“Ирпин и Буча са на 15 км от вкъщи, руснаците бяха на няма и 5 км...
Това описа пред ФрогНюз Красимир, който живее и работи в Киив от шест години.
Разговарям с Красимир от Варна пред културния център в Болград. И двамата сме там във връзка Международния фестивал за етнографско кино “ОКО ”. Аз като публицист, той - като фен. Избрал да прекара отпуска си там, тъй като му е забавен районът на Бесарабия.
С Красимир се запознахме в първата вечер на, на самото му разкриване. Между деня на запознанството ни и изявлението ни сме били дружно в, ходили сме дружно до езерото Ялпуг, изпили сме доста мая, един път сме яли и украински борш. Разказа ми доста истории от Украйна, до момента в който най-после се съгласи да създадем изявление.
Красимир на езерото Ялпуг
Говорим за първите дни на войната. За първите минути от 24 февруари 2024 година, само че и за живота в Киив през днешния ден, споделя Красимир.
От какъв брой години живеете в Киив?
Живея там от 6 години, надлежно работя там.
Вие сте претърпели първите дни на войната?
Да.
И какво се случи, по какъв начин се събудихте на 24 февруари 2022 година?
Събудих се на 24 февруари сутринта към 4 часа, виновникът за събуждането ми беше нашият котарак Тимофей или Тимоха на галено. Докато той не се убеди, че сме се събудили, не се отхвърли да удря с лапи по лицата ни. След това отворих новините и пишеше, че Владимир Путин афишира, че “специална военна интервенция ” стартира против Украйна. В началото той разгласи, че тя е единствено на територията на Донецка и Луганска област. Десет минути по-късно обаче, се чуха първите гърмежи в далечината - близо до у дома са гражданското летище “Жуляни ” и товарното “Гостомел ”.
Какво се случи след гърмежите, по какъв начин продължи денят?
24 февруари продължи като станахме всичките, кой пи кафе, кой се подготви за работа. Аз да вземем за пример потеглих към работа още сутринта, тъй като никой не знаеше, че стартира пълномащабна война. Мислехме, че ще са единствено лимитирани удари някъде. След като стигнахме до работа, ни пуснаха, върнахме се у дома. Най-интересното беше, че градският превоз към момента работеше, както и сутринта при отиването на работа.
След като се върнах у дома, разумно е да се купят движимости от първа нужда. Хляб, ориз, гречка - в Украйна гречката е доста известна. След това, дружно с териториалната защита, тръгнахме да търсим знаци - бяха се появили информации, че има всякакви знаци по стълбове, по здания, на всички места. И такива знаци фактически имаше.
Знаци защо?
Нямам визия защо. Нещо е маркирано по този метод.
От кого - от руснаците?
Да, или от локални, които ги поддържат. Представете си един махленски дирек за лампа с маркировка хикс. На този дирек, на тази същата скамейка, ние предната вечер седяхме - този хикс го нямаше там. Това нещо не се маха по никакъв метод, с изключение на да го залепиш със специфична багра на териториалната защита. Когато намериш знака, им казваш, те идват и боядисват този сектор. С каква цел са правени тези знаци, никой не знае.
А имате ли догатки?
Предложенията са, че са маркирали цели за удари от ракети, от снаряди. Това се допуска.
Имахте ли други действия с териториалната защита?
Едно от първите неща, които правихме, беше да махнем табелите с наименованията на улиците и номерата на блокове. Целта беше, в случай че има диверсанти, да не се ориентират. Хората, които живеят в жилищния комплекс, си знаят кое какво е, нямат потребност да питат дори. С течение на времето обаче имаше такива, които питаха - след седмица-две. На който пита, казваш нещо друго, което не е правилно и надлежно подаваш сигнал към хората, към които би трябвало, те ги задържат и ги предават на Службата за сигурност на Украйна и на полицията. Това беше първоначално.
Същевременно се обявяваха въздушни паники, слизаш в мазето на блока. Всичките изби бяха отворени, с цел да може при потребност да се слезе. В жилищния комплекс от живущи 10 000 индивида, бяха останали по-малко от 1000. Общо взето, всичките се знаехме по физиономия. Повечето се бяха изнесли кой където може.
На какъв брой километра от Вас бяха съветските войски в първите дни?
В първите дни, относително надалеч. и да вземем за пример са на 15-20 километра по права линия от у дома. С течение на времето обаче те бяха почнали да доближават. Има едно село Стоянка, то се намира по пътя за Житомир, което е основният път. Селото се намира след моста на река Ирпин. Бяха стигнали до тази река, която е на по-малко от 5 километра от у дома.
Мислехте ли си да се върнете в България?
Не. След като не съм си тръгнал първите два-три дни, взех решение, че с каквото мога ще съм потребен. Все отново работя, макар че там, където работя, в оня миг не работехме с пациенти - разумно, няма по какъв начин и да дойдат, само че всичко останало като действия на клиниката работеше. Самата клиника се занимава с пациенти, с родилки. Няма по какъв начин да кажем кажем на бременната жена: “Сега не раждай ”. Майките бяха заведени на безвредни места в Западна Украйна.
Новородени бебета в бомбоубежище
Когато работиш, помагаш на страната, плащаш налози. От тези налози страната устоя армията си и по този начин нататък.
В региона имаме супермаркет на една от веригите магазини в Украйна. Всички останали дребни магазини бяха затворени. Този супермаркет продължи да работи, макар че съвсем не беше останало какво да се продава след първите 3-4 дни. Най-сложно беше да се доставя самун в този регион, тъй като ние се намираме на 5 километра от река Ирпин, която в действителност е естествена преграда пред съветската войска за нахлуване в Киив.
В един миг хора от жилищния комплекс доставиха брашно в магазина, пък магазинът пече самун на място и го продава. Други хора доставиха квас за самун. В магазина месеха тесто, печаха самун, даваха го съвсем гратис - един самун беше 5 гривни (около 20 български стотинки, бел. ред.), едвам покрият някакви разноски за тока на магазина. Не желаеха да взимат и тези пари, само че хората взеха решение, че ще им ги оставят. Те до дъно не ги желаеха, само че хората донесоха една транспарантна кутия, в последна сметка пускаха 5-те гривни там. Някои пускаха и по повече.
Работите в болница. На 8 юли. Какво мислите за това?
Удариха болничен комплекс, както е да вземем за пример Александровска болница в София - отново по този начин има огромен закрит двор и разнообразни отделения. Този болничен комплекс - " Охматдит ", е профилиран за деца. Това е чисто терористичен акт, от моя позиция, а допускам - и от гледната точка на по-голямата част от хората. Не можеш да твърдиш, че не удряш цивилна инфраструктура и де факто да се целиш в болница. Поне от три разнообразни ъгъла е снимано по какъв начин ракетата пада в това поделение. Съответно цялата болница, целият комплекс претърпява опустошение, тъй като ударната вълна е много огромна.
Изпитваше ли Киив боязън?
Не. В началото може би хората малко се опасяваха, по-късно всички се сплотиха и кой с каквото може да е потребен, е бил потребен. Пълнеха се чували с пясък, с цел да се вършат барикадите към или в града. Фирмите и служащите, които се занимават със заваряване в автосервизи, правеха нещо, което на украински му споделят “ежики ” (в превод - таралеж, бел. ред.). Те се поставят на пътя, с цел да не може да минава верижна техника или по-голяма техника. Кой с каквото е можел да бъде потребен, е бил потребен. Градът се трансформира в един общ организъм, само че и освен Киив, а съвсем цяла Украйна.
Сега по какъв начин е животът в Киив?
Киив публично е към 3 милиона, само че най-вероятно сега са доста повече тъй като има доста преселенци от други области. Киив продължава да живее, само че не е не запомнил, че е във война. Виждаш бойци с протези, без ръце. На единия сектор от Майдана има флагчета. Всяко знаменце значи, че някой го е сложил за умрял боен. Повечето флагчета там са украински, само че освен. Там има.
За, който почина през февруари?
Да, виждал съм това българско знаменце - то стои там.
Интервю на Илияна Маринкова от Болград, Украйна
Разговарям с Красимир от Варна пред културния център в Болград. И двамата сме там във връзка Международния фестивал за етнографско кино “ОКО ”. Аз като публицист, той - като фен. Избрал да прекара отпуска си там, тъй като му е забавен районът на Бесарабия.
С Красимир се запознахме в първата вечер на, на самото му разкриване. Между деня на запознанството ни и изявлението ни сме били дружно в, ходили сме дружно до езерото Ялпуг, изпили сме доста мая, един път сме яли и украински борш. Разказа ми доста истории от Украйна, до момента в който най-после се съгласи да създадем изявление.
Красимир на езерото Ялпуг
Говорим за първите дни на войната. За първите минути от 24 февруари 2024 година, само че и за живота в Киив през днешния ден, споделя Красимир.
От какъв брой години живеете в Киив?
Живея там от 6 години, надлежно работя там.
Вие сте претърпели първите дни на войната?
Да.
И какво се случи, по какъв начин се събудихте на 24 февруари 2022 година?
Събудих се на 24 февруари сутринта към 4 часа, виновникът за събуждането ми беше нашият котарак Тимофей или Тимоха на галено. Докато той не се убеди, че сме се събудили, не се отхвърли да удря с лапи по лицата ни. След това отворих новините и пишеше, че Владимир Путин афишира, че “специална военна интервенция ” стартира против Украйна. В началото той разгласи, че тя е единствено на територията на Донецка и Луганска област. Десет минути по-късно обаче, се чуха първите гърмежи в далечината - близо до у дома са гражданското летище “Жуляни ” и товарното “Гостомел ”.
Какво се случи след гърмежите, по какъв начин продължи денят?
24 февруари продължи като станахме всичките, кой пи кафе, кой се подготви за работа. Аз да вземем за пример потеглих към работа още сутринта, тъй като никой не знаеше, че стартира пълномащабна война. Мислехме, че ще са единствено лимитирани удари някъде. След като стигнахме до работа, ни пуснаха, върнахме се у дома. Най-интересното беше, че градският превоз към момента работеше, както и сутринта при отиването на работа.
След като се върнах у дома, разумно е да се купят движимости от първа нужда. Хляб, ориз, гречка - в Украйна гречката е доста известна. След това, дружно с териториалната защита, тръгнахме да търсим знаци - бяха се появили информации, че има всякакви знаци по стълбове, по здания, на всички места. И такива знаци фактически имаше.
Знаци защо?
Нямам визия защо. Нещо е маркирано по този метод.
От кого - от руснаците?
Да, или от локални, които ги поддържат. Представете си един махленски дирек за лампа с маркировка хикс. На този дирек, на тази същата скамейка, ние предната вечер седяхме - този хикс го нямаше там. Това нещо не се маха по никакъв метод, с изключение на да го залепиш със специфична багра на териториалната защита. Когато намериш знака, им казваш, те идват и боядисват този сектор. С каква цел са правени тези знаци, никой не знае.
А имате ли догатки?
Предложенията са, че са маркирали цели за удари от ракети, от снаряди. Това се допуска.
Имахте ли други действия с териториалната защита?
Едно от първите неща, които правихме, беше да махнем табелите с наименованията на улиците и номерата на блокове. Целта беше, в случай че има диверсанти, да не се ориентират. Хората, които живеят в жилищния комплекс, си знаят кое какво е, нямат потребност да питат дори. С течение на времето обаче имаше такива, които питаха - след седмица-две. На който пита, казваш нещо друго, което не е правилно и надлежно подаваш сигнал към хората, към които би трябвало, те ги задържат и ги предават на Службата за сигурност на Украйна и на полицията. Това беше първоначално.
Същевременно се обявяваха въздушни паники, слизаш в мазето на блока. Всичките изби бяха отворени, с цел да може при потребност да се слезе. В жилищния комплекс от живущи 10 000 индивида, бяха останали по-малко от 1000. Общо взето, всичките се знаехме по физиономия. Повечето се бяха изнесли кой където може.
На какъв брой километра от Вас бяха съветските войски в първите дни?
В първите дни, относително надалеч. и да вземем за пример са на 15-20 километра по права линия от у дома. С течение на времето обаче те бяха почнали да доближават. Има едно село Стоянка, то се намира по пътя за Житомир, което е основният път. Селото се намира след моста на река Ирпин. Бяха стигнали до тази река, която е на по-малко от 5 километра от у дома.
Мислехте ли си да се върнете в България?
Не. След като не съм си тръгнал първите два-три дни, взех решение, че с каквото мога ще съм потребен. Все отново работя, макар че там, където работя, в оня миг не работехме с пациенти - разумно, няма по какъв начин и да дойдат, само че всичко останало като действия на клиниката работеше. Самата клиника се занимава с пациенти, с родилки. Няма по какъв начин да кажем кажем на бременната жена: “Сега не раждай ”. Майките бяха заведени на безвредни места в Западна Украйна.
Новородени бебета в бомбоубежище
Когато работиш, помагаш на страната, плащаш налози. От тези налози страната устоя армията си и по този начин нататък.
В региона имаме супермаркет на една от веригите магазини в Украйна. Всички останали дребни магазини бяха затворени. Този супермаркет продължи да работи, макар че съвсем не беше останало какво да се продава след първите 3-4 дни. Най-сложно беше да се доставя самун в този регион, тъй като ние се намираме на 5 километра от река Ирпин, която в действителност е естествена преграда пред съветската войска за нахлуване в Киив.
В един миг хора от жилищния комплекс доставиха брашно в магазина, пък магазинът пече самун на място и го продава. Други хора доставиха квас за самун. В магазина месеха тесто, печаха самун, даваха го съвсем гратис - един самун беше 5 гривни (около 20 български стотинки, бел. ред.), едвам покрият някакви разноски за тока на магазина. Не желаеха да взимат и тези пари, само че хората взеха решение, че ще им ги оставят. Те до дъно не ги желаеха, само че хората донесоха една транспарантна кутия, в последна сметка пускаха 5-те гривни там. Някои пускаха и по повече.
Работите в болница. На 8 юли. Какво мислите за това?
Удариха болничен комплекс, както е да вземем за пример Александровска болница в София - отново по този начин има огромен закрит двор и разнообразни отделения. Този болничен комплекс - " Охматдит ", е профилиран за деца. Това е чисто терористичен акт, от моя позиция, а допускам - и от гледната точка на по-голямата част от хората. Не можеш да твърдиш, че не удряш цивилна инфраструктура и де факто да се целиш в болница. Поне от три разнообразни ъгъла е снимано по какъв начин ракетата пада в това поделение. Съответно цялата болница, целият комплекс претърпява опустошение, тъй като ударната вълна е много огромна.
Изпитваше ли Киив боязън?
Не. В началото може би хората малко се опасяваха, по-късно всички се сплотиха и кой с каквото може да е потребен, е бил потребен. Пълнеха се чували с пясък, с цел да се вършат барикадите към или в града. Фирмите и служащите, които се занимават със заваряване в автосервизи, правеха нещо, което на украински му споделят “ежики ” (в превод - таралеж, бел. ред.). Те се поставят на пътя, с цел да не може да минава верижна техника или по-голяма техника. Кой с каквото е можел да бъде потребен, е бил потребен. Градът се трансформира в един общ организъм, само че и освен Киив, а съвсем цяла Украйна.
Сега по какъв начин е животът в Киив?
Киив публично е към 3 милиона, само че най-вероятно сега са доста повече тъй като има доста преселенци от други области. Киив продължава да живее, само че не е не запомнил, че е във война. Виждаш бойци с протези, без ръце. На единия сектор от Майдана има флагчета. Всяко знаменце значи, че някой го е сложил за умрял боен. Повечето флагчета там са украински, само че освен. Там има.
За, който почина през февруари?
Да, виждал съм това българско знаменце - то стои там.
Интервю на Илияна Маринкова от Болград, Украйна
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ