„Мащаб на насилие, невиждан от ВСВ“: Германия очаква военен сблъс...
Изданието цитира генерал-лейтенант Гералд Функе, шеф на Командването за обезпечаване на Бундесвера, съгласно който прозорецът за деяние е извънредно стеснен. В немските стратегически разбори 2028 година се обрисува като сериозна – миг, в който Москва може да е възстановила военния си капацитет след войната в Украйна и да сложи на тестване уговорката на НАТО за групова защита.
Основният работен сюжет планува ескалация в Балтийския район, което автоматизирано би трансформирало Германия в централен логистичен гръб на алианса. Ролята на страната не се изчерпва с присъединяване във военни дейности, а включва обезпечаване на превоз, доставяне и съгласуваност за съюзническите сили. Опасенията обаче надалеч надвишават класическа фронтова линия.
Военните възнамеряват пълномащабна хибридна война – масирани хакерски атаки против транспортната инфраструктура, саботажи на енергийни обекти и активиране на спящи мрежи вътре в страната. Според Функе Германия би трябвало да е подготвена за „ мащаб на принуждение, невъобразим от края на Втората международна война “, в това число до хиляда ранени на ден.
Такъв сюжет би сринал военната здравна система единствено за дни. Петте профилирани военни лечебни заведения в страната не биха могли да поемат сходен поток, което постанова предварителна интеграция на цивилните лечебни заведения и образование на медицински личен състав за работа с бойни контузии. В този подтекст даже ръководството на пандемията от COVID-19 се преглежда като надалеч по-лека задача.
В отговор Берлин се връща към модели на „ тотална защита “, разработвани по време на Студената война, когато всеки резервист и институция са имали ясно написани функции. Провеждат се огромни учения за противопоставяне на дронове, а редом се построяват механизми за бързо пренасочване на запаси от частния бранш. Плановете включват контракти с железопътни и транспортни компании, които да обезпечат вагони и камиони в границите на 72 часа при рецесия.
Най-сериозната спънка обаче остава политическа. Обявяването на „ положение на защита “ изисква квалифицирано болшинство в Бундестага – задача, усложнена от фрагментирания парламент и засилващото се въздействие на проруски политически сили. Именно тази законодателна накърнимост се възприема като най-слабото звено в немската подготовка.
Затова основната цел за идващите месеци е освен военна, само че и социална – да се убеди обществото и бизнесът, че сигурността към този момент не е даденост, а развой, който изисква непрекъснати старания, запаси и политическа воля, написа „ Таймс “ в умозаключение.
Основният работен сюжет планува ескалация в Балтийския район, което автоматизирано би трансформирало Германия в централен логистичен гръб на алианса. Ролята на страната не се изчерпва с присъединяване във военни дейности, а включва обезпечаване на превоз, доставяне и съгласуваност за съюзническите сили. Опасенията обаче надалеч надвишават класическа фронтова линия.
Военните възнамеряват пълномащабна хибридна война – масирани хакерски атаки против транспортната инфраструктура, саботажи на енергийни обекти и активиране на спящи мрежи вътре в страната. Според Функе Германия би трябвало да е подготвена за „ мащаб на принуждение, невъобразим от края на Втората международна война “, в това число до хиляда ранени на ден.
Такъв сюжет би сринал военната здравна система единствено за дни. Петте профилирани военни лечебни заведения в страната не биха могли да поемат сходен поток, което постанова предварителна интеграция на цивилните лечебни заведения и образование на медицински личен състав за работа с бойни контузии. В този подтекст даже ръководството на пандемията от COVID-19 се преглежда като надалеч по-лека задача.
В отговор Берлин се връща към модели на „ тотална защита “, разработвани по време на Студената война, когато всеки резервист и институция са имали ясно написани функции. Провеждат се огромни учения за противопоставяне на дронове, а редом се построяват механизми за бързо пренасочване на запаси от частния бранш. Плановете включват контракти с железопътни и транспортни компании, които да обезпечат вагони и камиони в границите на 72 часа при рецесия.
Най-сериозната спънка обаче остава политическа. Обявяването на „ положение на защита “ изисква квалифицирано болшинство в Бундестага – задача, усложнена от фрагментирания парламент и засилващото се въздействие на проруски политически сили. Именно тази законодателна накърнимост се възприема като най-слабото звено в немската подготовка.
Затова основната цел за идващите месеци е освен военна, само че и социална – да се убеди обществото и бизнесът, че сигурността към този момент не е даденост, а развой, който изисква непрекъснати старания, запаси и политическа воля, написа „ Таймс “ в умозаключение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ