Това не е краят на книгите“ е едно великолепно интелектуално

" Това не е краят на книгите “ е едно превъзходно интелектуално странствуване в диалозите сред двама неповторими колекционери, фенове на книги и създатели. Това са Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, като сред тях се е настанил журналистът Жан-Филип дьо Тонак, който е замислил този формат. Това сподели програмният шеф на Радио " Фокус “ Ива Дойчинова в рубриката " Дифтонг “ в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “.

Двамата писатели приказват по тематики като " Писал ли е Христос “, " Коя е една от най-опасните книги на света “, " Кой е първият създател “, " Кой е първият, който е писал за пари “, " Кой е първият издател “, " Кога създатели на книги са скандирали " Долу книгите! “, " Кои са " разрушителите “ или " трошачите “ на книги “, " Какво не са предсказали фантастите “.

Според Кариер и Еко едни от най-големите творби на най-великите писатели най-вероятно не са стигнали до нас поради издателите. " В последна сметка издателите мислят и като предприемачи – кое ще се чете, за какво се чете “, разяснява Ива Дойчинова.

Тя цитира Умберто Еко, който споделя нещо неоспоримо съгласно нея: книгата в никакъв случай няма да почине, тъй като е напълно произведение. " Той споделя: " Книгата е като длетото и колелото – то е напълно, по-добро не може да стане “. Има предмети, които ние от дълго време сме изхвърлили от живота си – дискетата, видеокасетата, дискът към този момент си отива, и даже забравяме, че такова нещо е имало. Но книгата не се е трансформирала “, сподели Ива Дойчинова.

И двамата писатели са изключителни колекционери на книги. Сред сбирката си Умберто Еко има ръкописи от ХІV век. " Но когато журналистът ги пита коя книга ще си вземат, в случай че в тях има пожар, Еко споделя, че първото, което ще вземе, е хард диска на компютъра си, тъй като там е всичко, което е написал за последните 30 години “, описа Ива Дойчинова.

Водещият на предаването Або показа " Без кръв “ на Алесандро Барико.

Историята споделя за ужасите на войната, за метода, по който мъжете и дамите я претърпяват, за това по какъв начин възмездието може да бъде кръвно или безкръвно и за метода, по който хората си простят. " По неговия сбит, хубав метод Барико разказва по какъв начин се развиват тези страсти в индивида. Той не постанова нито едната, нито другата позиция, просто споделя “, показа Або.

В първата част на книгата трима главорези отиват в една плантация, където търсят най-големия си зложелател, който би трябвало да убият след края на войната. Той е в имението си с двете си деца. Момчето се скрива в бараката, а момичето – под дъските на пода. Синът излиза, с цел да отбрани татко си с една пушка и двамата биват убити. Единият от главорезите повдига капандурата на пода и вижда момичето, сгушено изпод, само че не споделя на останалите, че тя е там, и по този начин й подарява живота, описа Або.

Историята във втората част на книгата е за една стара дама и един продавач на лотарийни билети. " Дамата си купува билет и моли мъжа да отидат в близкото кафене и да си поговорят. Оказва се, че това е оживялото момиченце, а възрастният мъж, който продава билетите, е главорезът, който й е подарил живота. “

Не излиза наяве къде и по кое време тъкмо се развива действието в романа. " Това е доста унигеографска книга, а аз доста одобрявам това, тъй като постоянно основава едно нереално чувство за надвременност “, добави Або.