Това не е писмо. Не е и изповед. Това е

...
Това не е писмо. Не е и изповед. Това е
Коментари Харесай

Хубаво е да има мама и тате. Някак по-спокойно е...

Това не е писмо. Не е и изповед. Това е признателност. Към майка ми и татко ми, тези симпатични хора със сребърни коси, които посветиха целия си живот, с цел да бъда добре.

Признавам, че от време на време ме караха да се срамя от тях, от време на време си крещяха пред мен, от време на време имаха компликации. Но все пак останаха дружно. Заради или макар себе си.

Когато бях дребна, нямах самообладание да стана по-самостоятелна и да се отделя от тях – някъде надалеч, в различен град, в друга страна… Ала в този момент няма нищо по-сладко от това да се прибирам при тях и въпреки към този момент да съм жена, да се усещам към момента дете.

Мама да сготви вкусна леща, а татко ми да дава мъдри метафизичен препоръки, които надали ще ми бъдат потребни, само че въпреки всичко е прелестно да чувам още веднъж и отново…

Когато не ги виждам, ми липсват всеки ден. Искам да знам, че са добре, че се оправят, че имат топла храна на масата и топла покривка стане ли студено на открито. Искам да са щастливи, само че тяхната наслада сме ние, наследниците им, по тази причина и се старая да им давам мотиви да се гордеят с мен. Мънички аргументи да си споделят по-често „ Прекрасно дете отгледахме “ . Нищо, че детето към този момент от дълго време е възрастен.

Сетя ли се за тях, желая да им кажа толкоз доста неща…

 семейство Thinkstock

Но най-важните послания, които желая да помнят, са:

Благодаря ви, че ми дадохте живот и ме отгледахте. Че лишавахте себе си от толкоз богатства, с цел да има за мен…

Добре съм, оправям се. Нещата, на които ме научихте, ми дават мощ някак да намирам своя комфортен баланс в живота.

Понякога и аз имам компликации, само че избирам да не ви тормозя с тях. Защо ли? Просто знам, че ще ги преодолея и едвам тогава ще ви ги споделя. Когато са в предишното. Да се гордеете с мен.

Пазете се. По-ценни сте ми в сравнение с допускате. Грижете се един за различен. Животът в никакъв случай не е бил елементарен – по тази причина сте двама, да се подкрепяте и помагате.

Благодаря ви, когато сте били строги към мен като дете. Нещата, които сте ме карали да върша, в действителност са имали смисъл и са ме възпитали в качества, които оценявам надълбоко.

Обичам ви! Дори когато се поскарваме на фамилни сбирки, вие сте моето семейство и няма нищо по-важно от това!

Всеки, който има майка и татко и може към момента да им се радва, е блажен! Ако сте отделили време да прочетете тази признателност под формата на текст, обадете се тъкмо в този момент на вашите родители и им кажете, че ги обичате. На колкото и години да сте вие, на колкото и години да са те…

Толкова е хубаво да има мама и тате. Някак по-спокойно е, нали?

Автор: Никол Иванова

 семейство Thinkstock

Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР