Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от

...
Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от
Коментари Харесай

Конституцията: Депутатите ограничиха кой може да е служебен премиер

Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „ за “, трима „ срещу “ и без „ въздържал се “ на. 

 

Вчера министър Атанас Славов съобщи, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което упорстват от кръга лица да бъде изключен ръководителят на съда. 

 

Преди началото на съвещанието Надежда Йорданова („ Продължаваме промяната - Демократична България “) изясни, че консенсусът се оформя към импортирания текст сред първо и второ четене, тъй че ще бъде подложено на гласоподаване това, което е препоръчано, съобщи Българска телеграфна агенция.

 

„ Относно ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя и заместник-председателя Сметната палата – към сегашния миг няма решение те да бъдат изключени от листата ", съобщи Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния спор са декларирали, че употребяват гръцкия образец за това решение, защото то по-скоро ускорява събитието, че служебният кабинет не би трябвало да бъде партийно привързан и няма политически мандат. 

 

Депутатите гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание (НС) се създават не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно събрание, взеха решение още депутатите.  

 

Депутатите, свързани с двойното поданство за народните представители и министрите. Министър Славов разяснява, че решението за двойното поданство е суверенно решение на българския парламент. 

 

Депутатите се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май и одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висшия правосъден съвет и метода, по който се попълнят квотите.

 

Oще 9 месеца живот на сегашния Висш съдебен съвет

 

Изборите за членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет пък ще се проведат до три месеца след влизането в действие на законите, които би трябвало да се трансформират след обнародването на промените на главния закон. До избирането на Висш прокурорски съвет, Съдийската и Прокурорската гилдия на досегашния Висш съдебен съвет извършват функционалностите си според новите промени. Това на процедура значи, че досегашният Висш съдебен съвет ще е законен най-малко още 9 месеца - до есента на 2024 година, а и едвам по-късно ще стартира процедурата за избор на нов основен прокурор. 

 

Велислав Величков от Инициатива " Правосъдие за всеки " разяснява, че поради тези разширени периоди нов основен прокурор ще има най-рано след 11 месеца. Постави и въпроса дали тези периоди не слагат под подозрение въобще избора на нови висши магистрати, защото не е изключено да има и нови предварителни избори.

 

Според проектите на болшинството текстовете за конституционната смяна ще влязат в пленарна зала за второ четене във вторник, а крайният период за приемане им е 22 декември.

 

ФрогНюз
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР