Венци Мицов: Защо министърът на културата даде 200 000 лв. за клип, а не за читалището в Шипка?
Това написа в трогателно послание музикантът Венци Мицов на стената си в обществената мрежа във връзка разрушеното читалище в Шипка, за което ”Фрог нюз ” заяви преди ден.
Господин Хекимян, тая история с читалището в Шипка не е нова.
Лично аз съм показвал фотоси на читалището във вашето предаване преди повече от 3 години. По времето, когато имаше митинги против Вежди Рашидов, който, като министър беше предложил да даде 50 лв. на един хорист, с цел да си трае.
Казвам го не с цел да ви подлагам на критика, а с цел да доклада един факт - станали сме толкоз безчувствени към проблемите, свързани с културата и духа, че обръщаме внимание на нещо, единствено в случай че са го лайкнали и споделили повече от 20 селебритита в обществените мрежи.
Преди 5 години точно редактори във вашата телевизия ни споделиха, че не им била забавна тематиката с намаляването на Данък добавена стойност върху книгите.
За сметка на това през днешния ден, 5 години по - късно берем плодовете от това, че културата не ни е забавна. Извадения револвер против народен представител, е част от тази липса на интерес.
Поздравявам ви, че отидохте до Шипка. Но трябваше да го извършите преди 4 години.
А в този момент би трябвало да попитате министъра на културата за какво даде 200 000 за клип за Европредседателството, а не ги даде за читалището в Шипка. И да го попитате още нещо - за какво тоя проблем се замита и неглижира с години?
И каква е тактиката ни в културата - лъскави митинги, килими от рози, стени от тухли, сапунени мехури и клипове за стотици хиляди левове?
Или читалищата, които тънат в съсипия, провинциалните оркестри, които едвам оцеляват и провинциалните театри, които постоянно са превърнати в базари и фолк нощни заведения?
Попитайте това министъра на културата. И да знаете, че ще ви отговори нещо за популизма. Ще каже, че преекспонирате историята за читалището в Шипка и ще е прав за себе си. Всеки е прав за себе си. Дори и вашите редактори. Единственото, което е справедлива истина в тая история е, че върху руините на културата няма да пораснат цветя. Върху руините на личната ни нелепост ще пораснат бурени. Цветята на злото, възпяти от Бодлер...
Та по този начин, господин Хекимян.
Ars longa vita brevis.
Животът е къс - изкуството - постоянно.
Животът ни е толкоз къс, че даже няма да доживеем да забележим по какъв начин последния човек на изкуството у нас ще загаси лампата, на път към терминал 1 или 2.
Така де, най-малко пътуваме свободно. Макар, че Рангел Вълчанов беше кръстил един от най - великите си филми “За къде пътувате”...
Венцислав Мицов, Facebook
Господин Хекимян, тая история с читалището в Шипка не е нова.
Лично аз съм показвал фотоси на читалището във вашето предаване преди повече от 3 години. По времето, когато имаше митинги против Вежди Рашидов, който, като министър беше предложил да даде 50 лв. на един хорист, с цел да си трае.
Казвам го не с цел да ви подлагам на критика, а с цел да доклада един факт - станали сме толкоз безчувствени към проблемите, свързани с културата и духа, че обръщаме внимание на нещо, единствено в случай че са го лайкнали и споделили повече от 20 селебритита в обществените мрежи.
Преди 5 години точно редактори във вашата телевизия ни споделиха, че не им била забавна тематиката с намаляването на Данък добавена стойност върху книгите.
За сметка на това през днешния ден, 5 години по - късно берем плодовете от това, че културата не ни е забавна. Извадения револвер против народен представител, е част от тази липса на интерес.
Поздравявам ви, че отидохте до Шипка. Но трябваше да го извършите преди 4 години.
А в този момент би трябвало да попитате министъра на културата за какво даде 200 000 за клип за Европредседателството, а не ги даде за читалището в Шипка. И да го попитате още нещо - за какво тоя проблем се замита и неглижира с години?
И каква е тактиката ни в културата - лъскави митинги, килими от рози, стени от тухли, сапунени мехури и клипове за стотици хиляди левове?
Или читалищата, които тънат в съсипия, провинциалните оркестри, които едвам оцеляват и провинциалните театри, които постоянно са превърнати в базари и фолк нощни заведения?
Попитайте това министъра на културата. И да знаете, че ще ви отговори нещо за популизма. Ще каже, че преекспонирате историята за читалището в Шипка и ще е прав за себе си. Всеки е прав за себе си. Дори и вашите редактори. Единственото, което е справедлива истина в тая история е, че върху руините на културата няма да пораснат цветя. Върху руините на личната ни нелепост ще пораснат бурени. Цветята на злото, възпяти от Бодлер...
Та по този начин, господин Хекимян.
Ars longa vita brevis.
Животът е къс - изкуството - постоянно.
Животът ни е толкоз къс, че даже няма да доживеем да забележим по какъв начин последния човек на изкуството у нас ще загаси лампата, на път към терминал 1 или 2.
Така де, най-малко пътуваме свободно. Макар, че Рангел Вълчанов беше кръстил един от най - великите си филми “За къде пътувате”...
Венцислав Мицов, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ