неколцина конгресмени, заради което неведнъж бива наричана саркастично “Сенат Лонч Систъм ”. За тези, които не наблюдават в детайли развиването на американската галактическа стратегия, подсещам: през 2005 година НАСА стартира да работи по плана “Съзвездие ”. За задачата беше даден ход на основаването на две ракети – среднотоварна “Арес 1 ” и тежкотоварна “Арес 5 ”. Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в Съединени американски щати и администрацията на Джордж Буш беше заменена, президентът на Демократите назначи комисия от самостоятелни специалисти, които да ревизират положението на “Съзвездие ”. Изводът на специалистите от тази комисия беше единомислещ: планът “Съзвездие ” би могъл да реализира триумф, само че са нужни милиарди долари, каквито Конгресът в никакъв случай не би обезпечил.
С оглед на извода Обама приключи “Съзвездие ”, само че това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха обезпокоени от обстоятелството, че след пенсионирането на галактическите совалки доста хора ще изгубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по галактическия транспортен съд, който е прочут под името “Орион ”, да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от вида на “Арес 5 ”. И не просто издадоха заповед, само че подредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде употребен. Надали е имало подобен очевиден случай в историята на човешката космонавтика политици да се вършат на ракетни учени…
Крайният резултат е, че “Спейс Лонч Систъм ” е забележителна ракета, само че не изключително впечатляваща, тъй като не води до прогрес в космонавтиката. Докато Илон Мъск основава новаторски мотори “Раптор ”, работещи на метан, и към този момент изстрелва “Старшип ” (никой до момента не е изстрелвал огромни ракети на метан преди Мъск!), “Спейс Лонч Систъм ” разчита напълно на остаряла технология. Тя има два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата стратегия, инсталирани към горивния контейнер, който също съставлява завещание от совалковата стратегия. Четирите мотора на ракетата на първата степен “RS-25 ” са основни двигатели на совалките. Нещо повече – тези мотори към този момент са били употребявани за галактически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях дори е взел участие в изпращането на общо 12 совалкови задачи до орбита!
Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше отчасти възвръщаема галактическа система. Не толкоз гъвкава и не толкоз печеливша като ракетите “Фалкън ” на СпейсЕкс, само че въпреки всичко имаше съществени детайли на възвръщаемост. Ракетата “Спейс Лонч Систъм ” съставлява крачка обратно – тя е напълно невъзвръщаема, което ще рече, че откакто в края на годината изведе кораба “Орион ” към Луната, историческите совалкови мотори просто ще бъдат изхвърлени в океана!
Заради обстоятелството, че “Спейс Лонч Систъм ” е политически стимулирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и множеството галактически запалянковци са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, даже и да не е най-оптималният метод да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква стратегия за асимилиране на лунното пространство, в сравнение с никаква. Вероятно и окололунната станция “Гейтуей ” ще бъде издигната и въпреки и по-рядко спрямо МКС, хора ще летят до нея с кораба “Орион ” и “Спейс Лонч Систъм ”.
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
