Бирма – свещената златна земя
Това не е моето първо посещаване в Мианмар. Предният път си споделих – тази страна се развива доста динамично, скоро няма да е същата, би трябвало да я посетя още един път, преди да се е трансформирала по този начин, че достоверното й обаяние да е засенчено от сянката на съвремието. И права съм била - открих я изменена, нова, с съвременни здания, от ден на ден пътища, възпитаници с дънки, покачени цени...
Но това, което си остава постоянно – чудноватите пагоди, позлата и лукс, усмихнатите хора - очарованието на Мианмар, това е към момента там, от хилядолетия и уповавам се постоянно ще бъде.
Мианмар обича да бъде това, което е.
Още от аерогарата разбираш, че никой няма да се старае да се преценява с теб. Ти ще се съобразяваш с него - с почитание, с любознание, с удивление.
На аерогарата ни посрещнаха в „ лонджи “ – обичайните мианмарски поли, които носят всички. Разликата е в завързването: при мъжете е начело, а при дамите – в профил. Очарователната ни екскурзоводка с дълги до кръста коси и слънчезащитна маска от танака на лицето ни описа, в късия път до хотела, за Янгон. Град към този момент наброяващ 7 млн. поданици, от които локално население – 2 млн., а към 5 млн. са придошлите от страната хора, търсещи занаят. В града има медицински, механически и стопански университети. Болниците там, както и в цялата страна са или държавни с неприятни условия, или частни и скъпи. Имат и специфични лечебни заведения за монаси.
Работният ден е от 08:00ч. до 17:30ч., с един час отмора на обяд. Децата стартират учебно заведение на 5-годишна възраст. От 1-ви до 5-ти клас е главната степен на обучение, от 5-ти до 10-ти – междинна, а след 10-ти клас се учи висше. Учат на две смени - до обяд и след обяд.
Красиви хора са мианмарците. Очарователни са с тези тесни поли, които те принуждават да стъпваш с елегантни, дребни крачки. Това нямаше по какъв начин да не го разберем, тъй като от тук нататък ни се постановяваше във всеки храм да слагаме лонджи върху облеклата си, което някой от личния състав общително ни помагаше да завържем. И да се събуваме, несъмнено. Навсякъде, където влизахме - в пагода или свято място, т.е. съвсем от самото начало на седмичния ни престой. Раздаваха ни и мокри кърпички – да забършем ходилата си, преди да обуем чехлите, които ни чакаха пред храма.
Придвижването из Мианмар (бивша Бирма до 1989г. година) се прави с къси полети – от 30 минути до час. Това е – пътища няма и различен метод няма. В някои прави самолетчетата са като шатъли – има спирка, на която слизат пасажерите с налепени жълти лепенки по облеклата, а на последваща – тези със сини такива.
БАГАН – приютил в равнината на река Иравади над 2000 будистки храма, пагоди, скулптури и руини, доста, от които датират от 11-ти и 12-ти век. Построен за интервал от към четвърт хилядолетие, градът е бил столица на първата Бирманска страна и е присъщ с най-гъстата в света централизация на антични храмове, градежът на които е почнал още по време на античния Паган. Съществувала е традиция всички – от краля и кралицата до елементарния човек да строят храмове в чест и възхвала на Буда.
Пагодите са три типа: Най-разкошните и позлатени са от краля и кралицата, белите – от семействата междинен клас, а алените, тухлени – от по-обикновените хора.
Като загатнах елементарните хора, дано се разходим из пазара Няунг Оо (тук желая да вметна – доста комплицирани за произнасяне са имената освен на историческите обекти, само че и на хората. Възможно е името да е изписано не напълно правилно. Поради все по-развития туризъм локалните хора постоянно първо се показват с цялостните имена, а след това с усмивка допълват „ а, с цел да ви е по-лесно, казвайте ми Джон ”). Пазарът с дребни пътечки сред сергиите, обособени в обособени браншове – зеленчуци, плодове, облекла, сувенири, риба, цветя. Пъстро и шумно място, както всеки пазар. В интерес на истината чаках да бъдат по-настоятелни в поканата да закупим нещо – сувенир или плод, само че общо взето не ни отразиха. Позволяват да се вършат фотоси, само че бяхме авансово инструктирани от Джон, че не би трябвало да ги снимаме до момента в който се хранят. Не било добре, споделят локалните, да виждаме отворена за храна уста – очевидно има нещо общо с вярванията.
В повече от пагодите се има вяра, че има елементи от зъб, кост или косъм на Гаутама Буда или от предходните три Буди. С това се изясняват и чудесата, които се случват там. Една от емблематичните пагоди е Швезигон – служеща за първообраз на идващите пагоди в Бирма. Висока към 50 метра, тя се вижда отдалеко.
В непосредственост е и храмът Ананда , носещ името на уважавания парещ последовател и родственик на Буда. През огромното земетресение (1975г.), което е нанесло обилни вреди на голям брой храмове, Ананда също е отчасти опустошен, само че по-късно бива изцяло възобновен. Храмът е издигнат през 11-ти век от цар Кианцита, по роман на осмина монаси, които са видели сходен храм в Хималаите. За да опишат образно историята те употребявали психическите си благоприятни условия. Запленен от описа царят построил Ананда, само че откакто приключил строителството, наредил да бъдат убити монасите, с цел да подсигурява, че друга сходна сграда няма да бъде построена.
