Президентските избори - лакмус за достойнството
Това схващане прозвуча преди време в една от гледаните коментарни ТВ стратегии. Ще може ли България, „ орисана “ да е под въздействието на разнообразни външни фактори, да гради с тях връзки с достолепие. Т.е., дали най-сетне народът ще се окаже кадърен да се сплоти към консенсус за обща орис.
Този мироглед е изключително нужен през днешния ден, тъй като акцентира основното значение на идния избор, за разлика от потока сметки, кой с кого да се договаря въз основа на събиране и изваждане на гласове. Истината е, че президентският пост не може да бъде извоюван с някаква аритметика, нужни са мощни кандидатури и деен публичен спор на първо място по тематиките за външната политика и националната сигурност.
Това предизвикателство по необикновен метод важи и за Българска социалистическа партия. Преди всичко – каква платформа за отговорностите и дилемите на президентската двойка да предложи, тъй че да стартира да възстановява доверие към себе си като нужната на страната партия.
Като начално изискване са нужни ясни позиции по три въпроса
Първият е въпросът за войната и мира. Премиерът Радев и държавното управление поредно отстояват национално виновното схващане за политика в интерес на мира, а не на войната като път към разрешаване и на най-острите спорове и несъгласия. Това държание явно подхранва и вярата резултатът от президентските избори да затвърди достойното държание на страната в актуалните разломни действителности.
По този съдбоносен въпрос Българска социалистическа партия е длъжна да се постарае да уплътни позицията в интерес на мира като уточни, че тя се нуждае от ясно дефиниран крайъгълен камък, който да я обосновава на солидна кардинална основа в контраст на изказванията за обслужване на непознати, надали не антиевропейски ползи. Такава основа предлага правилото на споделената сигурност, която значи причинност, споделена отговорност, сигурност „ със “, вместо „ против “ и нуклеарна сигурност посредством партньорство, т.е., че страните ще градят националната си сигурност не за сметка един на различен, а въз основа на взаимно допустимия баланс на ползи
Новоизбраният президентски екип би трябвало с встъпването си в служба да развие цялостното си виждане, предпазено още в предизборната акция, за политиката на страната в отговор на действителните опасности до към 2030-та година страната да бъде въвлечена във война в Европа. Очакванията и приготовленията за подобен сюжет звучат от най-отговорните равнища на НАТО, както и на ЕС; разрастват се концепциите за разполагане на нуклеарни оръжия в страни от така наречен Източен фланг; постанова се курс на милитаризация освен на стопанските системи, само че и на обществата.
Президентският пост е най-високата трибуна
в страната с право на директни обръщения към нацията. Българска социалистическа партия разполага с незаместим опит и потенциал да обоснове комплекс от позиции, които аргументирано да бъдат огласени в първите обществени послания на новоизбрания държавен глава по отношение на правилото за споделената сигурност като фундамента за трайно омиротворяване и демилитаризация в цялостно единодушие с основополагащите полезности и цели на Европейския план.
Същевременно, с не по-малка заостреност стои през днешния ден и въпросът за работещата страна. Правителството съобщи воля да вкара ред и въздаде правдивост въз основа не на досегашни идеологически пристрастия, а на повелите на здравия разсъдък. Звучи примамливо за общество, травмирано от конфликта на високопарни искания с бруталните практики на всевластния „ модел “.
Но тук към този момент е мястото на Българска социалистическа партия като нужния коректив. В предизборните си послания тя е длъжна да обоснове целта на производителния труд като основния фактор за конкурентна стопанска система и проспериращо общество. Дълбоко подвеждащо и нездравословно е разбирането, залегнало в основата на държавната политика, че плоските налози вид „ данъчен парадайс “ и нископлатеният труд са решаващите конкурентни преимущества на страната през днешния ден. Тъкмо в противен случай – страните, където има почтена работа въз основа на групово трудово договаряне и солидарно шерване на тежестите са на първите места в класациите както за конкурентоспособност, по този начин и за начетеност, опазване на здравето и високи приходи...
Кандидат-президентската платформа на БСП
следва релефно да съобщи уговорката президентството предпочитано да предизвиква положителната работа като пиедестал на благополучието на всеки и на всички дружно. Тази поръчка следва да стане основа за сливане на разнообразни леви сили и обединения, за поддръжка от страна на работещите хора, на всички, които жадуват за общество, което възнаграждава добросъвестния труд, отхвърля далаверата и комара и санкционира грабежа и употребата.
Третият въпрос е за публичния контракт. Нито почтено място в света, нито работеща страна са вероятни без общовалиден и настоящ публичен контракт, утвърждаващ разбирането за обща орис. У нас през днешния ден тази основополагаща роля е призвана да извършва Конституцията, призната преди 35 години на 12 юли 1991 година от Седмото Велико Народно заседание с гласовете на над три четвърти от народните представители.
Именно Българска социалистическа партия е длъжна, като главната мощ, осигурила приемането на Конституцията, да употребява идната акция като опция да открои особената отговорност на президента и вицепрезидента за реализирането на процедура на тази основна роля на Основния закон.
С течение на времето се наложи изказванието, че президентът имал чисто представителни функционалности на надали не непряк наблюдаващ, коментиращ понякога ставащото у нас и по света. Подобен мироглед обаче няма нищо общо с конституционния план. Всъщност, президентът е предназначен всекидневно да се грижи, по този начин щото трите управляващи – законодателната, изпълнителната и правосъдната, да работят в синхрон според конституционните им пълномощия и отговорности.
Първото изискване новоизбраният държавен глава да може да извърши тази си роля е той в следизборното си послание към Народното събрание високо да съобщи своята
решителност като страж на Конституцията
да отстоява нейните полезности и правила и да влияе за точното й използване и развиване като основата на народовластието, правовия ред и актуалната обществена страна. С разбирането, че точно в нея е заложена повелята за съчетаване на националното и държавното единение с правилото за достолепието и правата на личността.
Впрочем, по отношение на горното си заслужава да си напомним президентските избори от 1996 година като назидателен образец за тъпчене на всевъзможни показа за достолепие, включително и на съществени конституционни правила. Тогава претендентът на Българска социалистическа партия в мое лице печелеше очевидна преднина с лозунга „ Заедно – за България “ точно като поръчка за споделена национална орис.
Мнозинството в Конституционния съд с решението си от 23 юли 1996 година по искане на 54 депутати от опозицията не позволи да бъда регистриран като претендент с неуместния мотив, че не съм български жител по рождение, защото не съм роден в България. Само че в Основния закон черно на бяло е записано, че български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител (какъвто е моят случай), че Конституцията е висш закон и другите закони не могат да й опонират, както и че нейните разпореждания имат директно деяние.
Нужна е в действителност висша антиконституционна казуистика,
с цел да извъртиш решението си в цялостен прорез с тези пределно ясни конституционни разпореждания. Без да се смущава, Конституционен съд тогава сътвори юридически парадокс с едничката цел да се отвори път за „ победа “ на тогавашния претендент на „ демократичните сили “.
За Българска социалистическа партия в този лишен от всякакво достолепие епизод има двойна поука. В светлината на миналото време стана задоволително ясно, че уверенията на тогавашното управление за положително решение на Конституционен съд са били без покритие, както и че в действителност пожеланият претендент е бил различен. Остава да гадаем до каква степен отводът за регистрация на претендента на Българска социалистическа партия не е бил безчестно дело и на авторитетни среди в самата партия.
Станалото тогава напълно не остана без най-сериозни последствия. Предопределената загуба на президентските избори от октомври-ноември 1996 година породи сериозен и задълбочаващ се срив на доверието в Българска социалистическа партия като ръководеща партия, отключил пропадането към невиждано острата рецесия от 1996-97 година, оставката на държавното управление на Демократичната левица и идването на власт на Съюз на демократичните сили като инструмент на така наречен шокова терапия с разрушителните си последствия за стопанската система и обществото.
Горчивият опит от 96-та година има своите директни поучения и за днешния ден. Въпросът е дали Българска социалистическа партия, в днешния извънредно сложен за нея миг, ще се окаже способна на почтено държание, съответно в идната президентска акция по този начин, че още веднъж да се потвърди като притежател на непреходни морални полезности, а не злокачествени зависимости.
Предстои да забележим.
Нови времена
Този мироглед е изключително нужен през днешния ден, тъй като акцентира основното значение на идния избор, за разлика от потока сметки, кой с кого да се договаря въз основа на събиране и изваждане на гласове. Истината е, че президентският пост не може да бъде извоюван с някаква аритметика, нужни са мощни кандидатури и деен публичен спор на първо място по тематиките за външната политика и националната сигурност.
Това предизвикателство по необикновен метод важи и за Българска социалистическа партия. Преди всичко – каква платформа за отговорностите и дилемите на президентската двойка да предложи, тъй че да стартира да възстановява доверие към себе си като нужната на страната партия.
Като начално изискване са нужни ясни позиции по три въпроса
Първият е въпросът за войната и мира. Премиерът Радев и държавното управление поредно отстояват национално виновното схващане за политика в интерес на мира, а не на войната като път към разрешаване и на най-острите спорове и несъгласия. Това държание явно подхранва и вярата резултатът от президентските избори да затвърди достойното държание на страната в актуалните разломни действителности.
По този съдбоносен въпрос Българска социалистическа партия е длъжна да се постарае да уплътни позицията в интерес на мира като уточни, че тя се нуждае от ясно дефиниран крайъгълен камък, който да я обосновава на солидна кардинална основа в контраст на изказванията за обслужване на непознати, надали не антиевропейски ползи. Такава основа предлага правилото на споделената сигурност, която значи причинност, споделена отговорност, сигурност „ със “, вместо „ против “ и нуклеарна сигурност посредством партньорство, т.е., че страните ще градят националната си сигурност не за сметка един на различен, а въз основа на взаимно допустимия баланс на ползи
Новоизбраният президентски екип би трябвало с встъпването си в служба да развие цялостното си виждане, предпазено още в предизборната акция, за политиката на страната в отговор на действителните опасности до към 2030-та година страната да бъде въвлечена във война в Европа. Очакванията и приготовленията за подобен сюжет звучат от най-отговорните равнища на НАТО, както и на ЕС; разрастват се концепциите за разполагане на нуклеарни оръжия в страни от така наречен Източен фланг; постанова се курс на милитаризация освен на стопанските системи, само че и на обществата.
Президентският пост е най-високата трибуна
в страната с право на директни обръщения към нацията. Българска социалистическа партия разполага с незаместим опит и потенциал да обоснове комплекс от позиции, които аргументирано да бъдат огласени в първите обществени послания на новоизбрания държавен глава по отношение на правилото за споделената сигурност като фундамента за трайно омиротворяване и демилитаризация в цялостно единодушие с основополагащите полезности и цели на Европейския план.
Същевременно, с не по-малка заостреност стои през днешния ден и въпросът за работещата страна. Правителството съобщи воля да вкара ред и въздаде правдивост въз основа не на досегашни идеологически пристрастия, а на повелите на здравия разсъдък. Звучи примамливо за общество, травмирано от конфликта на високопарни искания с бруталните практики на всевластния „ модел “.
Но тук към този момент е мястото на Българска социалистическа партия като нужния коректив. В предизборните си послания тя е длъжна да обоснове целта на производителния труд като основния фактор за конкурентна стопанска система и проспериращо общество. Дълбоко подвеждащо и нездравословно е разбирането, залегнало в основата на държавната политика, че плоските налози вид „ данъчен парадайс “ и нископлатеният труд са решаващите конкурентни преимущества на страната през днешния ден. Тъкмо в противен случай – страните, където има почтена работа въз основа на групово трудово договаряне и солидарно шерване на тежестите са на първите места в класациите както за конкурентоспособност, по този начин и за начетеност, опазване на здравето и високи приходи...
Кандидат-президентската платформа на БСП
следва релефно да съобщи уговорката президентството предпочитано да предизвиква положителната работа като пиедестал на благополучието на всеки и на всички дружно. Тази поръчка следва да стане основа за сливане на разнообразни леви сили и обединения, за поддръжка от страна на работещите хора, на всички, които жадуват за общество, което възнаграждава добросъвестния труд, отхвърля далаверата и комара и санкционира грабежа и употребата.
Третият въпрос е за публичния контракт. Нито почтено място в света, нито работеща страна са вероятни без общовалиден и настоящ публичен контракт, утвърждаващ разбирането за обща орис. У нас през днешния ден тази основополагаща роля е призвана да извършва Конституцията, призната преди 35 години на 12 юли 1991 година от Седмото Велико Народно заседание с гласовете на над три четвърти от народните представители.
Именно Българска социалистическа партия е длъжна, като главната мощ, осигурила приемането на Конституцията, да употребява идната акция като опция да открои особената отговорност на президента и вицепрезидента за реализирането на процедура на тази основна роля на Основния закон.
С течение на времето се наложи изказванието, че президентът имал чисто представителни функционалности на надали не непряк наблюдаващ, коментиращ понякога ставащото у нас и по света. Подобен мироглед обаче няма нищо общо с конституционния план. Всъщност, президентът е предназначен всекидневно да се грижи, по този начин щото трите управляващи – законодателната, изпълнителната и правосъдната, да работят в синхрон според конституционните им пълномощия и отговорности.
Първото изискване новоизбраният държавен глава да може да извърши тази си роля е той в следизборното си послание към Народното събрание високо да съобщи своята
решителност като страж на Конституцията
да отстоява нейните полезности и правила и да влияе за точното й използване и развиване като основата на народовластието, правовия ред и актуалната обществена страна. С разбирането, че точно в нея е заложена повелята за съчетаване на националното и държавното единение с правилото за достолепието и правата на личността.
Впрочем, по отношение на горното си заслужава да си напомним президентските избори от 1996 година като назидателен образец за тъпчене на всевъзможни показа за достолепие, включително и на съществени конституционни правила. Тогава претендентът на Българска социалистическа партия в мое лице печелеше очевидна преднина с лозунга „ Заедно – за България “ точно като поръчка за споделена национална орис.
Мнозинството в Конституционния съд с решението си от 23 юли 1996 година по искане на 54 депутати от опозицията не позволи да бъда регистриран като претендент с неуместния мотив, че не съм български жител по рождение, защото не съм роден в България. Само че в Основния закон черно на бяло е записано, че български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител (какъвто е моят случай), че Конституцията е висш закон и другите закони не могат да й опонират, както и че нейните разпореждания имат директно деяние.
Нужна е в действителност висша антиконституционна казуистика,
с цел да извъртиш решението си в цялостен прорез с тези пределно ясни конституционни разпореждания. Без да се смущава, Конституционен съд тогава сътвори юридически парадокс с едничката цел да се отвори път за „ победа “ на тогавашния претендент на „ демократичните сили “.
За Българска социалистическа партия в този лишен от всякакво достолепие епизод има двойна поука. В светлината на миналото време стана задоволително ясно, че уверенията на тогавашното управление за положително решение на Конституционен съд са били без покритие, както и че в действителност пожеланият претендент е бил различен. Остава да гадаем до каква степен отводът за регистрация на претендента на Българска социалистическа партия не е бил безчестно дело и на авторитетни среди в самата партия.
Станалото тогава напълно не остана без най-сериозни последствия. Предопределената загуба на президентските избори от октомври-ноември 1996 година породи сериозен и задълбочаващ се срив на доверието в Българска социалистическа партия като ръководеща партия, отключил пропадането към невиждано острата рецесия от 1996-97 година, оставката на държавното управление на Демократичната левица и идването на власт на Съюз на демократичните сили като инструмент на така наречен шокова терапия с разрушителните си последствия за стопанската система и обществото.
Горчивият опит от 96-та година има своите директни поучения и за днешния ден. Въпросът е дали Българска социалистическа партия, в днешния извънредно сложен за нея миг, ще се окаже способна на почтено държание, съответно в идната президентска акция по този начин, че още веднъж да се потвърди като притежател на непреходни морални полезности, а не злокачествени зависимости.
Предстои да забележим.
Нови времена
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ