Галъп: Кабинетът е неизбежна опция, но обществото няма очаквания
Това са изводите от бърз сондаж от самостоятелната стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ", извършен сред 14 и 19 юли.
Първите дейности на новото държавно управление очевидно се четат като известно утешение, в случай че се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за идната работа, а 43,3% са песимисти. На процедура равните равнища на оптимизъм и скептицизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето позитивна оценка на служебните държавни управления от последните години: 52,9% са тези, които дават позитивна оценка, а 35,7% – негативна. Останалите не могат преценяват. Може би по тази причина и се следи естествена реакция против концепциите за унищожаване на служебните държавни управления от конституцията (60,9% демонстрират подобен инстинкт против 29,4%). Тук роля очевидно играе и релативно по-високата на фона на останалите политици в страната известност на президента Радев. Вероятно по тази причина и 59,4% не одобряват мнението, че той пази съветски, а не български, интерес, а 31,1% го одобряват. Останалите се двоумят.
Надпреварата на отзиви
“Лабораторната “ инспекция на отношение към набрали известност изказвания не демонстрира изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкоз пострадали от „ сглобката “, колкото Политическа партия и Демократична България. Популярните изказвания, че двете страни на процедура са излъгали гласоподавателите си, като са се събрали, срещат автоматизирано единодушие, само че в тази ситуация на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили гласоподавателите си, против 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост изказване за външен напън също среща автоматизирано приемане: 49,4% против 33,7% са тези, които одобряват рефрена „ напън от американското посолство “.
Факт е обаче, че българите ясно признават, че актуалното държавно управление може да не е най-хубавото, само че това е била единствената смислена опция – 62,7% одобряват това мнение, а 32,8% не го одобряват.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2% мъчно се образува мнение във връзка с назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор. 15,9% са съгласни, че това предопределение е положително, до момента в който 60,9% не споделят това мнение, което значително може да се отдаде и на относително ниските равнища на доверие в правосъдната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е според, че претенденти за локалните избори не би трябвало да имат близки, свързани с някогашната Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с изказванието. Останалите не могат да преценяват.
Трудните решения пред страната
20,0% са „ за “, „ срещу “ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и във връзка с периодите за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, само че 71,9% са срещу България да бърза с въвеждането. Подобни данни са предстоящи на фона на досегашната изследователска процедура. Те демонстрират нуждата от уверено по-активна осведомителна и убеждаваща акция.
В същото време обаче на въпрос кой да е целта на бюджета, сякаш не се вижда упованията мощно изразен обществен инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от обществени акценти в бюджета, само че даже повече – 49,0% – по-скоро споделят концепцията за финансовата непоклатимост на страната като приоритет. Двете отзиви не си опонират, само че опитът с опълчването им демонстрира какъв приоритет дават българите.
По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България очевидно няма две отзиви – в тази тематика мъчно се припознава каквато и да била концепция, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни разногласия. Очаква се на първо място решение на разногласията, преди Скопие да получи европейски път.
Първите дейности на новото държавно управление очевидно се четат като известно утешение, в случай че се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за идната работа, а 43,3% са песимисти. На процедура равните равнища на оптимизъм и скептицизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето позитивна оценка на служебните държавни управления от последните години: 52,9% са тези, които дават позитивна оценка, а 35,7% – негативна. Останалите не могат преценяват. Може би по тази причина и се следи естествена реакция против концепциите за унищожаване на служебните държавни управления от конституцията (60,9% демонстрират подобен инстинкт против 29,4%). Тук роля очевидно играе и релативно по-високата на фона на останалите политици в страната известност на президента Радев. Вероятно по тази причина и 59,4% не одобряват мнението, че той пази съветски, а не български, интерес, а 31,1% го одобряват. Останалите се двоумят.
Надпреварата на отзиви
“Лабораторната “ инспекция на отношение към набрали известност изказвания не демонстрира изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкоз пострадали от „ сглобката “, колкото Политическа партия и Демократична България. Популярните изказвания, че двете страни на процедура са излъгали гласоподавателите си, като са се събрали, срещат автоматизирано единодушие, само че в тази ситуация на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили гласоподавателите си, против 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост изказване за външен напън също среща автоматизирано приемане: 49,4% против 33,7% са тези, които одобряват рефрена „ напън от американското посолство “.
Факт е обаче, че българите ясно признават, че актуалното държавно управление може да не е най-хубавото, само че това е била единствената смислена опция – 62,7% одобряват това мнение, а 32,8% не го одобряват.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2% мъчно се образува мнение във връзка с назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор. 15,9% са съгласни, че това предопределение е положително, до момента в който 60,9% не споделят това мнение, което значително може да се отдаде и на относително ниските равнища на доверие в правосъдната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е според, че претенденти за локалните избори не би трябвало да имат близки, свързани с някогашната Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с изказванието. Останалите не могат да преценяват.
Трудните решения пред страната
20,0% са „ за “, „ срещу “ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и във връзка с периодите за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, само че 71,9% са срещу България да бърза с въвеждането. Подобни данни са предстоящи на фона на досегашната изследователска процедура. Те демонстрират нуждата от уверено по-активна осведомителна и убеждаваща акция.
В същото време обаче на въпрос кой да е целта на бюджета, сякаш не се вижда упованията мощно изразен обществен инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от обществени акценти в бюджета, само че даже повече – 49,0% – по-скоро споделят концепцията за финансовата непоклатимост на страната като приоритет. Двете отзиви не си опонират, само че опитът с опълчването им демонстрира какъв приоритет дават българите.
По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България очевидно няма две отзиви – в тази тематика мъчно се припознава каквато и да била концепция, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни разногласия. Очаква се на първо място решение на разногласията, преди Скопие да получи европейски път.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ