Съдът оправда Милена Славова: Не е дискриминирала ЛГБТ общността – не харесва само гей парадите
Това реши Върховният административен съд (ВАС), който постави точка на разногласието дали певицата е дискриминирала ЛГБТ хората, откакто анулира решението на Административния съд София-град (АССГ), заяви " Лекс ". Първата инстанция реши, че с изявленията си Славова е дискриминирала общността, а преди този момент пък Комисията за отбрана от дискриминирането (КЗД) беше отхвърлила жалбите на Деница Любенова и Венета Лимберова от ЛГБТ организацията “Действие ”.
Повод за всичко това стана постът на Славова във Facebook, в който тя съобщи: „ Сигурна съм, че не поддържам гей парадите! Горко на естествените хора, задушаваме се към този момент от наглостта и парадирането на всякакви извратеняци. И не се оправдавам за думите си “.
Последва изявление на 22 юни в „ Нова телевизия “, в която тя обясни мнението си и сподели: „ Ние ви гледаме, макар че не желаеме “, „ Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. “, „ Натрапвате се “, „ Вие сте арогантни “, „ Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. “ „ Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват “.
Изявите на певицата бяха признати от Любенова, Лимберова и организацията им като обидни, хвърлящи безпочвени към ЛГБТ общността обвинявания в аморално държание и бяха избрани като тормоз въз основа на полова ориентировка. КЗД обаче не почете жалбата им, откакто одобри, че изявлението на Милена Славова „ показва неодобрението на ответната страна към посочената форма на изява и по никакъв метод не обективира ненавист и експанзия по отношение на ЛГБТИ. “
АССГ обаче се съгласи, че тя е осъществила дискриминация под формата на тормоз по симптом „ полова ориентировка ”. Според съда с оценката си певицата е желала да сътвори стандарт на публично държание, което стигматизира група хора поради половата им ориентировка, акцентирайки ги като арогантни и натрапчиви в среда, в която са нежелани и нездравословни за възпитанието на децата.
Така въпросът стигна до Върховен административен съд, който отбелязва, че с цел да е позволена въобще жалбата, практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) повелява (чл. 14 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи), че е належащо определяне на директно засягане т.е. състояние на жертва на сезиращото го лице и по изключение единствено се одобряват за възможни тъжби и на лица, единствено тъй като са имали качеството на страна във вътрешното произвеждане. Това право обаче не се признава на неправителствени организации, чиито ползи не са застрашени.
Според висшият съдии АССГ не е съобразил, че всички изяви на Милена Славова са свързани с медийното отразяване на „ София прайд “ и държанието на обособени участници в събитието, а не демонстрират отношение към всички хора с хомосексуална ориентировка. Съдът показва, че през годините тези паради са се утвърдили като събития за одобряване на зачитането на човешкото достолепие, правото на персонален и фамилен живот, а в тях към този момент вземат участие хора с всякаква полова ориентировка, които поддържат концепцията за подобен вид демонстрации в отбрана на съществени.
Така Върховен административен съд стига до извод, че думите на Милена би трябвало да се възприемат като аргументация на персонално мнение, че сходна гласност не е съвместима с интимния темперамент на връзките, а не като отказване на самото право на самоопределяне и равнопоставеност на представителите на ЛГБТ общността.
„ По този метод и грубите думи „ всякакви извратеняци “ и „ арогантни “ са адресирани към обособени лица, чийто външен тип и действия са ги провокирали, а не заради половата им ориентировка, която не е част от описанието, употребявано от Милена Славова “, се споделя в решението.
Според висшите съдии държанието на певицата демонстрира, че тя разграничава участниците в гей парадите и хората с хомосексуална ориентировка.
„ В неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите и явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група “, написа Върховен административен съд.
Съдът не се съгласява и с аргумента на първата инстанция, че публичното състояние на Славова е в положение да наложи нейното мнение, който е дал такива образци с каузи в Страсбург, свързани с изявления на кметовете на Москва и Варшава. Върховен административен съд отбелязва, че в тази ситуация обликът на певицата не може да се съпоставя с този на кмет.
„ Публичният ѝ облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост “, написа в окончателното си решение съдът.
Повод за всичко това стана постът на Славова във Facebook, в който тя съобщи: „ Сигурна съм, че не поддържам гей парадите! Горко на естествените хора, задушаваме се към този момент от наглостта и парадирането на всякакви извратеняци. И не се оправдавам за думите си “.
Последва изявление на 22 юни в „ Нова телевизия “, в която тя обясни мнението си и сподели: „ Ние ви гледаме, макар че не желаеме “, „ Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. “, „ Натрапвате се “, „ Вие сте арогантни “, „ Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. “ „ Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват “.
Изявите на певицата бяха признати от Любенова, Лимберова и организацията им като обидни, хвърлящи безпочвени към ЛГБТ общността обвинявания в аморално държание и бяха избрани като тормоз въз основа на полова ориентировка. КЗД обаче не почете жалбата им, откакто одобри, че изявлението на Милена Славова „ показва неодобрението на ответната страна към посочената форма на изява и по никакъв метод не обективира ненавист и експанзия по отношение на ЛГБТИ. “
АССГ обаче се съгласи, че тя е осъществила дискриминация под формата на тормоз по симптом „ полова ориентировка ”. Според съда с оценката си певицата е желала да сътвори стандарт на публично държание, което стигматизира група хора поради половата им ориентировка, акцентирайки ги като арогантни и натрапчиви в среда, в която са нежелани и нездравословни за възпитанието на децата.
Така въпросът стигна до Върховен административен съд, който отбелязва, че с цел да е позволена въобще жалбата, практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) повелява (чл. 14 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи), че е належащо определяне на директно засягане т.е. състояние на жертва на сезиращото го лице и по изключение единствено се одобряват за възможни тъжби и на лица, единствено тъй като са имали качеството на страна във вътрешното произвеждане. Това право обаче не се признава на неправителствени организации, чиито ползи не са застрашени.
Според висшият съдии АССГ не е съобразил, че всички изяви на Милена Славова са свързани с медийното отразяване на „ София прайд “ и държанието на обособени участници в събитието, а не демонстрират отношение към всички хора с хомосексуална ориентировка. Съдът показва, че през годините тези паради са се утвърдили като събития за одобряване на зачитането на човешкото достолепие, правото на персонален и фамилен живот, а в тях към този момент вземат участие хора с всякаква полова ориентировка, които поддържат концепцията за подобен вид демонстрации в отбрана на съществени.
Така Върховен административен съд стига до извод, че думите на Милена би трябвало да се възприемат като аргументация на персонално мнение, че сходна гласност не е съвместима с интимния темперамент на връзките, а не като отказване на самото право на самоопределяне и равнопоставеност на представителите на ЛГБТ общността.
„ По този метод и грубите думи „ всякакви извратеняци “ и „ арогантни “ са адресирани към обособени лица, чийто външен тип и действия са ги провокирали, а не заради половата им ориентировка, която не е част от описанието, употребявано от Милена Славова “, се споделя в решението.
Според висшите съдии държанието на певицата демонстрира, че тя разграничава участниците в гей парадите и хората с хомосексуална ориентировка.
„ В неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите и явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група “, написа Върховен административен съд.
Съдът не се съгласява и с аргумента на първата инстанция, че публичното състояние на Славова е в положение да наложи нейното мнение, който е дал такива образци с каузи в Страсбург, свързани с изявления на кметовете на Москва и Варшава. Върховен административен съд отбелязва, че в тази ситуация обликът на певицата не може да се съпоставя с този на кмет.
„ Публичният ѝ облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост “, написа в окончателното си решение съдът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ