Асоциацията на Европейските журналисти – България: увеличава се автоцензурата сред журналистите
Това демонстрират резултатите от шестото изследване за свободата на словото в страната, озаглавено " Медии под обстрел ". Реализирано е от Асоциацията на Европейските публицисти – България (АЕЖ-България). Финансирано е от Посолството на Кралство Нидерландия у нас. В него вземат участие 204 публицисти, като данните са събрани посредством онлайн анкета в интервала: 3-ти май - 10-ти юни тази година. Автор на отчета е доктор Илия Вълков, член на Управителния съвет на АЕЖ. Статистическата обработка е на организация „ Алфа рисърч ”. Притеснително е, че с изключение на автоцензурата се усилват и формите на вътрешния напън измежду публицистите.
Почти половината от интервюираните дават междинна оценка на свободата на словото в страната, за 16.2% тя е добра, към една пета я дефинират като „ неприятна ”, а за близо 14% тя е „ доста неприятна ”.
Всеки десети публицист е бил заплашван със съд, а към половината от интервюираните показват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
Все още остават нерешени основни проблеми като: липса на транспарантна медийна благосъстоятелност, сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите, отсъствието на плурализъм. Засилва се наклонността на централизиране на публицистиката в София, като част от районните медии са застрашени от изгубване.
Половината от респондентите показват, че войната в Украйна е засилила публицистичната отговорност за инспекция на източниците и слагането им в подтекст.
Сред значимите ограничения за подобряването на медийната среда в България респондентите показват: ограничение на концентрацията на медийната благосъстоятелност и разпространяване, приемане на спомагателни стъпки за осветляване на медийната благосъстоятелност, основаване на нови и самостоятелни медии, усилване на саморегулацията и др.
Почти половината от интервюираните дават междинна оценка на свободата на словото в страната, за 16.2% тя е добра, към една пета я дефинират като „ неприятна ”, а за близо 14% тя е „ доста неприятна ”.
Всеки десети публицист е бил заплашван със съд, а към половината от интервюираните показват, че персонално са били обект на непозволен напън поради работата си.
Все още остават нерешени основни проблеми като: липса на транспарантна медийна благосъстоятелност, сливането на стопански и политически ползи при ръководството на медиите, отсъствието на плурализъм. Засилва се наклонността на централизиране на публицистиката в София, като част от районните медии са застрашени от изгубване.
Половината от респондентите показват, че войната в Украйна е засилила публицистичната отговорност за инспекция на източниците и слагането им в подтекст.
Сред значимите ограничения за подобряването на медийната среда в България респондентите показват: ограничение на концентрацията на медийната благосъстоятелност и разпространяване, приемане на спомагателни стъпки за осветляване на медийната благосъстоятелност, основаване на нови и самостоятелни медии, усилване на саморегулацията и др.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ