Скоростта уби Анита, а системата я забрави. И не е инцидент, престъпление е!
Това не е просто случай. Това е разрушен живот. Разбито семейство. Разбита правдивост. Не е " случай " нито гибелта на 12-годишната Сияна, нито гибелта на 6-годишния Ангел, нито гибелта на 19-годишната Анита. Никоя детска гибел не може да бъде наричана " случай "!
Прочетете още
На 16 декември 2023 година в 10:20 ч. светът спря за едно семейство, написа. На мокрия асфалт на бул. „ Крайречен “ в Ямбол бе лишен животът на 19-годишната Анита – красиво, слънчево момиче, цялостно с фантазии, обич и живот. Отнет не от ориста, а от необмислен водач, който е натискал газта два пъти и половина над ограничаването. Колата се врязва в дирек. Пасажерската страна... изчезва. С нея – и Анито.
Това не е трагичен случай. Това е незаконна немарливост, липса на надзор, безразсъдна скорост, систематичен отвод от правдивост. Не наричайте това „ случай “. Наричайте го с същинското му име: закононарушение, лишило нечий живот. Анита в никакъв случай няма да прегърне дете. Но може би, в случай че гласовете ни се чуят, други майки ще прегръщат своите.
На 12 април 2025 година ще се организира народен митинг в памет на починалите на пътя. За Анита. За Сияна. За Васил. За стотиците други, чиито имена остават единствено на гравирани плочи. Справедливостта не би трябвало да бъде условна. И митингът не е просто събитие. Той е зов. Бъдете там. За Анита. За вашите деца. За бъдещето.
Повод за тези редове е прочувственият пост на Vesi Stoyanova, братовчедка на останалата вечно на 19 години Анита от Ямбол. Ето какво написа тя във Фейсбук:
Здравейте! Този пост няма да бъде характерен и ще бъде малко по-дълъг. Благодаря на всеки, който ще вникне в думите и ще го прочете до края.
“Всяко знамение за три дни… ” малко по този начин се случи и в нашия случай.
Показвам ви моята друга половина, част от моето сърце и цялото ми детство. Това е Анита, моята братовчедка.
За никой, допускам, не е загадка, че тя загуби живота си на 16.12.2023г. На бул. Крайречен гр. Ямбол (пред Кауфланд) по изключително нечовечен метод. Шофьорът на автомобила кара с два пъти и половина повече от ограничаването, по-късно се блъска в дирек и пасажерската страна на колата просто липсва. Точно там където стои и Анито. Случаят много нашумя за към 2-3 дни и по-късно мъртвило. Животът на всички продължава, само че нашият спря тъкмо там на 16.12.2023г в 10:20 часа и до ден сегашен не сме спрели да се борим за правдивост. За нас към този момент няма празници, няма събирания има една голяма липса и тя се споделя Анита. Как да разбираем на малката й племенница Габриела, че вуйна и няма повече да се върне, откакто това дете я обожаваше? Какво да кажа на Габриела, като ме види и ме попита “Къде е Анито? ” Какво да кажа на вуйна ми, свако ми и кака ми когато за хиляден път плачат?
Тяхното семейство е разрушено, в никакъв случай няма да бъде същото. Как да ги успокоя? Мъката е голяма и нестихваща.
Почти две години по-късно на първа инстанция водачът на автомобила получи 2 години и 8 месеца, които му се сториха прекомерно доста и апелира с концепцията да получи условна присъда. Условна присъда за лишен живот? Къде са законите? Къде е правораздаването? А справедливостта?
Тя беше единствено на 19 години, изпълнена с фантазии, цялостна с живот и благополучие. Никога няма да изпита какво е да имаш деца, да пътува отвън България да види и други страни, нейното право беше отнето, нейният живот беше лишен. А водачът на независимост, загърбил случая с новата си другарка обикалят България, има си книжката и я употребява. Точно същия, който от “гъзария ” лиши живота на Анито и щастието от всичките и близки.
Защо ги пиша всички тези неща ли? Защото нещо би трябвало да се промени. Повечето хора тук имате деца, възпитавайте ги да са виновни, не им купувайте за ПЪРВА кола някоя бърза, единствено тъй като би трябвало да са “гъзари ” пред приятелите си.
Също по този начин на 12.04.2025 в събота ще има народен митинг за загинагите хора по пътя. Отидете! Протестирайте! Защитете децата си!
На 16.12.2023 година беше Анита, на 04.04.2025 година беше Сияна, на 18.11.2020 година беше Васил и още хиляди деца изгубили живота си на пътя.
Обичаме те, Ани
Снимката е от клип на радио 999
Прочетете още
На 16 декември 2023 година в 10:20 ч. светът спря за едно семейство, написа. На мокрия асфалт на бул. „ Крайречен “ в Ямбол бе лишен животът на 19-годишната Анита – красиво, слънчево момиче, цялостно с фантазии, обич и живот. Отнет не от ориста, а от необмислен водач, който е натискал газта два пъти и половина над ограничаването. Колата се врязва в дирек. Пасажерската страна... изчезва. С нея – и Анито.
Това не е трагичен случай. Това е незаконна немарливост, липса на надзор, безразсъдна скорост, систематичен отвод от правдивост. Не наричайте това „ случай “. Наричайте го с същинското му име: закононарушение, лишило нечий живот. Анита в никакъв случай няма да прегърне дете. Но може би, в случай че гласовете ни се чуят, други майки ще прегръщат своите.
На 12 април 2025 година ще се организира народен митинг в памет на починалите на пътя. За Анита. За Сияна. За Васил. За стотиците други, чиито имена остават единствено на гравирани плочи. Справедливостта не би трябвало да бъде условна. И митингът не е просто събитие. Той е зов. Бъдете там. За Анита. За вашите деца. За бъдещето.
Повод за тези редове е прочувственият пост на Vesi Stoyanova, братовчедка на останалата вечно на 19 години Анита от Ямбол. Ето какво написа тя във Фейсбук:
Здравейте! Този пост няма да бъде характерен и ще бъде малко по-дълъг. Благодаря на всеки, който ще вникне в думите и ще го прочете до края.
“Всяко знамение за три дни… ” малко по този начин се случи и в нашия случай.
Показвам ви моята друга половина, част от моето сърце и цялото ми детство. Това е Анита, моята братовчедка.
За никой, допускам, не е загадка, че тя загуби живота си на 16.12.2023г. На бул. Крайречен гр. Ямбол (пред Кауфланд) по изключително нечовечен метод. Шофьорът на автомобила кара с два пъти и половина повече от ограничаването, по-късно се блъска в дирек и пасажерската страна на колата просто липсва. Точно там където стои и Анито. Случаят много нашумя за към 2-3 дни и по-късно мъртвило. Животът на всички продължава, само че нашият спря тъкмо там на 16.12.2023г в 10:20 часа и до ден сегашен не сме спрели да се борим за правдивост. За нас към този момент няма празници, няма събирания има една голяма липса и тя се споделя Анита. Как да разбираем на малката й племенница Габриела, че вуйна и няма повече да се върне, откакто това дете я обожаваше? Какво да кажа на Габриела, като ме види и ме попита “Къде е Анито? ” Какво да кажа на вуйна ми, свако ми и кака ми когато за хиляден път плачат?
Тяхното семейство е разрушено, в никакъв случай няма да бъде същото. Как да ги успокоя? Мъката е голяма и нестихваща.
Почти две години по-късно на първа инстанция водачът на автомобила получи 2 години и 8 месеца, които му се сториха прекомерно доста и апелира с концепцията да получи условна присъда. Условна присъда за лишен живот? Къде са законите? Къде е правораздаването? А справедливостта?
Тя беше единствено на 19 години, изпълнена с фантазии, цялостна с живот и благополучие. Никога няма да изпита какво е да имаш деца, да пътува отвън България да види и други страни, нейното право беше отнето, нейният живот беше лишен. А водачът на независимост, загърбил случая с новата си другарка обикалят България, има си книжката и я употребява. Точно същия, който от “гъзария ” лиши живота на Анито и щастието от всичките и близки.
Защо ги пиша всички тези неща ли? Защото нещо би трябвало да се промени. Повечето хора тук имате деца, възпитавайте ги да са виновни, не им купувайте за ПЪРВА кола някоя бърза, единствено тъй като би трябвало да са “гъзари ” пред приятелите си.
Също по този начин на 12.04.2025 в събота ще има народен митинг за загинагите хора по пътя. Отидете! Протестирайте! Защитете децата си!
На 16.12.2023 година беше Анита, на 04.04.2025 година беше Сияна, на 18.11.2020 година беше Васил и още хиляди деца изгубили живота си на пътя.
Обичаме те, Ани
Снимката е от клип на радио 999
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ