Това не са трагични изключения – те са симптом на

„ Това не са трагични изключения – те са признак на дълбока обществена неправда, която поразява цялото общество “, написа в позицията.

„ Създадохме среда, в която експанзията, омразата и безразличието се трансфораха в норма, а децата порастват, разпознавайки насилието като единствен език на мощ и изява. Децата ни не са научени за живот като пълноценна част от общественост “.

 

Организацията упорства, че насилието над и сред деца към този момент е систематичен проблем, който институциите не съумяват да овладеят. Липсата на съгласуваност сред полиция, учебни заведения и обществени служби оставя жертвите без отбрана, а нападателните деца – без късмет за предварителна защита и ресоциализация.

 

„ Ние не просто сме очевидци на насилието – ние сме негови участници посредством мълчанието си “, съобщи Георги Богданов, изпълнителен шеф на НМД. По думите му, решението не е в наложителен предмет „ Религия “, а в създаване на емпатия и умения за другарство. „ Не неналичието на религиозни знания, а неналичието на емпатия убива “, акцентира той.

Призив за национална стратегия по социално-емоционално учене

НМД упорства страната и просветителните институции да основат национална стратегия за социално-емоционално учене – не като обособен предмет, а като непрекъсната част от културата на образование и другарство.

Организацията приканва за:

- редовно въвеждане на социално-емоционални стратегии във всички учебни заведения и детски градини;
- образование и поддръжка за учители и родители.

 

Необходими промени и нов закон

Според НМД България незабавно се нуждае от нова нормативна рамка, която да размени остарелия Закон за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните от 1958 година

Организацията предлага основаване на съвременна, интегрирана система за протекция на детето, включваща профилирани центрове за поддръжка, образователен контрол и реинтеграция, както и образование на локални екипи.

 

Призив към медиите и обществото

НМД моли и към медиите за етично и отговорно отразяване на случаите на принуждение, с фокус върху предварителната защита, а не върху сензацията.

„ Време е да изберем – ще продължим ли да мълчим и да се възмущаваме, или ще стартираме да променяме обществото, в което живеем. Децата ни не могат да чакат повече “, приключва позицията на организацията.