Бизнесът се оплаква от огромната корупция и липсата на работна ръка
Това демонстрират резултатите от годишното изследване на Българската стопанска камара. То е извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2023 година измежду 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система.
През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от рецесията с COVID-19, а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна.
Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните, а по-добряване на положението на фирмите регистрират 22%. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите.
Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ, което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради коронавирус рецесията. След отшумяването на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43%.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 г.
Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от рецесията с COVID-19, а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна.
Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните, а по-добряване на положението на фирмите регистрират 22%. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите.
Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ, което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради коронавирус рецесията. След отшумяването на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43%.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 г.
Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ