На господари на мълчанието ли ще си играем пак?
„ Това решение ще бъде взето от президента Румен Радев “, дава отговор волейболистът народен представител Владимир Николов, запитан в първия парламентарен ден дали той ще става министър на спорта.
Изречението с дребни вариации може да се чуе от множеството от хората на Радев. Те се движат и работят с неговото име на уста. Внушението – той и единствено той взема решение.
Най-приближените до досегашния президент като Гълъб Донев избират мъглявите клишета.
„ Каквото българският народ има като дневен ред, ще е и в нашия дневен ред “, споделя той.
Обещанията са доста решителни и също толкоз необятни.
По тв приемниците вървят няколко от известните лица на обединението, които се броят на едната ръка. Те също редят общи приказки с полирана убеденост.
Това е говоренето, което идва от спечелилия „ Прогресивна България “, обединението, която след броени часове с държавното управление си ще влезе напълно във властта, след цялостното болшинство в Народното събрание и налагащата се доминация в политическия живот.
Самият Радев, който направи акцията и чието лице грееше от всеки билборд и който завоюва изборите с едно много изразено мажоритарно гласоподаване (на парламентарни избори), все по този начин го играе нещо приблизително сред цар и президент.
Той се появява строго режисирано, а когато приказва, преди този момент основава упоритото чувство, че добре е научил и изрепетирал авансово написани реплики. Радев не импровизира. Действа по проект, приказва по проект. Колкото и както му е комфортно.
Свел е общественото си наличие до няколкоминутни откъслечни фрази в изборната нощ и след това на влизане в Народното събрание, с цел да разгласи, че „ с огромна възможност ще е министър председател “, до благодарности за поддръжката, поздрави за 6 май и до зашеметяващото със своята значимост известие, че е бил санкциониран в деня на вота и бързо се е изплатил, тъй като, несъмнено, почита законите. И, несъмнено, той е като всички останали – както разгласи при напускането си на „ Дондуков “ 2 – „ елементарен жител “.
В същото време очевидно видял, че е нацелил рецептата за харесване – сдържан популизъм, сбитост, отбягване на конкретността, той пази безмълвие. Радев и по време на акцията даде две-три изявленията с авансово добре премислени отговори на ясно авансово рамкирани въпроси. Играта е на несъмнено.
Пресконференция нямаше нито след изборната победа, нито по-късно. Отговори също.
Докато може, той ще се пробва да не излиза от облика на президент. Как това ще се случва, когато го затиснат проблемите в новото му съществуване на министър-председател, не е ясно.
Засега наподобява, че счита да черпи от традициите – моделите на Симеон Сакскобургготски и на Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ като министър председател постоянно, изключително в по-неприятни моменти, обичаше на крайник да отиде някъде из страната, където да се излее, както му е угодно.
Бившият цар министър председател е друга история, в която нищоговоренето му разви цяла школа тълкуватели. Но въпреки всичко той имаше известно опрощение, че срещаше компликации от време на време (често) с българския език.
Има в сегашната обстановка известно дежавю със Симеон Саксобургготски. Като министър председател, той по този начин и не спря да играе цар. Затова си беше назначил представител – починалият Димитър Цонев, който доброжелателно избягваше рискови отговори. Когато Царя проговореше, си беше съвсем събитие, наставаше раздвижване. Изглежда, че някои от най-известните реплики на Симеон, превърнати в класика, сега получават своите римейки. Например това „ когато му пристигна времето “. Напоследък сме непрекъснато в пространството на „ когато му пристигна времето “. То при ръководството на Национална движение „Симеон Втори" по този начин и не пристигна в множеството случаи…
Някаква версия се разиграва и на друга известна фраза на Сакскобургготски: „ Бъдете господари на мълчанието, а не плебеи на думите! “. С тези думи той се обърна към депутатите си през юни 2001 година, като съветът стана знаков за неговия жанр на политическо държание, целящ нерешителност и отбягване на недомислени изявления. Депутатите на Национална движение „Симеон Втори" след това се оказаха всичко друго, само че не и „ господари на мълчанието “.
Сега обаче групировката, ръководена от някогашни военни, основава много повече в началото чувство за дисциплина и податливост към йерархичност, смирение, вземане предвид и послушание. Т.е. в по-голяма степен наподобява, че ще следва повика за мълчанието и неговите господари.
Румен Радев, назоваван от хората си „ президента Радев “, следва поредно царско-президентската линия. Във вторник той не се появи и на консултациите при своята досегашна вицепрезидентка, само че към този момент пълновръстен държавен глава – Илияна Йотова. Отново като знак, че това не му е „ равнище “. Пак по линията на равнището или тъй като не му е пристигнало времето, на 6 май отсъстваше и от формалната гала, на която още веднъж в центъра към този момент не беше той, нищо че към този момент е " елементарен жител ".
На консултациите на „ Дондуков “ 2 прати оперативните си представители – Гълъб Донев, Петър Витанов и очертаващия се в ролята на представител – Антон Кутев, както и Владимир Николов. Но даже и те оповестиха, че няма да дават отговор на въпроси, единствено плътно си споделиха, каквото имат да кажат, и си потеглиха. Обещаната смяна в стила на ръководство би могла да се очаква и в общуването с медиите – в случай че се търси прозрачност, отново обещавана. Но до момента се следва линията на „ свеждането “, връзката протича в едната посока, като още веднъж се заобикалят неуместните тематики и въпроси.
„ Създава се чувството, че всичко още веднъж става зад кадър. Преди нещо се говореше, а се правеше напълно друго откъм гърба. Сега начело се мълчи, а откъм гърба отново се прави нещо, което не виждаме “, разяснява специалистът по политическа връзка доцент Татяна Буруджиева по Нова нюз във вторник.
Другият миг в говоренето, колкото и нищожно да е към този момент, на представителите на ПБ също е прочут, не по добър метод - отговорите са в „ президента Радев “, той знае, той взема решение. Той, той, той… На фона на 131 депутати.
През деветте си години като държавен глава Румен Радев поредно демонстрираше своето отрицание към партиите, подкопаваше в допълнение доверието в така и така мощно разтърсената политическа система. Сега идва като избавител, оня, който ще оправи нещата. Управлението на ПБ обаче има огромни благоприятни условия в действителност до дъно да изпразни от наличие бг партиите и партийната система, това е една тлееща заплаха, която не е за занемаряване.
Радев държи на егото си, а чувството, че няма нищо срещу йерархията и лидерската фиксация в себе си не става по-слабо в тези седмици след изборната победа. В началото на първия си мандат дълго беше титулован „ военачалник “, в този момент към момента е " президентът " за своите съпартийци и почитатели, които свеждат нещата до неговата личност и воля.
Генерал-президент, който в действителност е министър председател с цялостно парламентарно болшинство.
Това не е добър знак.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Изречението с дребни вариации може да се чуе от множеството от хората на Радев. Те се движат и работят с неговото име на уста. Внушението – той и единствено той взема решение.
Най-приближените до досегашния президент като Гълъб Донев избират мъглявите клишета.
„ Каквото българският народ има като дневен ред, ще е и в нашия дневен ред “, споделя той.
Обещанията са доста решителни и също толкоз необятни.
По тв приемниците вървят няколко от известните лица на обединението, които се броят на едната ръка. Те също редят общи приказки с полирана убеденост.
Това е говоренето, което идва от спечелилия „ Прогресивна България “, обединението, която след броени часове с държавното управление си ще влезе напълно във властта, след цялостното болшинство в Народното събрание и налагащата се доминация в политическия живот.
Самият Радев, който направи акцията и чието лице грееше от всеки билборд и който завоюва изборите с едно много изразено мажоритарно гласоподаване (на парламентарни избори), все по този начин го играе нещо приблизително сред цар и президент.
Той се появява строго режисирано, а когато приказва, преди този момент основава упоритото чувство, че добре е научил и изрепетирал авансово написани реплики. Радев не импровизира. Действа по проект, приказва по проект. Колкото и както му е комфортно.
Свел е общественото си наличие до няколкоминутни откъслечни фрази в изборната нощ и след това на влизане в Народното събрание, с цел да разгласи, че „ с огромна възможност ще е министър председател “, до благодарности за поддръжката, поздрави за 6 май и до зашеметяващото със своята значимост известие, че е бил санкциониран в деня на вота и бързо се е изплатил, тъй като, несъмнено, почита законите. И, несъмнено, той е като всички останали – както разгласи при напускането си на „ Дондуков “ 2 – „ елементарен жител “.
В същото време очевидно видял, че е нацелил рецептата за харесване – сдържан популизъм, сбитост, отбягване на конкретността, той пази безмълвие. Радев и по време на акцията даде две-три изявленията с авансово добре премислени отговори на ясно авансово рамкирани въпроси. Играта е на несъмнено.
Пресконференция нямаше нито след изборната победа, нито по-късно. Отговори също.
Докато може, той ще се пробва да не излиза от облика на президент. Как това ще се случва, когато го затиснат проблемите в новото му съществуване на министър-председател, не е ясно.
Засега наподобява, че счита да черпи от традициите – моделите на Симеон Сакскобургготски и на Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ като министър председател постоянно, изключително в по-неприятни моменти, обичаше на крайник да отиде някъде из страната, където да се излее, както му е угодно.
Бившият цар министър председател е друга история, в която нищоговоренето му разви цяла школа тълкуватели. Но въпреки всичко той имаше известно опрощение, че срещаше компликации от време на време (често) с българския език.
Има в сегашната обстановка известно дежавю със Симеон Саксобургготски. Като министър председател, той по този начин и не спря да играе цар. Затова си беше назначил представител – починалият Димитър Цонев, който доброжелателно избягваше рискови отговори. Когато Царя проговореше, си беше съвсем събитие, наставаше раздвижване. Изглежда, че някои от най-известните реплики на Симеон, превърнати в класика, сега получават своите римейки. Например това „ когато му пристигна времето “. Напоследък сме непрекъснато в пространството на „ когато му пристигна времето “. То при ръководството на Национална движение „Симеон Втори" по този начин и не пристигна в множеството случаи…
Някаква версия се разиграва и на друга известна фраза на Сакскобургготски: „ Бъдете господари на мълчанието, а не плебеи на думите! “. С тези думи той се обърна към депутатите си през юни 2001 година, като съветът стана знаков за неговия жанр на политическо държание, целящ нерешителност и отбягване на недомислени изявления. Депутатите на Национална движение „Симеон Втори" след това се оказаха всичко друго, само че не и „ господари на мълчанието “.
Сега обаче групировката, ръководена от някогашни военни, основава много повече в началото чувство за дисциплина и податливост към йерархичност, смирение, вземане предвид и послушание. Т.е. в по-голяма степен наподобява, че ще следва повика за мълчанието и неговите господари.
Румен Радев, назоваван от хората си „ президента Радев “, следва поредно царско-президентската линия. Във вторник той не се появи и на консултациите при своята досегашна вицепрезидентка, само че към този момент пълновръстен държавен глава – Илияна Йотова. Отново като знак, че това не му е „ равнище “. Пак по линията на равнището или тъй като не му е пристигнало времето, на 6 май отсъстваше и от формалната гала, на която още веднъж в центъра към този момент не беше той, нищо че към този момент е " елементарен жител ".
На консултациите на „ Дондуков “ 2 прати оперативните си представители – Гълъб Донев, Петър Витанов и очертаващия се в ролята на представител – Антон Кутев, както и Владимир Николов. Но даже и те оповестиха, че няма да дават отговор на въпроси, единствено плътно си споделиха, каквото имат да кажат, и си потеглиха. Обещаната смяна в стила на ръководство би могла да се очаква и в общуването с медиите – в случай че се търси прозрачност, отново обещавана. Но до момента се следва линията на „ свеждането “, връзката протича в едната посока, като още веднъж се заобикалят неуместните тематики и въпроси.
„ Създава се чувството, че всичко още веднъж става зад кадър. Преди нещо се говореше, а се правеше напълно друго откъм гърба. Сега начело се мълчи, а откъм гърба отново се прави нещо, което не виждаме “, разяснява специалистът по политическа връзка доцент Татяна Буруджиева по Нова нюз във вторник.
Другият миг в говоренето, колкото и нищожно да е към този момент, на представителите на ПБ също е прочут, не по добър метод - отговорите са в „ президента Радев “, той знае, той взема решение. Той, той, той… На фона на 131 депутати.
През деветте си години като държавен глава Румен Радев поредно демонстрираше своето отрицание към партиите, подкопаваше в допълнение доверието в така и така мощно разтърсената политическа система. Сега идва като избавител, оня, който ще оправи нещата. Управлението на ПБ обаче има огромни благоприятни условия в действителност до дъно да изпразни от наличие бг партиите и партийната система, това е една тлееща заплаха, която не е за занемаряване.
Радев държи на егото си, а чувството, че няма нищо срещу йерархията и лидерската фиксация в себе си не става по-слабо в тези седмици след изборната победа. В началото на първия си мандат дълго беше титулован „ военачалник “, в този момент към момента е " президентът " за своите съпартийци и почитатели, които свеждат нещата до неговата личност и воля.
Генерал-президент, който в действителност е министър председател с цялостно парламентарно болшинство.
Това не е добър знак.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ