Посвещава се на БКП. Има ли проблем с героизирането на комунизма в На всеки километър през 2025 г.
Това не може да се случи в Германия или Полша. Но в България през 2025 година в ефир тече агитационен сериал от времето на тоталитарния режим - без прибавен подтекст. Това става макар настоящия закон, който афишира комунистическия режим за незаконен. Двама политици сезираха медийния регулатор.
Кадърът е черно-бял. Залегнал мъж с автомат пресреща със залп въоръжен кордон, който отвръща на огъня. За миг мъжът стопира стрелбата и извиква: „ Ние сме на всеки километър, от тук до края на света “. После е погубен.
Това е откриващата сцена от сериала „ На всеки километър “ от 1969 година В идващия кадър се появява надпис „ Посвещава се на Българската комунистическа партия “.
В началото на седмицата проф. Вили Лилков , през днешния ден общински консултант от „ Синя софия “, и някогашният народен представител Петър Славов , изпратиха сигнал до Съвета за електронни медии (СЕМ) поради този надпис. Причината е, че през 2025 година той се появява в ефирен ефир - сериалът се излъчва по телевизия Bulgaria on Air . Двамата пишат до членовете на съвета, че сходно посвещение и послания от кино лентата, част от които възхваляват Българска комунистическа партия, опонират с признатия през 2000 година Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен (ЗОКРБ) .
Този агитационен филм основава илюзия у феновете
Лилков и Славов споделят, че е в пълномощията на Съвет за електронни медии да укаже на медията, че тя би трябвало по подобаващ метод да осведоми феновете какво написа в този закон, " тъй като този агитационен филм основава илюзия у феновете, изключително у по-младото потомство, по отношение на активността на Българска комунистическа партия, както преди, по този начин и след 9 септември 1944 година “.
Засега няма отговор от Съвет за електронни медии, нито обществена реакция от малкия екран.
Проблемите към проучването на историята на тоталитарния режим в България, както и отношението към неговите знаци и агитация, не са нови. В началото на непредизвиканата от Москва пълномащабна война в Украйна през 2022 година въпросът още веднъж беше индиректно издигнат поради тематиката, обвързвана с интерпретацията на ролята на Русия в българската история, и множеството погрешни и пропагандни разкази, останали от комунистическия интервал, които още оказват въздействие в образованието и като цяло в обществото и през днешния ден.
Какво е „ На всеки километър “, каква е ролята на сериала по време на режима и по какъв начин други страни се отнасят към филмите и всяка друга агитация от времето на тоталитарните режими в Европа?
Българска комунистическа партия, партизаните и „ На всеки километър “
Българска комунистическа партия е партията, която ръководи България по време на тоталитарния комунистически режим от 1944 до 1989 година Тя взима властта след прелом, осъществен благодарение на съветската Червена войска , която окупира България през 1944 година
Официално партията е учредена през 1919 година, само че е правоприемник на други социалистически формирования, за чието начало постоянно се показва Бузлуджанският конгрес от 1891 година По-късно Бузлуджа остава значим знак за комунистите, а през днешния ден е подобен и за Българската социалистическа партия (БСП) – партията приемник на Българска комунистическа партия, която продължава да брои конгресите си по същия ред, както официално разформированата комунистическа партия.
В годините преди да застанат отпред на страната, членовете на Българска комунистическа партия вършат разнообразни опити да завземат властта посредством протести като Септемврийското въстание , виновни са за един от най-голелемите терористични атентати в Европа - в църквата „ Света Неделя “ в София от 1925 година, и други
Между 1941 и 1944 година членове на Българска комунистическа партия, само че и освен, са част от партизанското придвижване в България. То се опълчва на съюзеното с Нацистка Германия ръководство на страната и прави саботажи, терористични набези, убийства. Негови членове са залавяни и екзекутирани. И до през днешния ден на доста места в България стоят монументи, отдадени на партизаните.
Докато Българска комунистическа партия е на власт в България, през 1969 година на екран се появява и „ На всеки километър “. Това е най-популярният за времето сериал, в него вземат участие някои от най-именитите артисти, както изгряващи тогава звезди като Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и други Филмът пресъздава героизирана и сантиментална версия на битката на партизанското придвижване, а лентата е изпълнена с пропагандни послания.
Престъпният режим и „ На всеки километър “ през 2025 година
През април 2000 година, повече от 10 години след рухването на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия, Народното събрание, в което водеща политическа мощ тогава са Обединените демократични сили ( ОДС) , а на власт е реформисткото държавно управление на Иван Костов , е признат ЗОКРБ.
В него е посочено, че Българска комунистическа партия е сложена на власт от непозната мощ, а интервалът на ръководството ѝ сред 1944-та и 1989-а е разгласен за национална злополука.
В член 3 от закона комунистическият режим в България е разгласен за незаконен, а Българска комунистическа партия е избрана като „ незаконна организация “. Именно този текст от закона е представен в сигнала на Лилков и Славов до Съвет за електронни медии поради посвещението на сериала на Българска комунистическа партия, което тече в ефир през днешния ден.
От самия закон няма действителни последици. За закононарушения по време на комунистическия интервал съвсем няма наказани, в това число и за закононарушенията, осъществени по времето на така наречен Възродителен развой - насилственото преименуване и гоненията против българските турци, въпреки че това дълги години е главно заричане на партия " Движение за права и свободи " (ДПС).
И до през днешния ден някогашни членове на Българска комунистическа партия и репресивния ѝ уред - Държавна сигурност, са част от ръководството и администрацията. В годините има опити да се вкара лустрация, само че не са сполучливи.
Филмите на тоталитарните режими и отношението към комунизма в Европа
За разлика от България, в други страни излъчването и цялостното отношение към филми и материали, употребявани от тоталитарни режими в Европа за агитация, е под специфичен контрол.
В Германия да вземем за пример десетки филми, които включват крайни прояви на нацисткия режим като антисемитизъм, расизъм, прослава на войната и други попадат под категорията на „ лимитирани за разпространяване “ [на немски Vorbehaltsfilme бел. ред.]. Всъщност лимитирано е свободното им разпространяване, а излъчванията им могат да се случат единствено след решение на Фондация „ Фриндрих Вилхем Мурнау “ , която се грижи за цялостното опазване на достоверното немско кино.
В изискванията за лъчение на пропагандни филми от времето на нацизма е те да включват специфични интродукции и следващи беседи и полемики. В Германия съществува и федерална Агенция за отбрана на деца и юноши в медиите, на която е вменена отбраната от несъмнено увреждащо или пропагандно наличие.
По отношение на комунизма и разпространението на комунистическа агитация и символика също има образци за регулации. В Полша е неразрешено разпространяването на комунистически хрумвания. През 2023 година в страната бяха неразрешени комунистическите партии. Забранено е и разпространяването на знаците на режима онлайн или на хартиени носители, а при нарушавания следват наказания.
В средата на юли и я приравни с нацистката.
В България партии като Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и техните последователи, само че освен, са бранители на комунистическите монументи, възхваляват репресивния уред на комунистическата страна и заплашват да употребяват негови способи като против политическите си съперници. От нищо от това не е известно да са последвали наказания или друга институционална реакция, макар настоящия закон от 2000 година, който афишира комунистическия режим за незаконен.
Кадърът е черно-бял. Залегнал мъж с автомат пресреща със залп въоръжен кордон, който отвръща на огъня. За миг мъжът стопира стрелбата и извиква: „ Ние сме на всеки километър, от тук до края на света “. После е погубен.
Това е откриващата сцена от сериала „ На всеки километър “ от 1969 година В идващия кадър се появява надпис „ Посвещава се на Българската комунистическа партия “.
В началото на седмицата проф. Вили Лилков , през днешния ден общински консултант от „ Синя софия “, и някогашният народен представител Петър Славов , изпратиха сигнал до Съвета за електронни медии (СЕМ) поради този надпис. Причината е, че през 2025 година той се появява в ефирен ефир - сериалът се излъчва по телевизия Bulgaria on Air . Двамата пишат до членовете на съвета, че сходно посвещение и послания от кино лентата, част от които възхваляват Българска комунистическа партия, опонират с признатия през 2000 година Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен (ЗОКРБ) .
Този агитационен филм основава илюзия у феновете
Лилков и Славов споделят, че е в пълномощията на Съвет за електронни медии да укаже на медията, че тя би трябвало по подобаващ метод да осведоми феновете какво написа в този закон, " тъй като този агитационен филм основава илюзия у феновете, изключително у по-младото потомство, по отношение на активността на Българска комунистическа партия, както преди, по този начин и след 9 септември 1944 година “.
Засега няма отговор от Съвет за електронни медии, нито обществена реакция от малкия екран.
Проблемите към проучването на историята на тоталитарния режим в България, както и отношението към неговите знаци и агитация, не са нови. В началото на непредизвиканата от Москва пълномащабна война в Украйна през 2022 година въпросът още веднъж беше индиректно издигнат поради тематиката, обвързвана с интерпретацията на ролята на Русия в българската история, и множеството погрешни и пропагандни разкази, останали от комунистическия интервал, които още оказват въздействие в образованието и като цяло в обществото и през днешния ден.
Какво е „ На всеки километър “, каква е ролята на сериала по време на режима и по какъв начин други страни се отнасят към филмите и всяка друга агитация от времето на тоталитарните режими в Европа?
Българска комунистическа партия, партизаните и „ На всеки километър “
Българска комунистическа партия е партията, която ръководи България по време на тоталитарния комунистически режим от 1944 до 1989 година Тя взима властта след прелом, осъществен благодарение на съветската Червена войска , която окупира България през 1944 година
Официално партията е учредена през 1919 година, само че е правоприемник на други социалистически формирования, за чието начало постоянно се показва Бузлуджанският конгрес от 1891 година По-късно Бузлуджа остава значим знак за комунистите, а през днешния ден е подобен и за Българската социалистическа партия (БСП) – партията приемник на Българска комунистическа партия, която продължава да брои конгресите си по същия ред, както официално разформированата комунистическа партия.
В годините преди да застанат отпред на страната, членовете на Българска комунистическа партия вършат разнообразни опити да завземат властта посредством протести като Септемврийското въстание , виновни са за един от най-голелемите терористични атентати в Европа - в църквата „ Света Неделя “ в София от 1925 година, и други
Между 1941 и 1944 година членове на Българска комунистическа партия, само че и освен, са част от партизанското придвижване в България. То се опълчва на съюзеното с Нацистка Германия ръководство на страната и прави саботажи, терористични набези, убийства. Негови членове са залавяни и екзекутирани. И до през днешния ден на доста места в България стоят монументи, отдадени на партизаните.
Докато Българска комунистическа партия е на власт в България, през 1969 година на екран се появява и „ На всеки километър “. Това е най-популярният за времето сериал, в него вземат участие някои от най-именитите артисти, както изгряващи тогава звезди като Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и други Филмът пресъздава героизирана и сантиментална версия на битката на партизанското придвижване, а лентата е изпълнена с пропагандни послания.
Престъпният режим и „ На всеки километър “ през 2025 година
През април 2000 година, повече от 10 години след рухването на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия, Народното събрание, в което водеща политическа мощ тогава са Обединените демократични сили ( ОДС) , а на власт е реформисткото държавно управление на Иван Костов , е признат ЗОКРБ.
В него е посочено, че Българска комунистическа партия е сложена на власт от непозната мощ, а интервалът на ръководството ѝ сред 1944-та и 1989-а е разгласен за национална злополука.
В член 3 от закона комунистическият режим в България е разгласен за незаконен, а Българска комунистическа партия е избрана като „ незаконна организация “. Именно този текст от закона е представен в сигнала на Лилков и Славов до Съвет за електронни медии поради посвещението на сериала на Българска комунистическа партия, което тече в ефир през днешния ден.
От самия закон няма действителни последици. За закононарушения по време на комунистическия интервал съвсем няма наказани, в това число и за закононарушенията, осъществени по времето на така наречен Възродителен развой - насилственото преименуване и гоненията против българските турци, въпреки че това дълги години е главно заричане на партия " Движение за права и свободи " (ДПС).
И до през днешния ден някогашни членове на Българска комунистическа партия и репресивния ѝ уред - Държавна сигурност, са част от ръководството и администрацията. В годините има опити да се вкара лустрация, само че не са сполучливи.
Филмите на тоталитарните режими и отношението към комунизма в Европа
За разлика от България, в други страни излъчването и цялостното отношение към филми и материали, употребявани от тоталитарни режими в Европа за агитация, е под специфичен контрол.
В Германия да вземем за пример десетки филми, които включват крайни прояви на нацисткия режим като антисемитизъм, расизъм, прослава на войната и други попадат под категорията на „ лимитирани за разпространяване “ [на немски Vorbehaltsfilme бел. ред.]. Всъщност лимитирано е свободното им разпространяване, а излъчванията им могат да се случат единствено след решение на Фондация „ Фриндрих Вилхем Мурнау “ , която се грижи за цялостното опазване на достоверното немско кино.
В изискванията за лъчение на пропагандни филми от времето на нацизма е те да включват специфични интродукции и следващи беседи и полемики. В Германия съществува и федерална Агенция за отбрана на деца и юноши в медиите, на която е вменена отбраната от несъмнено увреждащо или пропагандно наличие.
По отношение на комунизма и разпространението на комунистическа агитация и символика също има образци за регулации. В Полша е неразрешено разпространяването на комунистически хрумвания. През 2023 година в страната бяха неразрешени комунистическите партии. Забранено е и разпространяването на знаците на режима онлайн или на хартиени носители, а при нарушавания следват наказания.
В средата на юли и я приравни с нацистката.
В България партии като Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и техните последователи, само че освен, са бранители на комунистическите монументи, възхваляват репресивния уред на комунистическата страна и заплашват да употребяват негови способи като против политическите си съперници. От нищо от това не е известно да са последвали наказания или друга институционална реакция, макар настоящия закон от 2000 година, който афишира комунистическия режим за незаконен.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ