До няколко дни НАСА изстрелва летяща чиния на ръба на космоса!
Това не е смешка.
Истината е, че така наречен летящи чинии са доста известни измежду хората, само че в един различен подтекст. Всеки човек ги свързва с извънземни, дори летящите чинии се одобряват съвсем за синоним на НЛО. Но за какво НАСА строи галактически апарати с формата на летящи чинии? Нима американската космонавтика се пробва да си направи самореклама по този метод?
През идващите няколко дни, може би на 7-ми, 9-ти, 11-ти или 14-ти юни, НАСА ще изстреля така наречен нископлътностен свръхзвуков забавител (англ. Low Density Supersonic Decelerator, LDSD). Това е летателен уред формата на летяща паница, който ще тества нови технологии. Тези нови технологии ще се употребяват някой ден при бъдещи задачи до Марс – роботизирани и пилотирани.
Т.нар. летяща паница на НАСА е подготвена да полети до близко-космическото пространство. Credit: NASA
По време на пробния полет този месец, специфичен балон, запълнен с хелий, ще изведе LDSD в близко-космическото пространство на височина 30 километра над земната повърхнина. Достигне ли тази височина, летящата паница ще се отдели от балона. След това ще се възпламени специфичен ракетен мотор, който ще я изведе на височина 50 километра. На тази височина ще се тестват нови системи за кацане на други планети.
Както сами разбирате, това не е вашата научнофантастична паница, в която просто се качвате и тя с невъобразима скорост отлита към звездите. И НАСА не се пробва да си направи реклама по този метод.
Космическите капсули, които кацат на Марс, имат топлинен щит с формата на паница. Това не е инцидентно, а видяно от позиция на физиката и аеродинамиката е най-удачната форма за кацане. Даже се случва от време на време след сполучливо кацане на Марс тази “чиния ” да бъде снимана от камерите на марсохода, след което в Интернет всякакви уфолози стартират да настояват уверено, че на Марс е открит извънземен живот… което е неуместно.
Проблемът е, че актуалните технологии за кацане на Марс работят единствено за дребен товар. И въпреки и актуалният марсоход “Кюриосити ” да тежи един звук и той е в действителност върхова и съвременна технология, в бъдеще ще би трябвало да се изпращат даже по-тежки летателни апарати. Това е изключително правилно, в случай че решим да изпращаме освен роботи, а и хора. Пилотираните спускаеми апарати ще тежат десетки и стотици тонове.
Това изисква основаването на нови и по-съвършени технологии.
Новата “летяща паница ” на НАСА съставлява такава по-съвършена технология. Тя ще лети покрай космоса, тъй като при такава височина дребното останала земна атмосфера е с такава компактност, каквато е и марсианската.
При първия полет LDSD ще разгърне към себе си гигантска обвивка вид Кевлар. А по-късно ще се разгърне и великански парашут.
Вероятно тези, които наблюдават уеб страницата на НАСА и гледат развиването на задачата през НАСА ТВ, ще се изумят, като видят летящата паница и парашута. Но за експертите от НАСА главният въпрос е… дали летателният уред ще се спусне в атмосферата по проект?
Макар че няма гаранции дали чинията ще работи сполучливо при първия полет, експертите се надяват, че ще научат доста по време на теста и възможните неточности ще бъдат поправени при по-нататъшни полети.
Това му е хубавото на близко-космическото пространство. Тук, наоколо до Земята, могат да се тестват технологии за относително ниска цена, при които шансът да се провалят е по-голям. Тези неузрели технологии още не са подготвени да бъдат тествани по-далеч, да вземем за пример на Марс, само че има време за всичко.
За повече информация, посетете уеб страницата на НАСА.
