Това се дължи на мутация в по-рано неидентифициран ген, според

...
Това се дължи на мутация в по-рано неидентифициран ген, според
Коментари Харесай

Жена в Шотландия не изпитва почти никаква болка

Това се дължи на разновидност в по-рано неидентифициран ген, съгласно ново проучване, водено от University College London (UCL).

Тя също по този начин не изпитва безпокойствие и боязън и има ускорено укрепване на рани заради разновидността, която съгласно учените би могла да помогне за провеждането на нови лекувания за редица положения, оповестява списание British Journal of Anaesthesia.

„ Открихме, че тази жена има характерен генотип, който понижава интензивността на ген, който към този момент се счита за допустима цел за лекуване на болежка и тревога “, споделя един от водещите откриватели, доктор Джеймс Кокс (UCL Medicine).

„ Сега, когато разкриваме по какъв начин работи този новооткрит ген, се надяваме да реализираме по-нататъшен прогрес във връзка с нови цели за лекуване. “

На 65-годишна възраст дамата потърсила лекуване за проблем с бедрото, който се оказва, че включва тежка недъгавост на ставите, макар че тя не изпитва болежка.

На 66-годишна възраст тя е претърпяла интервенция на ръката, която нормално е доста мъчителна, само че тя не оповестява за никаква болежка след интервенцията.

Нейната сензитивност към болежка е диагностицирана от доктор Деджит Шривастава, съветник по упойка и медицина на болката в болница на National Health Service (NHS), в северната част на Шотландия и съавтор на проучването.

Жената споделя на лекарите, че в никакъв случай не е имала потребност от обезболяващи средства след интервенция или стоматологични процедури.

Тя била ориентирана към генетиците в UCL и в Оксфордския университет, които провели разбори и разкрили две забележителни разновидности. Едната от тях е микроделеция в псевдогена, която преди този момент е била единствено в резюме описвана в здравната литература, която откривателите са нарекли FAAH-OUT. Втората е разновидност в прилежащия ген, който управлява ензима FAAH.

По-нататъшни проби от сътрудници от Университета в Калгари, Канада, демонстрират нараснали равнища на невротрансмитери в кръвта, които нормално се разграждат от FAAH, още едно доказателство за загуба на функционалността на FAAH.

Генът FAAH е добре прочут на откривателите на болката, защото той взе участие в ендоканабиноидното сигнализиране, което е централно за чувство за болежка, въодушевление и памет. Ендоканабиноидната система (ECS) е неотдавна открита група ендогенни канабиноидни рецептори, намиращи се в тялото. Ендоканабиноидните рецептори, които съставляват ECS, се намират в централната нервна система (CNS), периферната нервна система (PNS) и имунната система. Генът, който в този момент се назовава FAAH-OUT, преди този момент се приемаше за нефункционален ген. Изследователите в този момент са разкрили, че в него има освен това, в сравнение с се е считало преди, защото най-вероятно е средство за изложение на FAAH.

Мишки, които нямат гена FAAH, имат понижено чувство за болежка, ускорено укрепване на рани, засилена памет за изгубване на страха и понижена тревога.

Жената от Шотландия има сходни черти. Тя отбелязва, че през целия си живот не е чувствала порязванията и изгарянията (понякога до момента в който не усети миризмата на горяща плът), а пострадванията са се лекували доста бързо. Тя обаче, също по този начин оповестява за пропуски в паметта през целия си живот, като постоянно е забравяла думи, които преди този момент са били свързани с нараснала ендоканабиноидна сигнализация.

Изследователите споделят, че е допустимо да има повече хора с една и съща разновидност, защото тази жена не е знаела за положението си до 60 годишната си възраст.

„ Хората с рядка безмилостност към болежка могат да бъдат скъпи за медицинските проучвания, защото научаваме по какъв начин техните генетични разновидности въздействат върху чувството за болежка “, споделя доктор Кокс.

Изследователският екип продължава да работи с дамата в Шотландия и организира спомагателни проби, с цел да разбере по-добре новия псевдоген.

„ Надяваме се, че с течение на времето нашите открития могат да допринесат за клинични проучвания за постоперативна болежка и тревога и евентуално хронична болежка, посттравматично стресово разстройство и укрепване на рани, евентуално включващи техники за генна терапия “, споделя доктор Кокс.

„ Последиците от тези открития са големи “, споделя и доктор Шривастава.
„ Един от двама пациенти след интервенцията през днешния ден към момента усеща умерена до мощна болежка, макар напредъка в медикаментите за усмиряване на болката и техниките за това, след потреблението на етер за пръв път през 1846 година Надяваме се, че генът FAAH-OUT може да промени нещата, изключително за пост-хирургическа болежка. Остава да се види дали могат да бъдат създадени нови лекувания въз основа на нашите открития “.

„ Новите открития допускат и появяването на болкоуспокояващи, което евентуално би могло да предложи постхирургично облекчение на болката и да форсира зарастването на рани. Надяваме се това да помогне на 330 милиона пациенти, които се подлагат на интервенции в международен мащаб всяка година “, споделя доктор Шривастава.

„ Ще съм въодушевена, в случай че всяко проучване на моята генетика може да помогне на други хора, които страдат “, разяснява дамата в Шотландия.

„ Нямах визия допреди няколко години, че има нещо толкоз извънредно в това, какъв брой малко болежка усещам, просто си мислех, че е обикновено “.

Публикувано в ScienceDaily.com.

Източник: megavselena.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР