Евгений Дайнов: „Синдромът Радев“ – обратната метаморфоза на един президент
Това написа в собствен разбор за политологът проф. Евгений Дайнов.
Румен Радев е образец, въпреки необикновен, за оня преход от едно положение в друго, което назоваваме трансформация. Това е неочакван преход на живи системи от едно положение в друго, който преход е проведен към един детайл от остарялата система, около който се образува новата. Метаморфозата на гъсеницата в пеперуда е типичен образец: един детайл на виталната система „ гъсеница “, т.е. тялото, остава и във разновидността „ пеперуда “. Но около този детайл е проведена една изцяло нова система, способна да лети, вместо да пълзи.
Обратната трансформация на Радев
Метаморфозата на Радев е необикновена, тъй като е наобратно.
Беше време, когато Радев летеше, ослепителен и видим отдалеко, над всенародния порив за преустановяване на кошмарите от 1990-те години, въплътени в режима на Борисов. През 2020 година българите желаеха страната им да премине през трансформация, след която да се трансформира от прашна и корумпирана ориенталска провинция в подредена европейска страна. В оня миг Радев извърши конституционното си обвързване да въплъщава единството на нацията.
Тогава, до момента в който летеше начело и от горната страна, той се радваше на утвърждението на Българска социалистическа партия, на тези центристи, които се трансфораха в " Продължаваме промяната ", както и на историческите носители на европейската модерност в лицето на партиите, съставляващи " Демократична България ".
Обединител на лявото, центъра и дясното; лицето на европейска България – какво повече му би трябвало на един държавен глава? Анализатори заговориха за „ ерата Радев “. Още една дребна крачка и той можеше да полети към статута на водещ европейски политик.
Оказа се, обаче, че на Радев всичко това му идва малко прекомерно. Трудно, оказа се, е да летиш. Всички те гледат, възхищават ти се, ръкопляскат ти. И желаят да летиш все по-високо.
Радев към този момент е самичък
Има-няма две години по-късно, противоположната трансформация на Радев е приключена. От повсеместен любим, през днешния ден той е тежко изпокаран с всички. В остра борба е с Българска социалистическа партия, която на два пъти поддържа кандидатурата му за президент. Политическа партия и Демократична България гледат на него като на непознат сътрудник, обслужващ враждебни на страната ползи, закотвени в Кремъл. Най-тежко Радев е скаран с тези будни жители, които го поддържаха в битката против Борисовия режим и гласоподаваха за него, осигурявайки му втори мандат. Именно те излязоха на митинг против неговото служебно държавно управление още на третия ден от неговото битие.
След като беше добре пристигнал във всеки политически диалог – ляв, центристки или десен, през днешния ден Радев е самичък. Единствените негови вероятни събеседници са ГЕРБ и Движение за права и свободи – точно силите, които са носители както на мафиотския модел на ръководство до 2020 година, по този начин и на съветските ползи в България и района. Не е инцидентно, че единствено ГЕРБ и Движение за права и свободи се радват на неговото служебно държавно управление, защото точно те, окуражени от противоположната трансформация на самия Радев, през днешния ден се надяват посредством неговото държавно управление да реализират противоположна трансформация и на България.
Възникват явни въпроси: Какво се случи с Румен Радев? Има ли това случило се нещо някаква ясна, елементарно описуема цел? И най-после – за какво: какво, по думите на остарелия шлагер на група Диана Експрес, не му доближи?
Отговорът на първия въпрос е елементарен, защото се опира на цялата хилядолетна литература по тематиката „ трансформация “.
Каква е задачата на политическата трансформация на Радев?
Още до момента в който Радев беше любим на всички, в системата на неговата персона имаше един притеснителен детайл: отношението към Русия, доста наподобяващо отношението на съветски крепостен селяндур към своя стопанин. Дълго време този детайл изглеждаше като някаква аберация, уязвимост на характера, нямаща отношение към цялостната личност. Нещо като болен зъб, който непрекъснато проверяваш с език, с цел да се убедиш, че още боли.
Онова, което се случи на Радев, беше, че точно около този детайл на неговата личност се извърши неговата противоположна трансформация. Отношението към Русия се оказа оня носещ дирек, около който се структурира днешната му личност.
Има ли цялата тази метаморфозна драма някаква политическа цел?
Има, несъмнено, и тази цел е ясна от радикалните изяви на неговото служебно държавно управление, стартирали от първия му ден. Заявката за „ безпорядък и съсипия “ в енергетиката бе явен анонс за възобновяване на крепостните връзки с Газпром, доказан тия дни от цяла плеяда второстепенни фигури в ръководството. Правителството явно ще саботира работата по интерконектора с Гърция, както стана ясно от появяването в медиите на съответната министерска заповед (за която държавното управление излъга документално, че не съществувала). След лавина от уволнения, върховете на държавната власт са окупирани от фигури, интимно свързани с режима на Борисов, както и (в енергийната сфера) от откровени радетели на ползите на Газпром.
Още в първите три дни на служебното държавно управление стана явно, че то е освен реваншистко, само че и надълбоко реакционно, опитващо се да възвърне ситуацията отпреди 2021 година. Злостната изразителност, която то употребява по адрес на ръководството на Политическа партия, разкрива и по-дълбока цел: да бъде дискредитирана самата концепция, че у нас може да съществува проевропейско, съвременно, реформаторско ръководство. Да стане по този начин, че в никакъв случай да не се подредим, като равни, до останалите европейски нации, както изискваше от нас един разпопен карловски поп на име Васил Кунчев.
Остава да виси със страшна мощ само въпросът „ Защо? “.
Изчезване заради самовлюбеност
Тук на помощ още веднъж идват класическите гърци, както и испанският художник-сюрреалист Салвадор Дали. Иде тирада за мита за Нарцис и за неговата трактовка от Дали в картината „ Метаморфозата на Нарцис “.
Картината на Салвадор Дали " Метаморфозата на Нарцис ", Източник: DPA
Митът гласи следното: Младежът Нарцис бил толкоз хубав, че непрестанно около него се виели с оферти както девойки, по този начин и младежи. Той обаче отказвал на всички. Нимфата Ехо по този начин страдала от това отменяне, че напряко се стопила от тъга. Останал жив само нейният глас. Тогава богинята Немесис, мощно ядосана от тази преживелица, решила да отмъсти на Нарцис - предиздвикала го да се огледа в едно езеро. Виждайки отражението си, Нарцис по този начин се влюбил в себе си, че и той, като нимфата Ехо, се стопил от тъга. Това виждаме в известната картина на Дали: изгубване заради самовлюбеност.
Това, мисля, се случи на Румен Радев. Докато беше повсеместен любим се огледа в огледалото на тези, които му се радваха. Очевидно реши, че оттук нататък те са длъжни да му се радват, каквото и да направи. А той направи трансформация, само че - наобратно. Вече никой не си показва, че този човек може да лети. От него се чака да пълзи. Но в случай че в историята с Нарцис е закодиран някакъв логаритъм за неизбежна орис, на Радев му следва и нещо по-драматично. Да се разтопи. Да изчезне.
Според мита, на мястото на разтопилото се тяло на Нарцис се появява невиждано до тогава цвете, нарцис, което е с нас и до през днешния ден. Интересно е какво ще се появи на мястото на Радев тогава, когато и той се разтопи и изчезне. Цвете - надали. Може би просто политологията ще се обогати, за някоя и друга година с нов термин: „ синдромът Радев “.
Румен Радев е образец, въпреки необикновен, за оня преход от едно положение в друго, което назоваваме трансформация. Това е неочакван преход на живи системи от едно положение в друго, който преход е проведен към един детайл от остарялата система, около който се образува новата. Метаморфозата на гъсеницата в пеперуда е типичен образец: един детайл на виталната система „ гъсеница “, т.е. тялото, остава и във разновидността „ пеперуда “. Но около този детайл е проведена една изцяло нова система, способна да лети, вместо да пълзи.
Обратната трансформация на Радев
Метаморфозата на Радев е необикновена, тъй като е наобратно.
Беше време, когато Радев летеше, ослепителен и видим отдалеко, над всенародния порив за преустановяване на кошмарите от 1990-те години, въплътени в режима на Борисов. През 2020 година българите желаеха страната им да премине през трансформация, след която да се трансформира от прашна и корумпирана ориенталска провинция в подредена европейска страна. В оня миг Радев извърши конституционното си обвързване да въплъщава единството на нацията.
Тогава, до момента в който летеше начело и от горната страна, той се радваше на утвърждението на Българска социалистическа партия, на тези центристи, които се трансфораха в " Продължаваме промяната ", както и на историческите носители на европейската модерност в лицето на партиите, съставляващи " Демократична България ".
Обединител на лявото, центъра и дясното; лицето на европейска България – какво повече му би трябвало на един държавен глава? Анализатори заговориха за „ ерата Радев “. Още една дребна крачка и той можеше да полети към статута на водещ европейски политик.
Оказа се, обаче, че на Радев всичко това му идва малко прекомерно. Трудно, оказа се, е да летиш. Всички те гледат, възхищават ти се, ръкопляскат ти. И желаят да летиш все по-високо.
Радев към този момент е самичък
Има-няма две години по-късно, противоположната трансформация на Радев е приключена. От повсеместен любим, през днешния ден той е тежко изпокаран с всички. В остра борба е с Българска социалистическа партия, която на два пъти поддържа кандидатурата му за президент. Политическа партия и Демократична България гледат на него като на непознат сътрудник, обслужващ враждебни на страната ползи, закотвени в Кремъл. Най-тежко Радев е скаран с тези будни жители, които го поддържаха в битката против Борисовия режим и гласоподаваха за него, осигурявайки му втори мандат. Именно те излязоха на митинг против неговото служебно държавно управление още на третия ден от неговото битие.
След като беше добре пристигнал във всеки политически диалог – ляв, центристки или десен, през днешния ден Радев е самичък. Единствените негови вероятни събеседници са ГЕРБ и Движение за права и свободи – точно силите, които са носители както на мафиотския модел на ръководство до 2020 година, по този начин и на съветските ползи в България и района. Не е инцидентно, че единствено ГЕРБ и Движение за права и свободи се радват на неговото служебно държавно управление, защото точно те, окуражени от противоположната трансформация на самия Радев, през днешния ден се надяват посредством неговото държавно управление да реализират противоположна трансформация и на България.
Възникват явни въпроси: Какво се случи с Румен Радев? Има ли това случило се нещо някаква ясна, елементарно описуема цел? И най-после – за какво: какво, по думите на остарелия шлагер на група Диана Експрес, не му доближи?
Отговорът на първия въпрос е елементарен, защото се опира на цялата хилядолетна литература по тематиката „ трансформация “.
Каква е задачата на политическата трансформация на Радев?
Още до момента в който Радев беше любим на всички, в системата на неговата персона имаше един притеснителен детайл: отношението към Русия, доста наподобяващо отношението на съветски крепостен селяндур към своя стопанин. Дълго време този детайл изглеждаше като някаква аберация, уязвимост на характера, нямаща отношение към цялостната личност. Нещо като болен зъб, който непрекъснато проверяваш с език, с цел да се убедиш, че още боли.
Онова, което се случи на Радев, беше, че точно около този детайл на неговата личност се извърши неговата противоположна трансформация. Отношението към Русия се оказа оня носещ дирек, около който се структурира днешната му личност.
Има ли цялата тази метаморфозна драма някаква политическа цел?
Има, несъмнено, и тази цел е ясна от радикалните изяви на неговото служебно държавно управление, стартирали от първия му ден. Заявката за „ безпорядък и съсипия “ в енергетиката бе явен анонс за възобновяване на крепостните връзки с Газпром, доказан тия дни от цяла плеяда второстепенни фигури в ръководството. Правителството явно ще саботира работата по интерконектора с Гърция, както стана ясно от появяването в медиите на съответната министерска заповед (за която държавното управление излъга документално, че не съществувала). След лавина от уволнения, върховете на държавната власт са окупирани от фигури, интимно свързани с режима на Борисов, както и (в енергийната сфера) от откровени радетели на ползите на Газпром.
Още в първите три дни на служебното държавно управление стана явно, че то е освен реваншистко, само че и надълбоко реакционно, опитващо се да възвърне ситуацията отпреди 2021 година. Злостната изразителност, която то употребява по адрес на ръководството на Политическа партия, разкрива и по-дълбока цел: да бъде дискредитирана самата концепция, че у нас може да съществува проевропейско, съвременно, реформаторско ръководство. Да стане по този начин, че в никакъв случай да не се подредим, като равни, до останалите европейски нации, както изискваше от нас един разпопен карловски поп на име Васил Кунчев.
Остава да виси със страшна мощ само въпросът „ Защо? “.
Изчезване заради самовлюбеност
Тук на помощ още веднъж идват класическите гърци, както и испанският художник-сюрреалист Салвадор Дали. Иде тирада за мита за Нарцис и за неговата трактовка от Дали в картината „ Метаморфозата на Нарцис “.
Картината на Салвадор Дали " Метаморфозата на Нарцис ", Източник: DPA
Митът гласи следното: Младежът Нарцис бил толкоз хубав, че непрестанно около него се виели с оферти както девойки, по този начин и младежи. Той обаче отказвал на всички. Нимфата Ехо по този начин страдала от това отменяне, че напряко се стопила от тъга. Останал жив само нейният глас. Тогава богинята Немесис, мощно ядосана от тази преживелица, решила да отмъсти на Нарцис - предиздвикала го да се огледа в едно езеро. Виждайки отражението си, Нарцис по този начин се влюбил в себе си, че и той, като нимфата Ехо, се стопил от тъга. Това виждаме в известната картина на Дали: изгубване заради самовлюбеност.
Това, мисля, се случи на Румен Радев. Докато беше повсеместен любим се огледа в огледалото на тези, които му се радваха. Очевидно реши, че оттук нататък те са длъжни да му се радват, каквото и да направи. А той направи трансформация, само че - наобратно. Вече никой не си показва, че този човек може да лети. От него се чака да пълзи. Но в случай че в историята с Нарцис е закодиран някакъв логаритъм за неизбежна орис, на Радев му следва и нещо по-драматично. Да се разтопи. Да изчезне.
Според мита, на мястото на разтопилото се тяло на Нарцис се появява невиждано до тогава цвете, нарцис, което е с нас и до през днешния ден. Интересно е какво ще се появи на мястото на Радев тогава, когато и той се разтопи и изчезне. Цвете - надали. Може би просто политологията ще се обогати, за някоя и друга година с нов термин: „ синдромът Радев “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ