Кръговата икономика на Европа: Кой колко рециклира и къде е Бълга...
Това слага страната ни в дъното на класацията, макар че националните цели плануват до 2035 година над 65% от отпадъците да бъдат рециклирани и депонирането да падне до най-много 10%.
По-оптимистична е картината при отпадъците от опаковки – през 2022 година България е рециклирала 58,3% от тях, както и 39,5% от пластмасовите опаковки, само че тези равнища към момента са под междинното за Европейски Съюз.
В Европа има страни, които доста надвишават тези стойности. Германия рециклира към 68,7% от отпадъците си, Австрия – 62,8%, а Словения – 59,8%. Някои страни даже реализират и над 70% преработване на отпадъците от опаковки, измежду които Белгия (79,7%), Исландия (77,3%) и Нидерландия (75,8%). В тези страни работят ефикасни системи за разделно събиране, правилото „ замърсителят заплаща “ и тласъци за жителите и бизнеса.
На Балканите обстановката е разнообразна, само че постоянно в ниските регистри. В Словения да вземем за пример преработването доближава 59,8%, а при опаковките – 73,6%, с над 51% преработване на пластмасови опаковки. В Хърватия делът на рециклираните боклуци е към 36%, с 51,9% при опаковките и 28,2% при пластмасовите опаковки, подсилен от закони за разделно събиране и депозитни системи. В Турция, където програмата „ Нулеви боклуци “ работи от 2017 година, преработването е към 37,5% съгласно национални данни за 2025 година, с упоритостта до 2053 година да доближи 70%.
В други страни на полуострова преработването остава предизвикателство. В Албания се рециклират към 18,8% от отпадъците, а в Гърция – към 17,4%, макар напъните за създаване на нови системи за разделно събиране и преработване на бутилки и контейнери. В Кипър преработването е на равнище 15,8%, като страната ползва правилото „ заплащам, колкото изхвърлям “ и тласъци за разделно събиране. В Сърбия едвам към 15,2% от битовите боклуци се рециклират, а в Румъния този дял е едвам 12,4%, което я прави една от най-слабо представящите се в Европейски Съюз. Черна гора и Косово регистрират едни от най-ниските проценти – надлежно към 3,7% и 3,5%, до момента в който в Босна и Херцеговина преработването е към 1%, а в Северна Македония по публични данни то на практика не се регистрира.
Тази картина демонстрира, че макар интернационалните начинания и тактиките на Европейски Съюз, достиженията в ръководството на отпадъците и преработването мощно варират. Докато някои страни сполучливо внедряват системи и тласъци, доста други, в това число България, към момента имат обилни провокации преди да доближат мечтаните екологични цели.
По-оптимистична е картината при отпадъците от опаковки – през 2022 година България е рециклирала 58,3% от тях, както и 39,5% от пластмасовите опаковки, само че тези равнища към момента са под междинното за Европейски Съюз.
В Европа има страни, които доста надвишават тези стойности. Германия рециклира към 68,7% от отпадъците си, Австрия – 62,8%, а Словения – 59,8%. Някои страни даже реализират и над 70% преработване на отпадъците от опаковки, измежду които Белгия (79,7%), Исландия (77,3%) и Нидерландия (75,8%). В тези страни работят ефикасни системи за разделно събиране, правилото „ замърсителят заплаща “ и тласъци за жителите и бизнеса.
На Балканите обстановката е разнообразна, само че постоянно в ниските регистри. В Словения да вземем за пример преработването доближава 59,8%, а при опаковките – 73,6%, с над 51% преработване на пластмасови опаковки. В Хърватия делът на рециклираните боклуци е към 36%, с 51,9% при опаковките и 28,2% при пластмасовите опаковки, подсилен от закони за разделно събиране и депозитни системи. В Турция, където програмата „ Нулеви боклуци “ работи от 2017 година, преработването е към 37,5% съгласно национални данни за 2025 година, с упоритостта до 2053 година да доближи 70%.
В други страни на полуострова преработването остава предизвикателство. В Албания се рециклират към 18,8% от отпадъците, а в Гърция – към 17,4%, макар напъните за създаване на нови системи за разделно събиране и преработване на бутилки и контейнери. В Кипър преработването е на равнище 15,8%, като страната ползва правилото „ заплащам, колкото изхвърлям “ и тласъци за разделно събиране. В Сърбия едвам към 15,2% от битовите боклуци се рециклират, а в Румъния този дял е едвам 12,4%, което я прави една от най-слабо представящите се в Европейски Съюз. Черна гора и Косово регистрират едни от най-ниските проценти – надлежно към 3,7% и 3,5%, до момента в който в Босна и Херцеговина преработването е към 1%, а в Северна Македония по публични данни то на практика не се регистрира.
Тази картина демонстрира, че макар интернационалните начинания и тактиките на Европейски Съюз, достиженията в ръководството на отпадъците и преработването мощно варират. Докато някои страни сполучливо внедряват системи и тласъци, доста други, в това число България, към момента имат обилни провокации преди да доближат мечтаните екологични цели.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ