Към всички баби и дядовци: благодарим ви, без вас нямаше да се справим!
Това послание към всички баби и дядовци било оповестено в Cafemom. Ако имате положителни родители, евентуално ще се съгласите с Лин Шатък.
„ Благодаря ви, мамо и баща,
Мнозина от нас с изненада осъзнават този факт, че нашите деца сами стават родители. Но рядко някой вижда превръщането на родителите в дядовци и баби.
Никога не съм се съмнявала, че ще бъдете чудесни баба и дядо. Винаги сте ме подкрепяли, каквото и да ми хрумне: да стана вегетарианка, да напусна унвиерситета, с цел да странствувам и даже глупавата ми фантазия да стана публицист.
Винаги сте били до мен. И, както и доста родители на пораснали деца, сте били подготвени да станете баба и дядо дълго преди ние сме били подготвени да станем родители.
Но както не можех да си показва всички нюанси на възпитанието, ясните сини очи, които ще имат децата ми, или решителната волева персона на моя наследник, по този начин и в никакъв случай не си представях какви чудесни баба и дядо ще бъдете.
Благодаря.
Затова, че очите на децата ни светват, когато ви видят.
По пътя към вас моят наследник ми измъква телефона от ръцете, когато звъните, тъй като не може да дочака срещата, с цел да ви опише за своите футболни триумфи, за тренировките си по таекуондо и за последната книга, която е прочел.
Затова, че щом 4-годишната ми щерка изскочи от колата, извиква: „ Искам да поиграя с теб и дядо “.
Блгадоря ви, че си играете с часове с децата.
Благодаря за конната езда и за борбите със саби. За надуването на големите балони, за стартирането на хвърчилото летящия дракон, за разходките измежду природата и изтриването на сополите.
Благодаря ви за всички почивки, които сте ни дали. Вие дадохте на нас и на децата своето скъпоценно време и това е най-хубавият подарък, който можехме да желаяме. Благодаря! Благодаря! Благодаря.
Благодарим ви за това, че от време на време ги пляскахте и им давахте прекалено много сладкиши.
Благодаря, че в никакъв случай не коментирахте нашето възпитаване, даже в случай че то се разграничава доста от вашето.
Благодаря ви, че ме научихте, че възпитаниет не свършва когато децата ни навършат 18 години. За положително или неприятно, само че то продължава, трансформира се, развива се, преустройва се, само че не завършва.
Като цяло, ви благодаря за безусловната обич и поддръжка, които постоянно сте дарявали на мен и моите деца.
Тази съществена поддръжка се намира вътре в мен и стои в основата на моето лично образование. Вие ме научихте, че когато се раждат децата, те към този момент са обособени дребни хора. Показахте ми по какъв начин да се ориентираш в връзките с почитание и доверие.
Знам, че някой ден моите деца също ще ви бъдат признателни “.
А вие какво бихте споделили на своите родители?
