Юристи с много забележки към предложения проект за закона за КПКОНПИ
Това са единствено част от забележките, които се чуха по време на публичното разискване в Народно събрание. Малко откакто стартира разискването, депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова направи забележка да се включи видеоизлъчването на дебата. Едва тогава записът се пусна.
“Разследващите органи или би трябвало да дойдат от някъде или да стартират от нулата и да минат през образование. Откъде да дойдат - от Министерство на вътрешните работи. Няма от кое място другаде. Няма да се реалокират следователи в Комисията. Това значи занапред основаване от нулата на един орган”, сподели Андрей Янкулов от АКФ.
Негови сътрудници допълват: “В КПКОНПИ в този момент работят към 400 души, като 300 работат единствено върху конфискация на имущество. Правомощия - позитивен е обстоятелството, че няма ръководителят да предлага състава на комисията. Добре е да се планува представители на опозицията да имат наличие. Трето- също единствено народни представители ще имат опция да желаят предварително преустановяване на мандата на членовете. Комисията би трябвало да поеме функционалностите и на 100 000 лица - специалисти в администрации.
Трябва да се върне остарялата централизирана система. В момента има два кръга проблеми при декларациите за имущество - не се съпоставят сегашната с миналата декларация. И второ-имуществото в чужбина. То би трябвало да се заявява един път годишно. Законът би трябвало да има развиване крачка напред.
Как ще се санкционират проверяващите инспектори? Това би било пътечка за политическо въздействие.
Органът би трябвало да подсигурява тъждество на проверяваните лица. Трябва да има гаранции за правото на отбрана. Разследващите функционалности не са нещо нетипично. Това е в границите на Конституцията. Това не е втора прокуратура. Прокурор си остава стопанин на досъдебната фаза. Прокурорът ще образува дознанието за корупция. “Острият завой е с правото за оборване. Отказът на прокурора да образува досъдебно произвеждане ще предстои на обжалване. Това е особеното. Илюзия е да си мислим, че един орган в България ще се оправи с корупцията. Прокуратурата не може да се заобиколи. Ако съдът откри, че отводът е противозаконен, той ще го върне с напътствие какви спомагателни обстоятелства да се съберат. Друг прокурор следва да работи в вероятност. Разследващите функционалности няма да проработят, в случай че няма териториални звена”, обясниха специалисти. Неприемливо е правилникът на Комисията да се съгласува с МС”.
Димитър Делчев от “Движение българия на гражданите”: Законопроектът следва да се разиска на първо четене в зала, бих се фокусирал върху кардиналните положения. Шансът да стигне до второ четене е дребен. Не споделяме мнението, че това е неприятен законопроект. Той ще преведе страната към ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта. По отношение на сигналната функция- законопроектът не е задоволително самоуверен. Сега се желае сигналите да са се подписали. Според нас може да се планува да се преглеждат неподписани сигнали, по този начин както се преглеждат от ОЛАФ. Оценяваме позитивно сигналът да се предава посредством юрист. Независимостта на този орган предстои на подсилване. Правилникът би трябвало да се съгласува с Министерски съвет - предлагаме това да отпадне. Защото органът би трябвало да е мощен и самостоятелен.
Внасянето на проверяващи функционалности би дало опция сама да извърши дейности по следствие. Това може да е съображение за злоупотреби с власт. Предлажихме тестванията за честност да станат не пожелателни, а наложителни. По отношение на предварителната защита би трябвало да се създадат още стъпки. не трябва да се задръства с анализаторски и изпълнителски функционалности. да се заложи на кампанийност, на осведомителни акции - какво е корупция, по какъв начин да се алармира. Поне по една - две акции на година да се вършат.
Андрей Янкулов: Основен проблем е този за възможното политическо въздействие при избора на членовете на комисията. Сега това е на разположение. На процедура се получава по този начин,че настоящото статукво не се трансформира фрапантно. да се даде някаква квота на различен държавен орган за избира членове на комисията. Да се почерпи интернационален опит в тази посока, като Румъния. Там избора е през двустепенна процедура. Първият е пред представители на разнообразни политически сили и предлагат тези, които сената избира. Може да се намерения за избор от Народното събрание, който да е с представител на опозицията. Или президентът също да има право да избира член на Комисията. Струва ми се два маната по 6 години прекомерно дълъг период. Той би трябвало да се редуцира. Предвижда се ДАНС да дава мнения за качествата на претендентите. коства ми се, че това не е добра опция. Може да послужи като инструмент за премахване на претенденти, откакто ДАНС ще взема на мрачно решението си.
Александър Кашъмов: Няма видимост какво прави до момента звеното от ДАНС, което се реалокира в КПКОНПИ. В практиката има един сполучлив модел, който бе признат във връзка с комисията за досиетата. Членовете се утвърждават по предложение на всяка парламентарна мощ. Не се сещам за работеща народна власт, в която предварителната защита на корупцията да не е сложена на значително място. Репресията е работа на правосъдната система и една друга промяна. Корупцията не е като есенна беритба и не може да я събереш в една конструкция. Трябва да има разбор. Има случаи за затворени общества, масони. Тези случаи се хвърлят. Кампаниите биха били доба опция.
Тихомир Безлов: Проблема с политическата индиферентност при избор на ръководител и членове. не бе направено изпитание да се оцени действително потенциала на комисията. Стана дума по какъв начин звеното в ДАНС - какво се случи с него, от оперативната и проверяваща активност?! Ако желаеме да създадем работеща институция, би трябвало да потърси къде има действен потенциал. Има действително работещи 50 души. Разделението е рационално, само че действителната активност би трябвало да се изнесе в ГДБОП и там да се сътвори една огромна конструкция. Има две среди за следствие у нас- ГДБОП и отчасти ДАНС. дали не е по-подходящо следствието да ес върне в ГДБОП. поражда обаче въпросът за политическата индиферентност.
“Разследващите органи или би трябвало да дойдат от някъде или да стартират от нулата и да минат през образование. Откъде да дойдат - от Министерство на вътрешните работи. Няма от кое място другаде. Няма да се реалокират следователи в Комисията. Това значи занапред основаване от нулата на един орган”, сподели Андрей Янкулов от АКФ.
Негови сътрудници допълват: “В КПКОНПИ в този момент работят към 400 души, като 300 работат единствено върху конфискация на имущество. Правомощия - позитивен е обстоятелството, че няма ръководителят да предлага състава на комисията. Добре е да се планува представители на опозицията да имат наличие. Трето- също единствено народни представители ще имат опция да желаят предварително преустановяване на мандата на членовете. Комисията би трябвало да поеме функционалностите и на 100 000 лица - специалисти в администрации.
Трябва да се върне остарялата централизирана система. В момента има два кръга проблеми при декларациите за имущество - не се съпоставят сегашната с миналата декларация. И второ-имуществото в чужбина. То би трябвало да се заявява един път годишно. Законът би трябвало да има развиване крачка напред.
Как ще се санкционират проверяващите инспектори? Това би било пътечка за политическо въздействие.
Органът би трябвало да подсигурява тъждество на проверяваните лица. Трябва да има гаранции за правото на отбрана. Разследващите функционалности не са нещо нетипично. Това е в границите на Конституцията. Това не е втора прокуратура. Прокурор си остава стопанин на досъдебната фаза. Прокурорът ще образува дознанието за корупция. “Острият завой е с правото за оборване. Отказът на прокурора да образува досъдебно произвеждане ще предстои на обжалване. Това е особеното. Илюзия е да си мислим, че един орган в България ще се оправи с корупцията. Прокуратурата не може да се заобиколи. Ако съдът откри, че отводът е противозаконен, той ще го върне с напътствие какви спомагателни обстоятелства да се съберат. Друг прокурор следва да работи в вероятност. Разследващите функционалности няма да проработят, в случай че няма териториални звена”, обясниха специалисти. Неприемливо е правилникът на Комисията да се съгласува с МС”.
Димитър Делчев от “Движение българия на гражданите”: Законопроектът следва да се разиска на първо четене в зала, бих се фокусирал върху кардиналните положения. Шансът да стигне до второ четене е дребен. Не споделяме мнението, че това е неприятен законопроект. Той ще преведе страната към ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта. По отношение на сигналната функция- законопроектът не е задоволително самоуверен. Сега се желае сигналите да са се подписали. Според нас може да се планува да се преглеждат неподписани сигнали, по този начин както се преглеждат от ОЛАФ. Оценяваме позитивно сигналът да се предава посредством юрист. Независимостта на този орган предстои на подсилване. Правилникът би трябвало да се съгласува с Министерски съвет - предлагаме това да отпадне. Защото органът би трябвало да е мощен и самостоятелен.
Внасянето на проверяващи функционалности би дало опция сама да извърши дейности по следствие. Това може да е съображение за злоупотреби с власт. Предлажихме тестванията за честност да станат не пожелателни, а наложителни. По отношение на предварителната защита би трябвало да се създадат още стъпки. не трябва да се задръства с анализаторски и изпълнителски функционалности. да се заложи на кампанийност, на осведомителни акции - какво е корупция, по какъв начин да се алармира. Поне по една - две акции на година да се вършат.
Андрей Янкулов: Основен проблем е този за възможното политическо въздействие при избора на членовете на комисията. Сега това е на разположение. На процедура се получава по този начин,че настоящото статукво не се трансформира фрапантно. да се даде някаква квота на различен държавен орган за избира членове на комисията. Да се почерпи интернационален опит в тази посока, като Румъния. Там избора е през двустепенна процедура. Първият е пред представители на разнообразни политически сили и предлагат тези, които сената избира. Може да се намерения за избор от Народното събрание, който да е с представител на опозицията. Или президентът също да има право да избира член на Комисията. Струва ми се два маната по 6 години прекомерно дълъг период. Той би трябвало да се редуцира. Предвижда се ДАНС да дава мнения за качествата на претендентите. коства ми се, че това не е добра опция. Може да послужи като инструмент за премахване на претенденти, откакто ДАНС ще взема на мрачно решението си.
Александър Кашъмов: Няма видимост какво прави до момента звеното от ДАНС, което се реалокира в КПКОНПИ. В практиката има един сполучлив модел, който бе признат във връзка с комисията за досиетата. Членовете се утвърждават по предложение на всяка парламентарна мощ. Не се сещам за работеща народна власт, в която предварителната защита на корупцията да не е сложена на значително място. Репресията е работа на правосъдната система и една друга промяна. Корупцията не е като есенна беритба и не може да я събереш в една конструкция. Трябва да има разбор. Има случаи за затворени общества, масони. Тези случаи се хвърлят. Кампаниите биха били доба опция.
Тихомир Безлов: Проблема с политическата индиферентност при избор на ръководител и членове. не бе направено изпитание да се оцени действително потенциала на комисията. Стана дума по какъв начин звеното в ДАНС - какво се случи с него, от оперативната и проверяваща активност?! Ако желаеме да създадем работеща институция, би трябвало да потърси къде има действен потенциал. Има действително работещи 50 души. Разделението е рационално, само че действителната активност би трябвало да се изнесе в ГДБОП и там да се сътвори една огромна конструкция. Има две среди за следствие у нас- ГДБОП и отчасти ДАНС. дали не е по-подходящо следствието да ес върне в ГДБОП. поражда обаче въпросът за политическата индиферентност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ