„Това са хора, които живеят с манталитета, че могат да

„ Това са хора, които живеят с манталитета, че могат да купят всичко, че могат да подкупят всеки, че имат всепозволеност. Ерго – те могат и Бог да подкупят. Не, тъй като съвестта ги гризе по някакъв метод. Виждаме образци с секрети фотоси на спящи държавници, оръжия, чекмеджета с пачки с евро. Тук къде отива моралът и отношението към „ Началника “? Аз не знам. Със сигурност не е съгласно това, което споделя Библията. Там има доста образци навръх хора, които са се самозабравили и мислят, че могат да излъжат или подкупят даже Бог. Рано или късно сметките им постоянно се объркват “.

Това съобщи водещият на „ Вяра и общество “ по Българска национална телевизия Горан Благоев в изявление за самостоятелното предаване „ По острието с Калоян Константинов “ по отношение на необикновеното благоговение, което българските политици показват по отношение на църквата и религията.

„ Преди 89-а година да бъдеш набожен не беше мода и поза. Това беше изстрадана нужда. Ти да вървиш на черква и да се озърташ дали въпреки всичко някой не стои на вратата да следи и да си записва. И в този момент тези хора да се бият в гърдите и да споделят, че пазят православието от хора като мен, които го разрушават – мога единствено да ги съжаля. Що се отнася до премиера, е задоволителна конференцията с ловчанския митрополит Гавраил, с цел да ни стане ясно за каква вероизповед иде тирада. Без да наскърбявам никого, министър председателят съставлява една огромна част от нашето общество – битов християнин. Да наричаш Бог „ Началника “, да не смееш да кажеш името на Бог, на спасителя Иисуса Христа, това какво е? И до него митрополитът седи и мълчи. И го хвали, че сме имали необикновен министър председател, за който дори в Гърция ни завиждали. Християнският код доста се сбърка след 89-а година, когато църквата трябваше да изнесе, нагледно казано, своите полезности на площада, на улицата. Да тръгне измежду хората, да мисионерства, а не да продължи да споделя: „ Храмът е отворен, вие, в случай че желаете, заповядайте. Ако не желаете, прав ви път “. Не, по този начин не вършат другите християнски изповедания. Не е инцидентно, че Христос е споделил: „ Хлопайте и ще ви се отвори “. Нашите свещеници и духовници в немалка степен, изключително висшия клир, в никакъв случай не са имали навика да хлопат “, добави той.

Наскоро журналистът и историк влезе в спор с генералния шеф на Българска национална телевизия точно поради сериозните си позиции по отношение на Българската православна черква (БПЦ) и Бойко Борисов. Емил Кошлуков изиска събаряне на предаването от ефир или най-малко промяната на водещия, който е едно от емблематичните лица на малкия екран, основател и водещ на „ Вяра и общество “ от 15 година насам.

„ Моето чувство е, че това беше началото на края на предаването. В момента, от няколко седмици то е възобновено по един доста чудноват метод. Сборните летни повторения са възобновени в понеделник след обедните вести – времето за повторенията на повторенията. Ден, откакто се разгоря абсурдът след моя пост във ФБ, беше отнето правото ни върху Facebook страницата на предаването. В момента екипът на „ Вяра и общество “ е изолиран от „ Вяра и общество “, изясни той.

Засега не е ясно дали предаването ще продължи през есента и под какъв формат. Мотивите на Емил Кошлуков обаче повдигнаха съмнения за налагане на цензура.

„ Ако един публицист не задава неуместни въпроси и не подлага на критика, значи той стачкува. Явно визиите ни за публицистика се разминават с тези на някои други хора, които явно желаят в България да има комфортна публицистика. Виждаме по какъв метод едни медии отразяват митингите, по какъв метод други ги отразяват. Хубаво, ще каже, че има независимост на словото, има плурализъм. Но една медиа би трябвало да е плуралистична даже тогава, когато отразява опозицията и тези, които са критици на ръководещите. Иначе медиата се трансформира в проправителствена. Докладът на „ Репортери без граници “ от тази година показва, че откогато господин Кошлуков е станал общоприет шеф на Българска национална телевизия – тя е станала проправителствена. Държа всички да знаят, че Българска национална телевизия е социална. В едно общество имаме и ръководещи, и съпротива, и хора, които не се интересуват нито от едните, нито от другите “, разяснява Горан Благоев.

Той подлага на критика БПЦ, която получава всяка година милиони левове от страната, само че против това дава доста малко на обществото. Според него, изключително по време на пандемията църквата не е помогнала задоволително на хората, а вместо това се е отнесла безконтролно и даже е всявала боязън:

„ Християнството е обич, не всяване на боязън. Точно битовото християнство гледа на Бога като
на някой, който седи на небето, размахва пръст и споделя: „ Сакън, внимавайте долу, в случай че ми пандизите църквите долу, какво ще ви се случи. Не е това Господ. Опасявам се, че тъкмо това желаят да втълпят на този народ, защото нерешителен народ се ръководи по-лесно. В Гърция затвориха храмовете, да не би да стана по-лошо? Да не би Господ да желае, отивайки на черква, да се заразим? Напротив, желае по всякакъв начин да предпазим близък. “

По този метод църквата се превръщала от ден на ден в „ брошка на държавния ревер “, в една украса. Освен това е редно да си зададем въпроса какво се случва с множеството парцели на БПЦ и за какво тя не си докарва някакви средства от тях, а вместо това разчита само на държавна дотация.

Според Благоев, църквите на Запад, а и останалите православни църкви като тези в Гърция и даже Румъния са доста по-активни от нашата в своите обществени и духовни действия. Въпреки това доста вярващи у нас гледат на католиците и протестантите като на еретици. А папа Франциск е упрекван в популизъм и показност. В същото време същите вярващи не подлагат на критика съветския патриарх, да вземем за пример.

„ Папа Франциск е феномен в католическата черква. Това е човек, който освен заявява едни полезности, той ги живее. Искам да попитам всички тези негови отрицатели, защото той идва от Аржентина, където е живял по времето на хунта, на боен режим, и е помагал на страдащи – какъв брой от сегашните клирици в по-напреднала възраст преди 89-а година са правили този героизъм, който е правил Франциск по същото време в Аржентина? Нито един. С какво самочувствие ние корим този човек? Той хвърли ли робите – хвърли. Живее ли в две стаи – живее. Видяхте ли му скромните обувки, с които пристигна и тук? Какво повече? Искам ето такива български архиереи да видя. Всуе са тези злата и корони, те могат да впечатлят единствено някой, който в този момент прохожда във вярата или е от тези с ланците и кръстовете и мисли, че всекиго могат да купят “, безапелационен е журналистът.

Горан Благоев разяснява и леко подценената у нас тематика за превръщането на „ Св. София “ в джамия:

„ Казусът е на първо място политически, той не е набожен. Ердоган се пробва да възвръща неоосманизма, който е подплатен с избрана доза набожност. Той се пробва да печели електорат. Проблемът е, че той застава против християнската цивилизация. Няма естествена страна, която да не реагира негативно на това, което се прави. Първо, това е сигнал, че се разрушава светският темперамент на Турция. Ататюрк за какво е направил „ Св. София “ музей? Защото е желал да поограничи малко това диво вероизповедание, наследено от Османската империя. Не може да бъде възобновена като черква, явно, по тази причина я прави компромисно музей. Второ, размахва се пръст на целия християнски свят, с цел да се покаже „ вижте ме кой съм аз “. Това е храм на международното православие и християнство. Вие си представете в този момент някъде на Балканите да решим да създадем джамия на черква. Как ще реагират? Нали в последна сметка приказваме за приемливост? Това е мерене на мощ, проява, че Европа би трябвало да се преценява с Ердоган. “