Петър Чолаков: Новите управляващи да избягват реваншистките действия при разграждането на модела „Борисов“
Това написа в разбор, оповестен в политологът Петър Чолаков.
В прочувствено и въздействащо изявление депутатът от „ Продължаваме Промяната “ (ПП) Христо Петров (Ицо Хазарта) разкри, че е бил заплашван. Вместо да се откаже от политиката обаче това го е стимулирало още повече да взе участие в нея. Малко по-късно и вътрешният министър Бойко Рашков, който периодичен осветява мрачните петна в предишното на „ някогашния режим”, направи сходни самопризнания.
Не познавам Христо Петров, въпреки и двамата да сме приключили Класическата гимназия (НГДЕК) в София. Не зная и какво е „ най-ценното” за него, което е било обект на грозния опит да бъде сплашен. Но зная, че е родител и, признавам, като татко думите му ме развълнуваха. Замислих се по какъв начин аз бих постъпил в такава обстановка, какво бих споделил и направил.
Много провокации
Заплахите, изключително когато са ориентирани към най-съкровеното, обяснимо могат да породят боязън, само че също и яд. Страхът и желанието за отплата, експанзията са свързани с пъпна шнур. Тъкмо тук е най-голямото предизвикателство пред „ новата власт”: тя не би трябвало да бъде превзета от мрачните призраци на реваншизма.
Моделът „ Борисов” не може да бъде разграден сполучливо с „ Борисовски методи”, на правилото „ чеп клин избива”. Да, би трябвало да се работи „ по норматив”. В противоположен случай едно злощастно и корумпирано, съгласно мнозина, ръководство ще бъде сменено с друго. Напред може да се върви единствено и само без злопаметност, като прецизно се съблюдават духът на конституцията и законите.
Макар и задачата да бе и да остава мъчна, в 47-ия парламент бе образувано болшинство от четири обединения и 134 депутата. Президентът Радев, който стана знак на смяната, бе избран отново. Лесно обаче може да възникне убеждението, че откакто към този момент „ юздите” на страната са в техните, т.е. в „ нашите” ръце, всичко може и би трябвало да бъде прекроено с един размах по „ наш” облик и сходство.
Докато представителите на „ остарелия строй”, по обясними аргументи, недоволстват и роптаят, новите министри са героите на деня. Някои даже биха ги нарекли „ самураите на промяната”. Дали обаче е инцидентно, че етимологията на „ министър” (от лат. minister), „ герой” (гр. heros от индоевропейското *ser, срaвн. с лат. servo – пазя, само че и servio – послужвам, servus – роб) и „ самурай” (от saburai в японски и китайски) е от „ служа”?
За да се случи смяната
Общественият дълг на новото държавно управление е да реализира смяната. Демонтажът на апарата на „ Борисовата държава” е единствено аспект. Независимо дали смяната ще пристигна във типа на мощна редукция на повсеместната политическа корупция, въвеждане на извънредно закъснялото „ електронно правителство” или трансформацията на държавните и общински лечебни заведения, които сега действат като търговски сдружения, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България би трябвало прецизно да се управляват от фундаменталните правила на конституционализма на модерния свят. Това са разделянето на управляващите, политическият плурализъм, върховенството на правото и други
Прочее, лозунгът за „ нулева корупция” звучи утопично, само че в случай че, най-малкото, страната се откъсне от срамното място на най-корумпирана в Европейски Съюз, което съгласно „ Трансперънси интернешънъл” през 2020 си поделя с Румъния, това ще е положително начало.
Колкото и да са огромни недъзите в работата на прокуратурата, Висш съдебен съвет и други органи, институционалните и/или персоналните промени не би трябвало да бъдат осъществени посредством „ трикове”, единствено и единствено „ техните хора” да бъдат сменени с „ наши”. Безсмислена, а и рискова е концепцията КПКОНПИ да се трансформира в нещо като „ конкурентна прокуратура”, която да послужи за „ озаптяване” на Иван Гешев. Ако институцията на основния прокурор се резервира (какво тъкмо ще се прави по този начин и не излиза наяве от програмата от 120 стр. на кабинета „ Петков”), би трябвало час по-скоро да се вкарат ефикасни механизми за следствие и търсене на наказателна отговорност на титуляра на тази институция, който и да е той, за да се постави завършек на неговата недостижимост.
Дебнещата заплаха
Като жител и гласоподавател съм положително надъхан към поръчката за смяна. Но като политолог съм задължен да предупредя за дебнещата пропаст, която извира от самата човешка природа. Не мога да не посоча заплахата, генетически обвързвана с наркотичните изкушения на властта, която е помрачила достиженията на доста революции.
В прочувствено и въздействащо изявление депутатът от „ Продължаваме Промяната “ (ПП) Христо Петров (Ицо Хазарта) разкри, че е бил заплашван. Вместо да се откаже от политиката обаче това го е стимулирало още повече да взе участие в нея. Малко по-късно и вътрешният министър Бойко Рашков, който периодичен осветява мрачните петна в предишното на „ някогашния режим”, направи сходни самопризнания.
Не познавам Христо Петров, въпреки и двамата да сме приключили Класическата гимназия (НГДЕК) в София. Не зная и какво е „ най-ценното” за него, което е било обект на грозния опит да бъде сплашен. Но зная, че е родител и, признавам, като татко думите му ме развълнуваха. Замислих се по какъв начин аз бих постъпил в такава обстановка, какво бих споделил и направил.
Много провокации
Заплахите, изключително когато са ориентирани към най-съкровеното, обяснимо могат да породят боязън, само че също и яд. Страхът и желанието за отплата, експанзията са свързани с пъпна шнур. Тъкмо тук е най-голямото предизвикателство пред „ новата власт”: тя не би трябвало да бъде превзета от мрачните призраци на реваншизма.
Моделът „ Борисов” не може да бъде разграден сполучливо с „ Борисовски методи”, на правилото „ чеп клин избива”. Да, би трябвало да се работи „ по норматив”. В противоположен случай едно злощастно и корумпирано, съгласно мнозина, ръководство ще бъде сменено с друго. Напред може да се върви единствено и само без злопаметност, като прецизно се съблюдават духът на конституцията и законите.
Макар и задачата да бе и да остава мъчна, в 47-ия парламент бе образувано болшинство от четири обединения и 134 депутата. Президентът Радев, който стана знак на смяната, бе избран отново. Лесно обаче може да възникне убеждението, че откакто към този момент „ юздите” на страната са в техните, т.е. в „ нашите” ръце, всичко може и би трябвало да бъде прекроено с един размах по „ наш” облик и сходство.
Докато представителите на „ остарелия строй”, по обясними аргументи, недоволстват и роптаят, новите министри са героите на деня. Някои даже биха ги нарекли „ самураите на промяната”. Дали обаче е инцидентно, че етимологията на „ министър” (от лат. minister), „ герой” (гр. heros от индоевропейското *ser, срaвн. с лат. servo – пазя, само че и servio – послужвам, servus – роб) и „ самурай” (от saburai в японски и китайски) е от „ служа”?
За да се случи смяната
Общественият дълг на новото държавно управление е да реализира смяната. Демонтажът на апарата на „ Борисовата държава” е единствено аспект. Независимо дали смяната ще пристигна във типа на мощна редукция на повсеместната политическа корупция, въвеждане на извънредно закъснялото „ електронно правителство” или трансформацията на държавните и общински лечебни заведения, които сега действат като търговски сдружения, Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България би трябвало прецизно да се управляват от фундаменталните правила на конституционализма на модерния свят. Това са разделянето на управляващите, политическият плурализъм, върховенството на правото и други
Прочее, лозунгът за „ нулева корупция” звучи утопично, само че в случай че, най-малкото, страната се откъсне от срамното място на най-корумпирана в Европейски Съюз, което съгласно „ Трансперънси интернешънъл” през 2020 си поделя с Румъния, това ще е положително начало.
Колкото и да са огромни недъзите в работата на прокуратурата, Висш съдебен съвет и други органи, институционалните и/или персоналните промени не би трябвало да бъдат осъществени посредством „ трикове”, единствено и единствено „ техните хора” да бъдат сменени с „ наши”. Безсмислена, а и рискова е концепцията КПКОНПИ да се трансформира в нещо като „ конкурентна прокуратура”, която да послужи за „ озаптяване” на Иван Гешев. Ако институцията на основния прокурор се резервира (какво тъкмо ще се прави по този начин и не излиза наяве от програмата от 120 стр. на кабинета „ Петков”), би трябвало час по-скоро да се вкарат ефикасни механизми за следствие и търсене на наказателна отговорност на титуляра на тази институция, който и да е той, за да се постави завършек на неговата недостижимост.
Дебнещата заплаха
Като жител и гласоподавател съм положително надъхан към поръчката за смяна. Но като политолог съм задължен да предупредя за дебнещата пропаст, която извира от самата човешка природа. Не мога да не посоча заплахата, генетически обвързвана с наркотичните изкушения на властта, която е помрачила достиженията на доста революции.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ