Владислав Горанов: С всички неразумни ходове през годините - стигнахме до това, че сега трябва да се прави нещо
Това не е бюджет на ГЕРБ. Последният проектобюджет на ГЕРБ беше за 2021 година. Сега това са бюджети, които се вършат в съдружен формат и до момента в който не свърши политическата рецесия – ще водим подобен вид диспути за бюджета. Това значи, че когато събереш ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – не може да твърдиш, че бюджетът е единствено на ГЕРБ, като в същото време търсиш поддръжката на „ ДПС-Ново начало ”, тъй като не ти излизат гласовете. Трябва да се съобразяваш и да търсиш пресечната точка във всички вероятни политики, които могат да се преплетат в плана за бюджет.
Това съобщи в „ На Фокус ” по Нова телевизия министърът на финансите в интервала 2014 - 2020 година Владислав Горанов, разяснявайки първия бюджет на страната в евро, който е остро подложен на критика и даже избран като „ абсурден ”.
Той напомни, че когато ГЕРБ е взел участие в сглобка с Политическа партия, „ левичарските политики са се предложили от Политическа партия, а те просто следвали тяхното движение ”. „ Доколкото слушах Асен Василев – той продължава с неговия левичарски уклон. Имахме неприятния късмет да съставим това държавно управление при започване на годината и да не можем да разкажем цялата история, която стартира с изказването на служебния министър Людмила Петкова за „ дупката “ от 18 милиарда лв. ”, съобщи той.
И добави: „ Всичко това, което се включи като решения в бюджета за 2025 година, беше подчинено на една по-висша цел – задържане на бюджета в границите на 3% с цената на доста старания и показване на позитивен конвергентен отчет от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка. И по тази причина, след по-малко от два месеца, ще можем да си честитим една доста сполучлива стъпка за всички български жители – замяната на лв. с еврото и влизането в еврозоната ”.
Горанов беше безапелационен, че първият бюджет на България в евро „ регистрира претенциите на всички страни в обединението ”. „ Има известна доза оптимизъм в приходната част, само че по тази причина пък се постановат някои непопулярни ограничения, които аз като финансов министър не бих позволил и не бих приел – да вземем за пример нарастването на осигурителната вноска с два процентни пункта. Ако зависеше от мен – а в тази ситуация не зависи, бих предложил смяна в косвеното облагане ”, съобщи той.
И напомни, че се е случвало в края на 90-те години, когато започва държавното управление на Иван Костов, за една или две години да се увеличи Данък добавена стойност. Това съгласно него поражда избрана инфлационна тежест, само че е най-щадящ от позиция на стопанската система. „ След това данъкът се върна на предходните си равнища –имаше миг с 22%, по-късно се върна на 20%, а по-рано даже беше 18%. Концептуално обмислям по този начин – по-малко тежко за икономическите субекти е смяната в косвеното облагане, когато това се постанова ”, акцентира той.
И беше безапелационен, че е споделил това с сътрудниците си от ГЕРБ, Но „ не е срещнал поддръжка ”. „ Това единственият вероятен през днешния ден бюджет с всичките опасности в него. Ние се движим в една спешна инерция. Безспорно упоритостите за по-голяма събираемост би трябвало да продължат ”, акцентира той.
Според него страната към момента има буфери, макар политическата рецесия. " Като да вземем за пример по-малък от 3-процента недостиг от Брутният вътрешен продукт. Това е вероятният бюджет. Щеше да е хубаво да не се стига до смяна на данъчно-осигурителната тежест, само че с всички неразумни ходове през годините - стигнахме до това, че в този момент би трябвало да се прави нещо ".
