Кап. Васил Данов за ФрогНюз: Радев стреля в гърба на европейското...
Това уточни пред ФрогНюз капитан I сан о. з. Васил Данов, боен публицист и член на Атлантическия съвет на България.
Ето и цялото изявление:
Вчера приключи Целта бе да бъдат разисквани въпросите, които ще се прегледат през юли на срещата на върха Вашингтон, която маркира и 75 години от основаването на Организацията на Северноатлантическия контракт. Как оценявате посланията и решенията, с които приключи срещата в София?
С атмосферата и с посланията си Парламентарната асамблея на НАТО в София потвърди, че работата ѝ е сериозен, въпреки и авансово плануван триумф.
на форума изрази безапелационна поддръжка за воюваща Украйна. Подкрепа до победа. Без периоди и подусловия. Украинските въоръжени сили имат правни и военни учредения да обстрелват законни военни цели на територията на държавата-агресор, за което да употребяват целия набор от предоставените от натовските съдружници оръжия, муниции, военна техника и т. н.
Асамблеята даде явен отговор на някои терзания на европейски страни и на серия от провокативни въпроси, че НАТО няма да трансферира войски в зоната на военните дейности, както и че на украинска територия няма да бъдат изпращани военнослужещи за да водят образование или подготвителен развой.
В хода на разискванията бе посочена окуражаващата наклонност, че в случай че през 2014 година единствено три страни са отделяли признатите като долна граница 2% от брутния си вътрешен артикул за защита, през днешния ден броят им доближава 19. В кръга на шегата бих подчертал, че това е може би единственият позитивен резултат от.
Извън посланията, каква е фактическата опция да бъдат приложени решенията? Въпросът е ориентиран най-много към разрешението Украйна да обстрелва Русия със западни оръжия.
Фактическата опция е стопроцентова. При досегашната ситуация Украинските въоръжени сили нямаха право с наличните американски, френски, немски и други натовски оръжия да обстрелват разположените зад руско-украинската държавна граница региони за концентриране на войски и подготовката им за навлизане на украинска територия, командни центрове, военни хранилища и други логистични обекти на агресора.
Образно казано, Украйна бе принудена да се бие като боксьор, на който е вързана едната ръка и е пуснат на кръга против мощен, добре подготвен и насъскан съперник, комуто е предоставена удобната привилегия да употребява и двете си ръце.
Ще забележим ли същинска вълна на мощно превъоръжаване на страните в НАТО?
Не би следвало да приказваме за вълна. Модернизацията и превъоръжаването на страните от НАТО би трябвало да бъде непрекъснат, научно дефиниран, политически и управнически обезпечаван развой.
При състояние, че явните и скритите разноски за война на Руската федерация към този момент доближават близо 40 % от годишния бюджет, както беше в Съюз на съветските социалистически републики, малко преди рухването на болшевишката империя, единствено добряк или сътрудник за въздействие на Кремъл би упорствал въоръжените сили на страната да се " развиват " с прекомерно скромните 2% от Брутният вътрешен продукт.
Споменахте, която бе призната - поддръжка на Украйна до победа. Достатъчна ли е помощта за страната-жертва на експанзия или е редно тя да бъде увеличена?
При война с такива големи мащаби - най-голямата на Европейския континент след 1945 година - е невероятно някой да премери с аптекарска везна какъв брой и от кое е нужно сега. Особено след шестмесечното прекъсване на военните доставки от най-мощния съдружник на Украйна, каквито са Съединените щати.
Украинските въоръжени сили бяха подложени на " снаряден апетит ", при който съветската артилерия изстрелваше от четири до шест пъти повече снаряди против украинските позиции. Политическите блокажи в Съединени американски щати, съмненията и непотребните полемики в някои европейски страни костваха хиляди човешки животи на украинските воини и на мирни жители, на дами и деца.
Ето за какво в този момент е належащо да бъдат наваксани пропуснатото време и отсрочените доставки, като предпочитано бъдат изпратени на украинските войски зенитно-ракетни комплекси, ракети с отдалечен и междинен обхват, снаряди от всички калибри и още голям брой други витално значими оръжия и муниции, които е невероятно да бъдат изредени.
Генералният секретар на НАТО съобщи: " 99% от военната помощ за Украйна е предоставена от НАТО, което даде опция на украинците да освободят 50% от територията, която Русия окупира при започване на войната. Проблемът е, че през последните месеци не предоставихме на Украйна това, което обещахме. Съединените щати прекараха шест месеца да се договарят за новия пакет с помощи. Европейските съдружници, които дадоха обещание 1 милион амуниции, не са доставили на Украйна нищо даже близо до това число “.
А президентът на Парламентарната асамблея Михал Шчерба посочи: " Украйна се нуждае от нашата помощ не след две години, не след два месеца, не даже след две седмици, а в този момент! “.
На срещата от българска страна бе издигнат въпросът за усилване на наличието на НАТО в Черно море. Очаквате ли скорошни дейности в тази посока?
Очаквам ги от осем години. Веднага след първата война против Украйна през 2014 година беше ясно, че агресорът няма да бъде озаптен нито с ялови Мински съглашения, нито със срамни и унизителни отстъпки на грузински и украински територии. Още тогава НАТО и други цивилизовани страни трябваше да бият паника, да свикат интернационалните конгреси, да наложат строги наказания и да покажат стоманен пестник пред муцуната на агресора.
Западните водачи повториха печално известните Мюнхенски споразумения от 1938 година (всъщност страхливи отстъпки пред Третия райх на Адолф Хитлер), наречени по-късно въведения и необятно отворени порти пред Втората международна война.
Затова Атлантическият съвет на България упорства да бъде засилено не наличието, а разполагането на войски и сили за незабавна реакция на НАТО в Черноморския басейн, който преди 300 години е бил избран от стратега на съветския империализъм Петър Първи като " съветско езеро ".
Направи усещане отсъствието на българския президент по време на сходен тип среща на високо ниво., че това е неуважително. От страна на президента Радев обаче последва и изказванието, че " всички държави-членки на НАТО са въвлечени във войната в Украйна ". Започва ли държанието и говоренето на българския президент да става прекомерно рисково за страната ни, за Украйна (включително украинските българи там), за НАТО?
Както би споделил комикът Граучо Маркс: " Нищо не съм очаквал от вас и отново съм отчаян “.
Радев не е бил и няма да бъде моят президент, само че той още веднъж злепостави не атлантиците или съперниците на путинския режим, а българската страна.
За следващ път Румен Радев внезапно се възпротиви против политиката на НАТО по отношение на съветската експанзия в Украйна, демонстративно не взе участие в Парламентарната асамблея на НАТО в София и като черна станция на задгранична секция на Коминтерна репликираше европейски и български политически водачи, които му се сториха почтени за неговите височайши поуки.
За да укрепи слабите си причини, Румен Радев употребява типична за Кремъл измама, разменя местата на причина и разследване, подменя вековни стойности и изважда от ръкава си мними рискове, които биха стреснали приблизително дебилизирания български поданик и носталгик.
Радев разгласи Путинова Русия за непобедена и непобедима, за незаобиколим международен политически фактор, без чието утвърждение не би могло дори да започва разискването на какъвто и да е наболял проблем.
Измишльотините, че таман България със скромния си боен капацитет щяла да инициира изпращането на натовски войски в Украйна, не се нуждаят от опровержения. Всички догатки и тълкувания на европейски и на евроатлантически позиции другарят Радев разяснява от ракурса на хибридните проекти и внушения на московските си ментори, насън и нескрито се тревожи за трайността и здравината на мантрите, изричани от кремълските людоеди.
За да останем в кръга на цивилизованите страни, издигнали мощен стопански и боен подслон против пълчищата на Злото, като народ и като рационални люде, имаме единствено един потребен ход: след изборите на 9 юни първият акт на новоизбрания парламент да бъда процедурата за импийчмънт на московския сътрудник, който към този момент два мандата стреля в гърба на европейския ни избор.
Всеки ден оттук насетне усилва закъснението за рационална и обективна реакция против един комплициран и незапознат човечец, инсталиран отпред на многострадалната ни страна след следващо интензивно мероприятие на сталинския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Според Вас прави ли страната ни задоволително за битката с дезинформацията? Питам в това число предвид на обстоятелството, че от най-високо властово равнище - президента, чуваме точно такива дезинформационни разкази. Струва ми се, че не си даваме изцяло сметка, че съветските хибридни въздействия се ускоряват всеки ден. Имаме ли потенциала да избегнем заплахата?
Имаме потенциала, само че нямаме политическа воля, настройка и организация да структурираме и да ускорим процеса за систематичен отпор против съветската хибридна експанзия. Тези въпроси от дълго време са обект на научни конференции и на дълготрайни държавни стратегии, тъй че не мога да ги обхвана с няколко реда.
Най-голямата опасност бе и остава от дълго време разораната и наторена почва на рисковата сляпа русофилщина в мозъка и в душата на българина. Отколе, от ранна детска възраст старци и бабички, родители и родственици облъчват деца и внуци с нескончаемата си стихийна, само че и умишлено култивирана религия и вяра в " дядо Иван ", в могъщата и великодушна Русия, която постоянно ни е пособия. Защо и по какъв начин ни е пособия, към момента няма явен отговор.
После идва приносът на оня " дивак преподавател " съгласно Христо Ботев, който пее дитирамби за " великата " Рус. И най-после някоя университетска Искра Баева довършва структурата на антибългарския бетонен бункер, прочут като „ безконечна и свята братска дружба “.
А „ будители “ от рода на другаря Радев отново претоплят старите манджи на съветската агитация, забъркани преди век и полувина от трубадури на съветския царизъм като Фьодор Тютчев, че сякаш
" Русия с разум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра.
Русия с цел да схванеш,
само е нужна религия ".
Срещу сходен древен мастодонт напъните на няколко Неправителствени организации, на стотици и хиляди просветени патриоти надалеч не са задоволителни. Нужна е колосална, държавно проведена и научно обоснована активност, която с възходяща активност да продължи десетилетия и да обхване гения, труда и волята на цели генерации.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Вчера приключи Целта бе да бъдат разисквани въпросите, които ще се прегледат през юли на срещата на върха Вашингтон, която маркира и 75 години от основаването на Организацията на Северноатлантическия контракт. Как оценявате посланията и решенията, с които приключи срещата в София?
С атмосферата и с посланията си Парламентарната асамблея на НАТО в София потвърди, че работата ѝ е сериозен, въпреки и авансово плануван триумф.
на форума изрази безапелационна поддръжка за воюваща Украйна. Подкрепа до победа. Без периоди и подусловия. Украинските въоръжени сили имат правни и военни учредения да обстрелват законни военни цели на територията на държавата-агресор, за което да употребяват целия набор от предоставените от натовските съдружници оръжия, муниции, военна техника и т. н.
Асамблеята даде явен отговор на някои терзания на европейски страни и на серия от провокативни въпроси, че НАТО няма да трансферира войски в зоната на военните дейности, както и че на украинска територия няма да бъдат изпращани военнослужещи за да водят образование или подготвителен развой.
В хода на разискванията бе посочена окуражаващата наклонност, че в случай че през 2014 година единствено три страни са отделяли признатите като долна граница 2% от брутния си вътрешен артикул за защита, през днешния ден броят им доближава 19. В кръга на шегата бих подчертал, че това е може би единственият позитивен резултат от.
Извън посланията, каква е фактическата опция да бъдат приложени решенията? Въпросът е ориентиран най-много към разрешението Украйна да обстрелва Русия със западни оръжия.
Фактическата опция е стопроцентова. При досегашната ситуация Украинските въоръжени сили нямаха право с наличните американски, френски, немски и други натовски оръжия да обстрелват разположените зад руско-украинската държавна граница региони за концентриране на войски и подготовката им за навлизане на украинска територия, командни центрове, военни хранилища и други логистични обекти на агресора.
Образно казано, Украйна бе принудена да се бие като боксьор, на който е вързана едната ръка и е пуснат на кръга против мощен, добре подготвен и насъскан съперник, комуто е предоставена удобната привилегия да употребява и двете си ръце.
Ще забележим ли същинска вълна на мощно превъоръжаване на страните в НАТО?
Не би следвало да приказваме за вълна. Модернизацията и превъоръжаването на страните от НАТО би трябвало да бъде непрекъснат, научно дефиниран, политически и управнически обезпечаван развой.
При състояние, че явните и скритите разноски за война на Руската федерация към този момент доближават близо 40 % от годишния бюджет, както беше в Съюз на съветските социалистически републики, малко преди рухването на болшевишката империя, единствено добряк или сътрудник за въздействие на Кремъл би упорствал въоръжените сили на страната да се " развиват " с прекомерно скромните 2% от Брутният вътрешен продукт.
Споменахте, която бе призната - поддръжка на Украйна до победа. Достатъчна ли е помощта за страната-жертва на експанзия или е редно тя да бъде увеличена?
При война с такива големи мащаби - най-голямата на Европейския континент след 1945 година - е невероятно някой да премери с аптекарска везна какъв брой и от кое е нужно сега. Особено след шестмесечното прекъсване на военните доставки от най-мощния съдружник на Украйна, каквито са Съединените щати.
Украинските въоръжени сили бяха подложени на " снаряден апетит ", при който съветската артилерия изстрелваше от четири до шест пъти повече снаряди против украинските позиции. Политическите блокажи в Съединени американски щати, съмненията и непотребните полемики в някои европейски страни костваха хиляди човешки животи на украинските воини и на мирни жители, на дами и деца.
Ето за какво в този момент е належащо да бъдат наваксани пропуснатото време и отсрочените доставки, като предпочитано бъдат изпратени на украинските войски зенитно-ракетни комплекси, ракети с отдалечен и междинен обхват, снаряди от всички калибри и още голям брой други витално значими оръжия и муниции, които е невероятно да бъдат изредени.
Генералният секретар на НАТО съобщи: " 99% от военната помощ за Украйна е предоставена от НАТО, което даде опция на украинците да освободят 50% от територията, която Русия окупира при започване на войната. Проблемът е, че през последните месеци не предоставихме на Украйна това, което обещахме. Съединените щати прекараха шест месеца да се договарят за новия пакет с помощи. Европейските съдружници, които дадоха обещание 1 милион амуниции, не са доставили на Украйна нищо даже близо до това число “.
А президентът на Парламентарната асамблея Михал Шчерба посочи: " Украйна се нуждае от нашата помощ не след две години, не след два месеца, не даже след две седмици, а в този момент! “.
На срещата от българска страна бе издигнат въпросът за усилване на наличието на НАТО в Черно море. Очаквате ли скорошни дейности в тази посока?
Очаквам ги от осем години. Веднага след първата война против Украйна през 2014 година беше ясно, че агресорът няма да бъде озаптен нито с ялови Мински съглашения, нито със срамни и унизителни отстъпки на грузински и украински територии. Още тогава НАТО и други цивилизовани страни трябваше да бият паника, да свикат интернационалните конгреси, да наложат строги наказания и да покажат стоманен пестник пред муцуната на агресора.
Западните водачи повториха печално известните Мюнхенски споразумения от 1938 година (всъщност страхливи отстъпки пред Третия райх на Адолф Хитлер), наречени по-късно въведения и необятно отворени порти пред Втората международна война.
Затова Атлантическият съвет на България упорства да бъде засилено не наличието, а разполагането на войски и сили за незабавна реакция на НАТО в Черноморския басейн, който преди 300 години е бил избран от стратега на съветския империализъм Петър Първи като " съветско езеро ".
Направи усещане отсъствието на българския президент по време на сходен тип среща на високо ниво., че това е неуважително. От страна на президента Радев обаче последва и изказванието, че " всички държави-членки на НАТО са въвлечени във войната в Украйна ". Започва ли държанието и говоренето на българския президент да става прекомерно рисково за страната ни, за Украйна (включително украинските българи там), за НАТО?
Както би споделил комикът Граучо Маркс: " Нищо не съм очаквал от вас и отново съм отчаян “.
Радев не е бил и няма да бъде моят президент, само че той още веднъж злепостави не атлантиците или съперниците на путинския режим, а българската страна.
За следващ път Румен Радев внезапно се възпротиви против политиката на НАТО по отношение на съветската експанзия в Украйна, демонстративно не взе участие в Парламентарната асамблея на НАТО в София и като черна станция на задгранична секция на Коминтерна репликираше европейски и български политически водачи, които му се сториха почтени за неговите височайши поуки.
За да укрепи слабите си причини, Румен Радев употребява типична за Кремъл измама, разменя местата на причина и разследване, подменя вековни стойности и изважда от ръкава си мними рискове, които биха стреснали приблизително дебилизирания български поданик и носталгик.
Радев разгласи Путинова Русия за непобедена и непобедима, за незаобиколим международен политически фактор, без чието утвърждение не би могло дори да започва разискването на какъвто и да е наболял проблем.
Измишльотините, че таман България със скромния си боен капацитет щяла да инициира изпращането на натовски войски в Украйна, не се нуждаят от опровержения. Всички догатки и тълкувания на европейски и на евроатлантически позиции другарят Радев разяснява от ракурса на хибридните проекти и внушения на московските си ментори, насън и нескрито се тревожи за трайността и здравината на мантрите, изричани от кремълските людоеди.
За да останем в кръга на цивилизованите страни, издигнали мощен стопански и боен подслон против пълчищата на Злото, като народ и като рационални люде, имаме единствено един потребен ход: след изборите на 9 юни първият акт на новоизбрания парламент да бъда процедурата за импийчмънт на московския сътрудник, който към този момент два мандата стреля в гърба на европейския ни избор.
Всеки ден оттук насетне усилва закъснението за рационална и обективна реакция против един комплициран и незапознат човечец, инсталиран отпред на многострадалната ни страна след следващо интензивно мероприятие на сталинския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Според Вас прави ли страната ни задоволително за битката с дезинформацията? Питам в това число предвид на обстоятелството, че от най-високо властово равнище - президента, чуваме точно такива дезинформационни разкази. Струва ми се, че не си даваме изцяло сметка, че съветските хибридни въздействия се ускоряват всеки ден. Имаме ли потенциала да избегнем заплахата?
Имаме потенциала, само че нямаме политическа воля, настройка и организация да структурираме и да ускорим процеса за систематичен отпор против съветската хибридна експанзия. Тези въпроси от дълго време са обект на научни конференции и на дълготрайни държавни стратегии, тъй че не мога да ги обхвана с няколко реда.
Най-голямата опасност бе и остава от дълго време разораната и наторена почва на рисковата сляпа русофилщина в мозъка и в душата на българина. Отколе, от ранна детска възраст старци и бабички, родители и родственици облъчват деца и внуци с нескончаемата си стихийна, само че и умишлено култивирана религия и вяра в " дядо Иван ", в могъщата и великодушна Русия, която постоянно ни е пособия. Защо и по какъв начин ни е пособия, към момента няма явен отговор.
После идва приносът на оня " дивак преподавател " съгласно Христо Ботев, който пее дитирамби за " великата " Рус. И най-после някоя университетска Искра Баева довършва структурата на антибългарския бетонен бункер, прочут като „ безконечна и свята братска дружба “.
А „ будители “ от рода на другаря Радев отново претоплят старите манджи на съветската агитация, забъркани преди век и полувина от трубадури на съветския царизъм като Фьодор Тютчев, че сякаш
" Русия с разум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра.
Русия с цел да схванеш,
само е нужна религия ".
Срещу сходен древен мастодонт напъните на няколко Неправителствени организации, на стотици и хиляди просветени патриоти надалеч не са задоволителни. Нужна е колосална, държавно проведена и научно обоснована активност, която с възходяща активност да продължи десетилетия и да обхване гения, труда и волята на цели генерации.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ