Д-р Орхан Драгаш: Г-н Мъск, колко струва едно украинско дете?
Това не е просто следващото решение на един милиардер. Това не е една от неговите капризи, като преименуването на Twitter или изпомпването на Dogecoin. Това е съучастничество в едно от най-коварните военни закононарушения на нашето време - систематичното крадене на деца, акт, който е равностоен на нищо по-малко от геноцид.
Повече от 19 500 украински деца са изчезнали в Русия. Някои от тях са били взети от сиропиталища и лечебни заведения, други са били отвлечени от окупираните територии. Всички те са минали през един и същи развой - насилствена промяна на имената, нови паспорти и индоктринация в „ съветския свят “. Учат ги да не помнят украинския език. Да презират страната, от която са пристигнали. Никога да не научат истината за своя генезис.
Децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити по време на войната, са най-лесната плячка.
Това не е доктрина на конспирацията или агитация. Съществуват документирани свидетелства на деца, които са съумели да избягат.
Дванадесетгодишният Макар, един от дребното късметлии, които са били върнати в Украйна, разказва по какъв начин руснаците в по този начин наречения „ рехабилитационен център “ са му споделили, че украинските му родители са го изоставили и че в този момент той най-сетне ще има „ същинско семейство “ - съветско семейство. Представете си психическата контузия на дете, на което е внушено, че родителите му са го изоставили, до момента в който му дават нова идентичност, нов език и нов живот, който в никакъв случай не е желало.
А какво ще кажете за децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити във войната? Те са най-лесната плячка. В съветските държавни регистри тези деца не съществуват като украинци. Сега те са „ избавени сираци “, предопределени да бъдат осиновени от съветски фамилии и отгледани като дребни патриоти на новата империя. Миналото им е заличено. Имената им са изменени. Бъдещето им е запечатано. Това не е асимилация - това е културен геноцид.
Но това не е нещо ново. По време на Втората международна война нацистите вършат същото с полските и чешките деца - лишават ги от домовете им и ги настаняват в немски фамилии, с цел да ги „ цивилизоват “. Само дребна част от тези деца в миналото са били открити и върнати. Това, което Русия прави през днешния ден с украинците, е не по-малко незаконно.
Докато филантропични организации, отпред със „ Спасете Украйна “, се пробват да открият и върнат откраднатите деца, някой към този момент им пречи - Елон Мъск. Визионерът, индивидът, който обича да си играе на Месия, е решил да понижи финансирането на екипа, който работи за намирането и връщането на отвлечените украински деца.
Причината? Намаляване на разноските? Финансови усложнения? Едва ли. Богатството на Мъск се мери в стотици милиарди долари. Въпросът не е в парите. Става дума за нещо друго.
Това е същият Мъск, който блокира опцията Украйна да употребява Starlink по време на сериозни военни интервенции, като по този метод директно подкрепя съветските сили. Сега той отива още по-далеч - интензивно попречва спасяването на откраднати деца. Пряко или индиректно, решението му подкрепя машината на Путин за геноцид.
Не е належащо да бомбардираш градове, с цел да заличиш една нация от картата - задоволително е да откраднеш децата ѝ и да ги преобразиш в нещо друго.
Войната не е просто борба за територия - тя е борба за еднаквост. Путин не просто желае Украйна - той желае украинците да престанат да съществуват. Стратегията му не е единствено военна - тя е демографска, културна и психическа. Кражбата на деца е най-прекият метод да се заличи бъдещето на една нация.
Когато отнемеш името, езика, фамилията и родината на едно дете, то престава да бъде това, което е било. Не е належащо да бомбардирате градове, с цел да изтриете една нация от картата - задоволително е да откраднете децата ѝ и да ги преобразите в нещо друго.
Някой би трябвало да покаже на децата на самия Мъск фрагментите с момчета и девойки, отведени в неопределеност от Русия. Нека си показват какво би било, в случай че някой изтрие имената им, предишното им, родителите им. Дали тогава той ще мълчи? Дали към момента щеше да понижава разноските за тяхна сметка?
Нима светът не вижда това? Нима светът не схваща? Как историята ще запомни това?
Нека не бъдем наивни. Светът и преди си е затварял очите за такива закононарушения. Когато нацистите водят еврейските деца в концентрационните лагери, мнозина се вършат, че не виждат. Същото се случи и по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.), когато хиляди гръцки деца бяха принудително депортирани в комунистически източноевропейски страни, с цел да бъдат превъзпитани и подготвени за идеологическа война.
А Мъск? Името му в този момент стои паралелно с тези, които са разрешили и прикрили някои от най-големите закононарушения на актуалната ера.
Ако сме научили нещо, то е, че закононарушенията се стопират посредством уверено наказание и дейности. Украйна употребява всички дипломатически и правни механизми, с цел да върне децата, само че това не е задоволително. Нуждаем се от интернационална готовност.
Светът би трябвало да каже „ не “. Трябва да се окаже напън върху Русия, да се постави завършек на политиката на „ изложение на угриженост “ и да се премине към съответни наказания и дейности. Трябва да се откри самоличността на всяко лице, забъркано в това закононарушение - от съветските политици до фамилиите, които са „ осиновили “ тези деца. Никой не трябва да заобикаля правораздаването.
А Мъск? Неговото решение не може да остане без последици. Ако капитализмът схваща от нещо, то това е публичният напън и протестът.
Всеки консуматор на Tesla, SpaceX и обществените медии би трябвало да знае къде отиват парите му. Всеки, който се възхищава на „ визионерското “ му водачество, би трябвало да осъзнае, че визията без морал води до злополука.
Тези, които мълчат през днешния ден, ще бъдат причислени към тези, които са разрешили това закононарушение да се случи. Но тези, които приказват намерено през днешния ден, могат да станат част от историята, която не е обърнала тил на почтените деца.
Мъск е избрал своята страна. Сега е наш ред.
Д-р Орхан Драгаш, сръбски специалист по въпросите на сигурността и интернационалните връзки,. Той е създател и шеф на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.
Повече от 19 500 украински деца са изчезнали в Русия. Някои от тях са били взети от сиропиталища и лечебни заведения, други са били отвлечени от окупираните територии. Всички те са минали през един и същи развой - насилствена промяна на имената, нови паспорти и индоктринация в „ съветския свят “. Учат ги да не помнят украинския език. Да презират страната, от която са пристигнали. Никога да не научат истината за своя генезис.
Децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити по време на войната, са най-лесната плячка.
Това не е доктрина на конспирацията или агитация. Съществуват документирани свидетелства на деца, които са съумели да избягат.
Дванадесетгодишният Макар, един от дребното късметлии, които са били върнати в Украйна, разказва по какъв начин руснаците в по този начин наречения „ рехабилитационен център “ са му споделили, че украинските му родители са го изоставили и че в този момент той най-сетне ще има „ същинско семейство “ - съветско семейство. Представете си психическата контузия на дете, на което е внушено, че родителите му са го изоставили, до момента в който му дават нова идентичност, нов език и нов живот, който в никакъв случай не е желало.
А какво ще кажете за децата, които са били в сиропиталища или чиито родители са били убити във войната? Те са най-лесната плячка. В съветските държавни регистри тези деца не съществуват като украинци. Сега те са „ избавени сираци “, предопределени да бъдат осиновени от съветски фамилии и отгледани като дребни патриоти на новата империя. Миналото им е заличено. Имената им са изменени. Бъдещето им е запечатано. Това не е асимилация - това е културен геноцид.
Но това не е нещо ново. По време на Втората международна война нацистите вършат същото с полските и чешките деца - лишават ги от домовете им и ги настаняват в немски фамилии, с цел да ги „ цивилизоват “. Само дребна част от тези деца в миналото са били открити и върнати. Това, което Русия прави през днешния ден с украинците, е не по-малко незаконно.
Докато филантропични организации, отпред със „ Спасете Украйна “, се пробват да открият и върнат откраднатите деца, някой към този момент им пречи - Елон Мъск. Визионерът, индивидът, който обича да си играе на Месия, е решил да понижи финансирането на екипа, който работи за намирането и връщането на отвлечените украински деца.
Причината? Намаляване на разноските? Финансови усложнения? Едва ли. Богатството на Мъск се мери в стотици милиарди долари. Въпросът не е в парите. Става дума за нещо друго.
Това е същият Мъск, който блокира опцията Украйна да употребява Starlink по време на сериозни военни интервенции, като по този метод директно подкрепя съветските сили. Сега той отива още по-далеч - интензивно попречва спасяването на откраднати деца. Пряко или индиректно, решението му подкрепя машината на Путин за геноцид.
Не е належащо да бомбардираш градове, с цел да заличиш една нация от картата - задоволително е да откраднеш децата ѝ и да ги преобразиш в нещо друго.
Войната не е просто борба за територия - тя е борба за еднаквост. Путин не просто желае Украйна - той желае украинците да престанат да съществуват. Стратегията му не е единствено военна - тя е демографска, културна и психическа. Кражбата на деца е най-прекият метод да се заличи бъдещето на една нация.
Когато отнемеш името, езика, фамилията и родината на едно дете, то престава да бъде това, което е било. Не е належащо да бомбардирате градове, с цел да изтриете една нация от картата - задоволително е да откраднете децата ѝ и да ги преобразите в нещо друго.
Някой би трябвало да покаже на децата на самия Мъск фрагментите с момчета и девойки, отведени в неопределеност от Русия. Нека си показват какво би било, в случай че някой изтрие имената им, предишното им, родителите им. Дали тогава той ще мълчи? Дали към момента щеше да понижава разноските за тяхна сметка?
Нима светът не вижда това? Нима светът не схваща? Как историята ще запомни това?
Нека не бъдем наивни. Светът и преди си е затварял очите за такива закононарушения. Когато нацистите водят еврейските деца в концентрационните лагери, мнозина се вършат, че не виждат. Същото се случи и по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.), когато хиляди гръцки деца бяха принудително депортирани в комунистически източноевропейски страни, с цел да бъдат превъзпитани и подготвени за идеологическа война.
А Мъск? Името му в този момент стои паралелно с тези, които са разрешили и прикрили някои от най-големите закононарушения на актуалната ера.
Ако сме научили нещо, то е, че закононарушенията се стопират посредством уверено наказание и дейности. Украйна употребява всички дипломатически и правни механизми, с цел да върне децата, само че това не е задоволително. Нуждаем се от интернационална готовност.
Светът би трябвало да каже „ не “. Трябва да се окаже напън върху Русия, да се постави завършек на политиката на „ изложение на угриженост “ и да се премине към съответни наказания и дейности. Трябва да се откри самоличността на всяко лице, забъркано в това закононарушение - от съветските политици до фамилиите, които са „ осиновили “ тези деца. Никой не трябва да заобикаля правораздаването.
А Мъск? Неговото решение не може да остане без последици. Ако капитализмът схваща от нещо, то това е публичният напън и протестът.
Всеки консуматор на Tesla, SpaceX и обществените медии би трябвало да знае къде отиват парите му. Всеки, който се възхищава на „ визионерското “ му водачество, би трябвало да осъзнае, че визията без морал води до злополука.
Тези, които мълчат през днешния ден, ще бъдат причислени към тези, които са разрешили това закононарушение да се случи. Но тези, които приказват намерено през днешния ден, могат да станат част от историята, която не е обърнала тил на почтените деца.
Мъск е избрал своята страна. Сега е наш ред.
Д-р Орхан Драгаш, сръбски специалист по въпросите на сигурността и интернационалните връзки,. Той е създател и шеф на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ