Съкрушено видинско семейство търси справедливост
Това оповестиха от "Единни за смяна ".
"Животът на брат ми бе лишен. Грубо, ненадейно, грубо. А аз се усещам безпомощен. Помогнете... ". Гласът от другата страна на телефонната линия заглъхва. И в настъпилата пауза на безмълвие слушам по какъв начин Цветан Диков преглъща горчилката от утаилата се в нея мъжка болежка.
Празник е. Осми март. Но на този ден нещастието ще се стовари с цялостна мощ върху едно видинско семейство, оставяйки след себе си голямо опустошаване. Призори на основен път Е-79, наоколо до разклона за село Ивановци, турски товарен автомобил "МАН " навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус "Ивеко ". При зверския удар на място умира 37-годишният Калоян. Безупречен водач със златен ваучър, който се дава единствено на водачи, които повече от 6 години не са направили никакво нарушаване, даже и най-дребното. Син, брат, брачен партньор и татко на две девойки - на 8 и 14 години.
Докато почерненото семейство се пробва да откри сили, с цел да събере най-малко част от счупените части на един прекършен живот, турският водач напуща видинската болница. Наблюдаващият случая прокурор го освобождава и на чужденеца е наложена единствено "парична гаранция " от 3000 лв., със възбрана за овакантяване на страната.
Броени дни след гибелта на Калоян, от паркинга, където са оставени двете транспортни средства, взели участие в злополуката, изчезва турският ТИР. Тежкият влекач, който другояче би трябвало да е материално доказателство, се изгубва някъде си... "
Според мен е безумно оправданието на прокуратурата, че за причиняване на гибел по несъобразителност, оптималната мярка за неотклонение е парична. Къде изчезна ТИР-а, до който през тези дни всеки имаше достъп. Защо? ", гневи се Вероника Иванова, близка другарка на фамилията. Както тя, по този начин и роднините към този момент безрезултатно търсят отговори на доста въпроси и целесъобразно се притесняват, че виновникът за гибелта на Калоян е оставен да избяга.
Учудващо бързо и предизвикващ подозрения е и обстоятелството, че за по-малко от пет дни след убийството на видинчанина, обвиняването към този момент е ясно - гибел по несъобразителност. Кога е гледана и какво написа в претекстовете на наложената мярка за неотклонение не е ясно, защото такава информация досега липсва из правосъдните актове, които другояче би трябвало да са обществени.
Турският водач пък към този момент имал своята комфортна версия - не помнел нищо от случилото се и моментът му се губел в сън.
Според очевидци обаче на тежката злополука лидерът на ТИР-а е подхванал погрешно изпреварване и навлизайки в насрещното платно е помел със страшна мощ видинския микробус, оставяйки без никакъв късмет за избавление лидера.
"Ужасно и отчайващо е. На какъв брой порти ли не чуках! Нима отнемането на човешки живот е толкоз елементарно?! Някой идва, безнаказано убива и си отпътува. 3000 лв. - това ли е цената за моя брат? ", споделя Цветан, който към този момент е намерил страшния отговор най-малко на един въпрос. Затова, че в България е най-добре да не си българин. Сломеният от болежка видинчанин е наясно, че никой и нищо не може да върне към живот обичания човек. И едвам се пробва, то никой и нищо не може да размени бащата на две деца, останали сираци.
Цветан обаче е решен да извърви пътя до дъно и търси помощ от всички нас, от неговите съграждани, от видинчани, разясняват от "Единни за смяна ". Какво ще създадат жителите на Видин, тъй като това не е първия и единствен случай, в който губят собствен съгражданин поради безнаказано държание на пътя на професионални водачи от прилежащи нам страни? Както и не е единственият случай, в който пуснат под гаранция турски жител се губи за българското правораздаване. Едно почернено семейство търси поддръжка, с цел да измине сложния път до справедливостта. Човешка и правосъдна. А възмездието? То е в нечий други ръце.
"Животът на брат ми бе лишен. Грубо, ненадейно, грубо. А аз се усещам безпомощен. Помогнете... ". Гласът от другата страна на телефонната линия заглъхва. И в настъпилата пауза на безмълвие слушам по какъв начин Цветан Диков преглъща горчилката от утаилата се в нея мъжка болежка.
Празник е. Осми март. Но на този ден нещастието ще се стовари с цялостна мощ върху едно видинско семейство, оставяйки след себе си голямо опустошаване. Призори на основен път Е-79, наоколо до разклона за село Ивановци, турски товарен автомобил "МАН " навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус "Ивеко ". При зверския удар на място умира 37-годишният Калоян. Безупречен водач със златен ваучър, който се дава единствено на водачи, които повече от 6 години не са направили никакво нарушаване, даже и най-дребното. Син, брат, брачен партньор и татко на две девойки - на 8 и 14 години.
Докато почерненото семейство се пробва да откри сили, с цел да събере най-малко част от счупените части на един прекършен живот, турският водач напуща видинската болница. Наблюдаващият случая прокурор го освобождава и на чужденеца е наложена единствено "парична гаранция " от 3000 лв., със възбрана за овакантяване на страната.
Броени дни след гибелта на Калоян, от паркинга, където са оставени двете транспортни средства, взели участие в злополуката, изчезва турският ТИР. Тежкият влекач, който другояче би трябвало да е материално доказателство, се изгубва някъде си... "
Според мен е безумно оправданието на прокуратурата, че за причиняване на гибел по несъобразителност, оптималната мярка за неотклонение е парична. Къде изчезна ТИР-а, до който през тези дни всеки имаше достъп. Защо? ", гневи се Вероника Иванова, близка другарка на фамилията. Както тя, по този начин и роднините към този момент безрезултатно търсят отговори на доста въпроси и целесъобразно се притесняват, че виновникът за гибелта на Калоян е оставен да избяга.
Учудващо бързо и предизвикващ подозрения е и обстоятелството, че за по-малко от пет дни след убийството на видинчанина, обвиняването към този момент е ясно - гибел по несъобразителност. Кога е гледана и какво написа в претекстовете на наложената мярка за неотклонение не е ясно, защото такава информация досега липсва из правосъдните актове, които другояче би трябвало да са обществени.
Турският водач пък към този момент имал своята комфортна версия - не помнел нищо от случилото се и моментът му се губел в сън.
Според очевидци обаче на тежката злополука лидерът на ТИР-а е подхванал погрешно изпреварване и навлизайки в насрещното платно е помел със страшна мощ видинския микробус, оставяйки без никакъв късмет за избавление лидера.
"Ужасно и отчайващо е. На какъв брой порти ли не чуках! Нима отнемането на човешки живот е толкоз елементарно?! Някой идва, безнаказано убива и си отпътува. 3000 лв. - това ли е цената за моя брат? ", споделя Цветан, който към този момент е намерил страшния отговор най-малко на един въпрос. Затова, че в България е най-добре да не си българин. Сломеният от болежка видинчанин е наясно, че никой и нищо не може да върне към живот обичания човек. И едвам се пробва, то никой и нищо не може да размени бащата на две деца, останали сираци.
Цветан обаче е решен да извърви пътя до дъно и търси помощ от всички нас, от неговите съграждани, от видинчани, разясняват от "Единни за смяна ". Какво ще създадат жителите на Видин, тъй като това не е първия и единствен случай, в който губят собствен съгражданин поради безнаказано държание на пътя на професионални водачи от прилежащи нам страни? Както и не е единственият случай, в който пуснат под гаранция турски жител се губи за българското правораздаване. Едно почернено семейство търси поддръжка, с цел да измине сложния път до справедливостта. Човешка и правосъдна. А възмездието? То е в нечий други ръце.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ