Това просто не се случи.Страховете не се сбъднаха. Апокалипсисът се

Това просто не се случи.

Страховете не се сбъднаха. Апокалипсисът се отсрочи, колкото и да ни плашеха. Твърденията, че Европа ще почине от мраз без съветския газ, ще се разпадне, стопанската система на континента ще гръмне, по какъв начин еврото ще се срине, по какъв начин републиканците ще вземат цялата власт в Съединени американски щати и ще прекратят финансовата и военната помощ за Украйна, всичко това просто не се случи на инат на преувеличението и свръх драматизма.

Не че не мъчно в Европа. Не че не е мъчно в България, само че никога събитията тук и там към момента нямат резултат на прелом върху живота ни, каквито са имали международните войни, раждането на комунистическия строй или рухването на Берлинската стена. В този смисъл, пропагандата, която толкоз обърка западния свят в последното десетилетие, също не е изключително ефикасна в нашия район.

Идеята на пропагандата е да раздува раздялите в обществото, в което се прицелва. Тя се впива във всеки спорен въпрос за да наклони везните в едната или в другата посока, изправяйки хората едни против други. Това става единствено по генерални и мощно разделящи тематики - в някой общества това са абортите, в други е националността, в трети са бежанците. Крайната цел е подкопаване на доверието в институциите и безредни политически придвижвания с популистки уклон.

Точно както ви споделих преди няколко години – би трябвало да ги забележим, с цел да ги забележим.

Западните общества обичайно имаха по-консенсусен политически обичай, което ги трансформира в лесна жертва за стимулиране на раздялите по разнообразни въпроси. Видяхме това с резултата от Брекзит, избора на Тръмп за президент през 2016-та. Пропагандата свърши своята работа и раздруса тези общества от вътрешната страна.

У нас обаче, разделянето от дълго време е в основата на политическите акции, което по подигравка на ориста ни построи имунитет. " Ние сме срещу… " беше претекстът, който избори след избори каляваше демократичните ни рефлекси през по този начин наречения преход, за който все някой проучва приключил ли е, не е ли приключил.

Затова и през днешния ден политическата система като че ли зацикли. " Ние сме против " към този момент не работи. Защото по-разделени няма по какъв начин да станем. Колкото и шумни акции в обществените мрежи да пишат за величието на Путин, проруските партии не надскочиха своя електорален таван. България не е трансформирала своята геополитическа ориентировка. Не се пробва да саботира глобите против Русия. Нашата стопанска система не в банкрутирала, не се е сринала и хора не умират по улиците. Отделни политици се пробват да балансират сред разграничителните линии с вярата да се харесат на по-широк кръг от хора, само че и това ще е краткотрайно и към този момент ги трансформира в част от пейзажа на историята, само че те още не го осъзнават.

В този смисъл Европа може да научи доста от българското общество сега. България беше опитно поле за пропагандни въздействия години преди появяването на хибридните тактики в западния свят. След повече от десетилетие заливане с агитация, нашето общество не се разклати по упования метод. То се разклати от вътрешната страна, само че не и извън. Не се хвърлихме на вълците, а на лаят на дребни кученца, който се джафкат във вътрешния двор.

Подобна е картината и в района. Македонците станаха член на НАТО и потеглят, типично по Балкански, по своя европейски път. Със сигурност ще е мъчно, ще е истерично, ще се пробват чисто по приятелски да ни провокират, само че Скопие не е направил внезапен завой в своята ориентировка. Правителството не падна, след подписването на съглашението с България.

Сърбите в никакъв случай няма да признаят анексираните територии от Украйна за съветски поради Косово, а и поради загатна, че през 90-те, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации приемаше десетки резолюции със наказания против Югославия и Русия в нито един случай не наложи несъгласие.

Турция сега играе своята фамозна дипломатическа игра. В учебно заведение десетилетия наред ни учеха за прословутия " швейцарски неутралитет ", само че същински неутралната страна по време на Втората международна война е била Турция. Защото тя е била от основно значение и за двата лагера. Анкара влиза във войната чак през февруари 1945, колкото с цел да седне на масата до спечелилите. Затова следете държанието и лексиката на Ердоган. В момента, в който той изостри реториката си против Путин, това ще е знак за необратимостта на посоката, в която отива войната.

Това е обективната картина в моите няколко минути на водещия. Сред целия този звук и страсти, просто желая да ви кажа - агитация всяка тука оставете. Шумна е, само че няма да пречупи обществото ни. Най-много да ни вдигне кръвното. Но този мач към този момент сме го играли неведнъж.