Министерство на културата съзря невероятно пророчество в първия филм на бате Серго
Това не са думи на сбогуване, а думи на респект и признателност към една от най-обичаните и харизматични персони в българската просвета. Към един човек, чието омагьосване като тънък воал е разстлано върху всяка една от сферите, в които работи.
Това написаха от Министерство на културата (МК) във връзка трагичната новина за кончината на огромния артист Стефан Данаилов .
„ Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев, Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, баща Дулитъл - в театъра, на дребния и огромния екран, който феновете обичат;
България плаче за Ламбо: Светъл път, СТЕФАНЕ, приятелю! Почивай в мир! НЕКРОЛОГ
Мастера - в Академията, който студентите обожават;
проф. Стефан Данаилов - в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, който сътрудниците уважават;
министър Данаилов, от който специалистите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да споделя първо „ да” и чак тогава „ не”, в интерес на гражданите;
Ламбо - за който фамилията и приятелите знаят цялата истина и до които стои в положително и в лошо; Стефан Данаилов - почтен, открит и радостен, както той самичък се дефинира.
Бойко Борисов скърби за Ламбо с негова ария: Беше огромен мъж!
Да се превърнеш в едно от най-популярните лица в страната на 27 години, освен това в аналоговата ера и да продължаваш да бъдеш едно от тях и в цифровата, когато си над 70, значи единствено едно - бил си пореден - в работата, в дейностите, във взаимоотношенията си с хората.
Независимо дали всички постоянно са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, надали е имало две отзиви във връзка с блестящия му гений да владее публиката, било то изправен на парламентарната естрада, на театралната сцена или пред камера.
„ Мисля, че съм сполучлив човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой “ - може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му.
Тъкмо постигането на този нежен баланс сред света на славата и битието на всекидневието отличава огромните актьори.
След над 150 функции в киното, театъра и малкия екран, след десетки влиятелни оценки, измежду които и най-високата премия на Министерството на културата „ Златен век”, за Стефан Данаилов следващите облици не са просто работа, която дава сила, те са „ право да мечтаеш и може би средство, посредством което да се осъществят някои от фантазиите ти “.
Вероятно не е инцидентно, че първият филм, в който се снима дребният Стефан, е „ Следите остават “. Във значими моменти порасналият към този момент Данаилов постоянно е споделял една мисъл – че културата е това, което остава, когато всичко друго от дълго време е към този момент забравено.
И с целия си живот той потвърди, че следите в действителност остават. Несъмнено в съкровищницата на българската просвета вечно намират място стотиците функции на Ламбо, съпроводени от голямата любов на аудитория, възпитаници, сътрудници и другари.
Министерството на културата изрича откровени съболезнования на фамилията и околните на именития артист.
Нинова избухна в сълзи за Стефан Данаилов! Депутатите сведоха глави в безмълвие
Поклон и овации! “, пишат още от културното министерство.
От там допълват още:
Сефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 година в гр. София.
Завършил е Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов” – София през 1966 година – компетентност “Актьорско майсторство”.
Десетилетия наред е един от водещите артисти на Народния спектакъл “Иван Вазов”. Играл е на сцените и на другите огромни театри в България. Пресъздал е над 60 централни функции. По-значими от тях са: “Коварство и любов” (Шилер), Стайло от “Сизве Банзи е мъртъв” (Атол Фъгард), Шейлок от "Венецианският търговец " (Шекспир); Едмънд от “Дългият път на деня към нощта” (Юджин О`Нийл), Чацки от “От мозъка си тегли” (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове” (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Виктор Франц от “Цената” (Артър Милър), Алесандро Медици от “Лоренцачо” (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на една революция” (Бюхнер), Тригорин от “Чайка” (Чехов), “Декамерон”, “Енигматични вариации”, “Жените на Джейк”.
Особено вълнуващи в креативната биография на артиста са срещите му с московската театрална аудитория при гостуванията на сцените на МХАТ и ЦТСА, където той пресъздава централни функции в спектаклите “Напразни старания на любовта” и “Албена”.
В българското кино и телевизия е играл централни функции в над 60 кино лентата и сериали. Голямата му известност идва след филмите: “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Първият куриер” (1966 г.), “Черните ангели” (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев” (1972 г.), “От нищо нещо” (1977 г.), “Търновската царица” (1980 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Борис I” (1984 г.), “Дами канят” (1980 г.), “Карнавалът” (1986 г.), “Искам Америка” (1990 г.).
Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм”. Сред съветската аудитория е известен с изключителните си функции във кино лентата “Първият куриер” (1966 г.), “Войникът от обоза” (1975 г.), “Юлия Вревская” (1977 г.) и поредицата “На всеки километър” - 26 серии (1970 г.). Пресъздава надарено функции и в два американски кино лентата “Берлинската конспирация” – 1991 година и “Криза в Кремъл” – 1992 година
Стефан Данаилов е един от най-харесваните български артисти в италианските кино сериали, сред които “Октопод 7” (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет “ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче” (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века” в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест” – 2001 година – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс” (2002 г.).
Удостояван е с голям брой награди от национални театрални и кино фестивали. През 1976 година е избран за най-популярния артист в Чехословакия.
Професор Данаилов е джентълмен на най-голямата премия за принос в българската просвета – медал “Стара планина”, а за 2002 година получи премията за извънреден принос в българската просвета – "Паисий Хилендарски”. През 2006 година е почетен с ордена "Звезда на италианската взаимност ", с Големия кръст на Ордена на датското знаме и с френския Орден за изкуство и литература. През 2017 година е награден с най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век ".
Професор в Националната театрална и кино академия – София. Води клас по актьорско майсторство.
Стефан Данаилов взе участие интензивно и в публичния и политическия живот на страната. От 2001 година е народен представител в 39-то Народно заседание като представител на Коалиция за България и ръководител на Комисията по просвета. Като ръководител на Комисията по просвета в 39-то Народно заседание съумява да стане поръчител за приемането и влизането в деяние на редица законопроекти в областта на културата и образованието, като Закон за филмовата промишленост, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за националните читалища, Закон за ордените и медалите, ремонти в данъчните закони, облекчаващи донори и спомоществователи в областта на културата и образованието, в Закона за националната култура, в Закона за висшето обучение.
Министър на културата е от 16 август 2005 година до 27 юли 2009 година
Осиротяха цветовете и зимата е някакси безкрайна... Сбогом, Мастъре! Това написа в страницата си във фейсбук министърът на културата Боил Банов.
Това написаха от Министерство на културата (МК) във връзка трагичната новина за кончината на огромния артист Стефан Данаилов .
„ Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев, Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, баща Дулитъл - в театъра, на дребния и огромния екран, който феновете обичат;
България плаче за Ламбо: Светъл път, СТЕФАНЕ, приятелю! Почивай в мир! НЕКРОЛОГ
Мастера - в Академията, който студентите обожават;
проф. Стефан Данаилов - в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, който сътрудниците уважават;
министър Данаилов, от който специалистите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да споделя първо „ да” и чак тогава „ не”, в интерес на гражданите;
Ламбо - за който фамилията и приятелите знаят цялата истина и до които стои в положително и в лошо; Стефан Данаилов - почтен, открит и радостен, както той самичък се дефинира.
Бойко Борисов скърби за Ламбо с негова ария: Беше огромен мъж!
Да се превърнеш в едно от най-популярните лица в страната на 27 години, освен това в аналоговата ера и да продължаваш да бъдеш едно от тях и в цифровата, когато си над 70, значи единствено едно - бил си пореден - в работата, в дейностите, във взаимоотношенията си с хората.
Независимо дали всички постоянно са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, надали е имало две отзиви във връзка с блестящия му гений да владее публиката, било то изправен на парламентарната естрада, на театралната сцена или пред камера.
„ Мисля, че съм сполучлив човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой “ - може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му.
Тъкмо постигането на този нежен баланс сред света на славата и битието на всекидневието отличава огромните актьори.
След над 150 функции в киното, театъра и малкия екран, след десетки влиятелни оценки, измежду които и най-високата премия на Министерството на културата „ Златен век”, за Стефан Данаилов следващите облици не са просто работа, която дава сила, те са „ право да мечтаеш и може би средство, посредством което да се осъществят някои от фантазиите ти “.
Вероятно не е инцидентно, че първият филм, в който се снима дребният Стефан, е „ Следите остават “. Във значими моменти порасналият към този момент Данаилов постоянно е споделял една мисъл – че културата е това, което остава, когато всичко друго от дълго време е към този момент забравено.
И с целия си живот той потвърди, че следите в действителност остават. Несъмнено в съкровищницата на българската просвета вечно намират място стотиците функции на Ламбо, съпроводени от голямата любов на аудитория, възпитаници, сътрудници и другари.
Министерството на културата изрича откровени съболезнования на фамилията и околните на именития артист.
Нинова избухна в сълзи за Стефан Данаилов! Депутатите сведоха глави в безмълвие
Поклон и овации! “, пишат още от културното министерство.
От там допълват още:
Сефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 година в гр. София.
Завършил е Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов” – София през 1966 година – компетентност “Актьорско майсторство”.
Десетилетия наред е един от водещите артисти на Народния спектакъл “Иван Вазов”. Играл е на сцените и на другите огромни театри в България. Пресъздал е над 60 централни функции. По-значими от тях са: “Коварство и любов” (Шилер), Стайло от “Сизве Банзи е мъртъв” (Атол Фъгард), Шейлок от "Венецианският търговец " (Шекспир); Едмънд от “Дългият път на деня към нощта” (Юджин О`Нийл), Чацки от “От мозъка си тегли” (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове” (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Виктор Франц от “Цената” (Артър Милър), Алесандро Медици от “Лоренцачо” (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на една революция” (Бюхнер), Тригорин от “Чайка” (Чехов), “Декамерон”, “Енигматични вариации”, “Жените на Джейк”.
Особено вълнуващи в креативната биография на артиста са срещите му с московската театрална аудитория при гостуванията на сцените на МХАТ и ЦТСА, където той пресъздава централни функции в спектаклите “Напразни старания на любовта” и “Албена”.
В българското кино и телевизия е играл централни функции в над 60 кино лентата и сериали. Голямата му известност идва след филмите: “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Първият куриер” (1966 г.), “Черните ангели” (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев” (1972 г.), “От нищо нещо” (1977 г.), “Търновската царица” (1980 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Борис I” (1984 г.), “Дами канят” (1980 г.), “Карнавалът” (1986 г.), “Искам Америка” (1990 г.).
Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм”. Сред съветската аудитория е известен с изключителните си функции във кино лентата “Първият куриер” (1966 г.), “Войникът от обоза” (1975 г.), “Юлия Вревская” (1977 г.) и поредицата “На всеки километър” - 26 серии (1970 г.). Пресъздава надарено функции и в два американски кино лентата “Берлинската конспирация” – 1991 година и “Криза в Кремъл” – 1992 година
Стефан Данаилов е един от най-харесваните български артисти в италианските кино сериали, сред които “Октопод 7” (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет “ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче” (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века” в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест” – 2001 година – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс” (2002 г.).
Удостояван е с голям брой награди от национални театрални и кино фестивали. През 1976 година е избран за най-популярния артист в Чехословакия.
Професор Данаилов е джентълмен на най-голямата премия за принос в българската просвета – медал “Стара планина”, а за 2002 година получи премията за извънреден принос в българската просвета – "Паисий Хилендарски”. През 2006 година е почетен с ордена "Звезда на италианската взаимност ", с Големия кръст на Ордена на датското знаме и с френския Орден за изкуство и литература. През 2017 година е награден с най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век ".
Професор в Националната театрална и кино академия – София. Води клас по актьорско майсторство.
Стефан Данаилов взе участие интензивно и в публичния и политическия живот на страната. От 2001 година е народен представител в 39-то Народно заседание като представител на Коалиция за България и ръководител на Комисията по просвета. Като ръководител на Комисията по просвета в 39-то Народно заседание съумява да стане поръчител за приемането и влизането в деяние на редица законопроекти в областта на културата и образованието, като Закон за филмовата промишленост, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за националните читалища, Закон за ордените и медалите, ремонти в данъчните закони, облекчаващи донори и спомоществователи в областта на културата и образованието, в Закона за националната култура, в Закона за висшето обучение.
Министър на културата е от 16 август 2005 година до 27 юли 2009 година
Осиротяха цветовете и зимата е някакси безкрайна... Сбогом, Мастъре! Това написа в страницата си във фейсбук министърът на културата Боил Банов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ