Това са митовете и клишетата, с които живеем и които

Това са митовете и клишетата, с които живеем и които толкоз доста ни пречат да вдигнем глава, да се огледаме - първо в огледалото, а по-късно и какво се случва към нас и да създадем справедлива преценка на личното си място в Европа и персоналната ни роля в обществото.

С тези думи откри предаването си " 120 минути " по бТВ водещият Светослав Иванов.
Ето както разяснява тази седмица журналистът:

„ България е дребна страна “,   гласи едно от най-разпространените клишета. България не е дребна страна. България е на десето място по територия в Европейския съюз, по-голяма от Португалия, от Австрия, от Чехия, съвсем три пъти по-голяма от Нидерландия или Дания. И съвсем четири пъти по-голяма от Белгия. Затова, време е това факсимиле да бъде прибрано в шкафа на универсалното опрощение по какъв начин тук нещата не се случват, тъй като сме били „ дребна страна “.

И нещата не се случват не поради територията ни, а поради други фактори

„ България има най-ниската раждаемост в Европа “, гласи различен мит, който се е впил в общественото пространство от години. И това не е правилно. Ако мога да си разреша да опростя главното демографско предписание, то гласи, че популацията на всяка страна с коефициент на раждаемост под 1,4 деца на семейство, стартира да се свива. В това отношение най-зле е Малта с 1,08, Испания с 1,18 и Италия с 1,24. Нашият коефициент сега е 1,65, малко по-нисък от Франция.

На общия декор, това е междинна стойност на раждаемост на континенти със застаряващо население. Иронично, статистиката демонстрира, че с повишението на стандарта на живот в едно общество стартират да се раждат по-малко деца и назад - колкото по-слаба е една стопанска система, толкоз повече деца има. Така стигаме до обстановката - по-богатите страни са застаряващи, а по-бедните - млади. Ето за какво междинната възраст на африканеца сега е 19 години, а на европееца е 44,  колкото е и на българина.

Откъде тогава идва този бърз спад на популацията у нас? Основната причина е емиграцията. Повече млади българи в чужбина, по-ниска раждаемост в България. Съответно - по-малко хора в трудоспособна възраст, затова по-малко задгранични вложения в стопанската система ни. Така, че е време да спрем с клишето, че фамилиите у нас раждат малко деца. Просто има по-малко фамилии, които да раждат деца.

„ В Европа България върви в пакет с Румъния “, постоянно повтарят и от изток, и от запад. Не. Румъния към този момент ни изпревари, както по напредък на приходите, по този начин и по ползване на глава от популацията. На икономическия терен сега България върви паралелно с Унгария, което е комплимент за Румъния, където „ сглобката “ от две ротиращи се партии ръководи страната към този момент втора година и не изключително добра оценка за Виктор Орбан и неговата политика по приходите

„ България е мощен експортьор на селскостопанска продукция “. Това е факсимиле от далечното минало, когато доста хора са мислели, че Селинджър е засегнатост, а не име на публицист. Но се вижда една доста показателна разлика с Европейския съюз, където към момента едвам 39% от популацията живее в градовете. В България в градовете живеят към този момент 73% от популацията, което значи - по-малко и все по-големи градове - евентуално пет или шест. Останалата част е обезлюдена, което е тъпо предвид на естествените дадености на страната ни. Тоест, с тези индикатори, сме изправени пред парадокса - колкото по-малко ставаме, толкоз повече ще сме. В градовете.

„ Няма незаменими хора “. Безспорно това е най-вредната сентенция, родила се в израз на уравниловката, под която е трябвало да бъдат сложени хората по времето на социализма. Личността, подготовката, образованието и опита да нямат значение. Освен погрешно, този аспект от мисленето ни може да докара до злополука и банкрут всяка организация, без значение дали е частна компания, държавна институция или състезателен клуб. Когато някой ви каже, че няма незаменими хора, постоянно се сещайте за „ Манчестър Юнайтед “ след ерата Фергюсън. Спортните почитатели ще ме схванат.

„ Ние не сме отговорни “. Това е универсалното опрощение, залегнало в народопсихологията ни още след Освобождението, а може би и преди този момент. Описано съвършено от Алеко Константинов, „ Ние не сме отговорни “ е безконечното бягство на индивида от персоналната му отговорност за обстановката в неговия квартал, село, град, страна. Това мислене е татко на непукизма, публичната бездейност и вратата към излизането на низките пристрастености на напред във времето в публичната среда. „ Ние не сме отговорни “ е рисково факсимиле, което доста ни пречи да вървим напред и постоянно да търсим опрощение във всеки различен, само че не и в себе си.

Това бяха единствено шест клишета за шест минути в навечерието на седмите избори. А вие - Как бихте траяли този лист?