Това растение вирее у нас – красиво е, лековито е,

Това растение вирее у нас – красиво е, лековито е, само че и е и едно от най-отровните в света. Говорим за самакитка – публикувана е в Централна, Южна и Източна Европа. У нас се среща в Рила, Пирин, Стара Планина и Предбалкана.

Главният алкалоид в самакитката е аконитин – мощен кардио- и невротоксин, съдържащ се в корените, листата и цветовете. Цялото растението е отровно, само че най-голямо количество от токсичния алкалоид се съдържат в корените и семената му, като това ги прави изключително токсични.

Аконитинът работи върху сърдечно-съдовата система, взаимодействайки с натриевите канали, при което се усилва притока на натрий и се забавя повторната поляризация. Това може да докара до аритмия, намалено кръвно налягане, парализиране на нервната система и летален излаз.

В растенията се откриват и в дребни количества катехоламинът допамин и биогенния амин-тиронин (метаболитен артикул от разграждането на аминокиселината тирозин).

Самакитката има и потребни свойства:

– Аналгетично

– Противовъзпалително

– Антиревматично

– Антипиретично

– Потогонно

– Диуретично

– Седативно

В медицината се употребява за облекчение на болката, понижаване на възпалението и лекуване на болести като артрит и невралгия. В обичайна медицина растението самакитка се използва предпазливо и спестовно заради мощно токсичния му темперамент.

В китайската обичайната медицина Aconitum napellus има дълга история на приложимост като лечебна билка със затоплящи свойства, която се ползва в композиция с други растения, които понижават токсичността.

Приложението изисква изклна това растение изисква иючителна нерешителност, защото неговият отровен капацитет може елементарно да надвиши лечебните му изгоди.