Живеем в епоха на интелектуален застой, маскиран като прогрес
Живеем в ера на интелектуален застой, маскиран като напредък. Време, в което плурализмът, този базов пиедестал на мисълта, беше брутално изрязан от дебатите. Независимо дали приказваме за политика, стопанска система, просвета или полезности, общественото пространство беше превърнато в ехо-стая. Еднополюсен модел на мислене, който не търси истината, а изисква послушание.
Но историята ни учи на едно. Никой, в никакъв случай не е спечелил от монопола върху правото да бъдеш прав. Монополът ражда изгниване. В стопанската система той убива пазара, в политиката - демокрацията, а в обществото - самото бъдеще. Когато затвориш очите си за различните модели на развиване, ставаш жертва на личната си надменност. И до момента в който тук продължаваме да се кланяме на овехтелите икони на неолибералната теория, светът от дълго време се движи на разнообразни скорости.
Например, през последните 40 година Китай направи нещо, което се смяташе за невероятно. Те изкараха над 800 млн. души от последна беднотия. Освободете се за момент от геополитическите си очила и осмислете този мащаб. Това е най-голямото филантропично достижение на нашия век. Китай е виновен за близо 75% от общото понижение на международната беднотия през последните десетилетия. Защо те съумяха, а ние циклим в безкрайни преходи и рецесии? Отговорът е елементарен. Мащабиране на проблемите и дълготрайно обмисляне. Те дефинират световни, структурни провокации и ги следват десетилетия наред, без значение от конюнктурата. Те мислят в небосвод от генерации.
И тук идва огромната покруса на нашия модел. При нас липсва способността да се дефинират надпартийни проблеми. Липсва държавническо въображение. Неолибералната мантра сви страната до незабележим нощен надзирател, който чисти след рецесиите, само че няма право да мечтае, няма право да влага в човешки капитал. Нашите политици развиха хронично късогледство. Никой не вижда по-далеч от края на мандата си.
Ако от една промяна няма бърз политически дял, тя просто се зачертава. Най-болезненият образец за това е демографията. Това не е проблем, който се взема решение с два фейсбук поста, три дотации и един избирателен спор. Тя изисква 20-годишна, целенасочена тактика за приходите, опазването на здравето и образованието. Но тъй като плодовете на сходна промяна ще бъдат обрани от някой различен, след десетилетия, тематиката става безинтересна за днешният политически хайлайф. Защо да влагат в бъдеще, което няма да им донесе гласове наесен? Ето това е разликата сред държавника и политическия брокер. Единият гради ера, другият - купува въздействие.
Плурализмът в дебатите не е разкош. Той е въпрос на национално оцеляване. Имаме потребност от конфликт на хрумвания, а не на кухи лозунги. Имаме потребност от стопанска система, която служи на хората, а не на догматични таблици. Имаме потребност от модел, който признава, че светът е многополюсен и че сполучливите страни са тези, които умеят да възнамеряват огромно, обществено и дълготрайно.
Фейсбук
Но историята ни учи на едно. Никой, в никакъв случай не е спечелил от монопола върху правото да бъдеш прав. Монополът ражда изгниване. В стопанската система той убива пазара, в политиката - демокрацията, а в обществото - самото бъдеще. Когато затвориш очите си за различните модели на развиване, ставаш жертва на личната си надменност. И до момента в който тук продължаваме да се кланяме на овехтелите икони на неолибералната теория, светът от дълго време се движи на разнообразни скорости.
Например, през последните 40 година Китай направи нещо, което се смяташе за невероятно. Те изкараха над 800 млн. души от последна беднотия. Освободете се за момент от геополитическите си очила и осмислете този мащаб. Това е най-голямото филантропично достижение на нашия век. Китай е виновен за близо 75% от общото понижение на международната беднотия през последните десетилетия. Защо те съумяха, а ние циклим в безкрайни преходи и рецесии? Отговорът е елементарен. Мащабиране на проблемите и дълготрайно обмисляне. Те дефинират световни, структурни провокации и ги следват десетилетия наред, без значение от конюнктурата. Те мислят в небосвод от генерации.
И тук идва огромната покруса на нашия модел. При нас липсва способността да се дефинират надпартийни проблеми. Липсва държавническо въображение. Неолибералната мантра сви страната до незабележим нощен надзирател, който чисти след рецесиите, само че няма право да мечтае, няма право да влага в човешки капитал. Нашите политици развиха хронично късогледство. Никой не вижда по-далеч от края на мандата си.
Ако от една промяна няма бърз политически дял, тя просто се зачертава. Най-болезненият образец за това е демографията. Това не е проблем, който се взема решение с два фейсбук поста, три дотации и един избирателен спор. Тя изисква 20-годишна, целенасочена тактика за приходите, опазването на здравето и образованието. Но тъй като плодовете на сходна промяна ще бъдат обрани от някой различен, след десетилетия, тематиката става безинтересна за днешният политически хайлайф. Защо да влагат в бъдеще, което няма да им донесе гласове наесен? Ето това е разликата сред държавника и политическия брокер. Единият гради ера, другият - купува въздействие.
Плурализмът в дебатите не е разкош. Той е въпрос на национално оцеляване. Имаме потребност от конфликт на хрумвания, а не на кухи лозунги. Имаме потребност от стопанска система, която служи на хората, а не на догматични таблици. Имаме потребност от модел, който признава, че светът е многополюсен и че сполучливите страни са тези, които умеят да възнамеряват огромно, обществено и дълготрайно.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ